Развалянето на договорите е шанс за по-честни отношения

Най-добре е страните да се разберат, да се плати и да се започне наново, смята Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията

Мартин Владимиров

Г-н Владимиров, трябва ли да бъдат прекратени предсрочно договорите за купуване на тока от двете т.нар. американски електроцентрали?

Предвид факта, че тези договори ощетяват страната вече едно десетилетие, ако може да се минимизират загубите от една откровено казано корупционна сделка, сключена в края на 1990-те години, това ще бъде добре както за НЕК, така и за електроенергийния пазар. В момента се получава дисбаланс - на регулирания пазар се продава скъпата енергия, а на свободния - евтината, но ликвидността не е достатъчно голяма. Така се получават неочаквани пикове на борсата, от които са ощетени както търговците на енергия, така и големите предприятия.

Тоест, според вас, при разваляне на договорите  с американските ТЕЦ цената на тока, ако не бъде понижена, поне ще задържи ръста си?

Да. Основното е, че може да се намали тежестта върху потребителите от таксата задължение към обществото. Нека не забравяме, че около една трета от тази добавка към цената на електроенергията се образува от договорите на двете американски ТЕЦ. Две трети се падат на ВЕИ.

Но от друга страна трябва да се извадят накуп сериозни компенсации за двете компании заради предсрочното прекратяване на договорите и направените инвестиции в мощностите. Като се сложат на кантар двете действия и несигурността на пазара, не е ли рисково?

Проблемът е подобен на този с регулираните цени за потребителите. По-добре е по принцип да се субсидира с директни трансфери, вместо да се изкривява цената, което променя цялата конюнктура на пазара – както начините на потребление, така и инвестициите на компаниите в сектора. Вместо пазарът да се изкривява като цяло, по-добре е да се изгради една по-устойчива структура на енергийния пазар.

А какво мислите за опцията да се сключат с "Ей И Ес" и "КонтурГлобал" договори за разлика между сегашните преференциални цени по дългосрочните договори и пазарните, която да им се плаща от фонда за енергийна сигурност при по-ниски борсови тарифи или те да внасят в него при по-високи пазарни цени. Такава идея имаше преди време?

Това бе предложено от редица политици, включително Делян Добрев, защото не се разбираше, че целта на договорите за разлика е да се подкрепят инвестициите във ВЕИ централи. Да се използват за субсидиране на кафява енергия е нонсенс и би било много по-вероятно да попаднем под ударите на Европейската комисия за предоставяне на държавна помощ, отколкото ако се компенсират двете ТЕЦ. Мисля, че ЕК е в течение на предложенията за разваляне на договорите, защото управляващите са казвали, че Брюксел, правителството и ТЕЦ-овете стоят на една маса при обсъждането на новите условия. Вероятно ЕК предварително се е съгласила подобна компенсация да не се счита за държавна помощ. ЕК позволи държавния заем за НЕК за изплащане на двата реактора за АЕЦ "Белене". Може да се сметне, че сключването и на договорите за изкупуване на тока е било политическо решение и НЕК не е директно виновна.

Значи по същия начин бюджетът да предостави поредния безлихвен заем на НЕК да плати тази компенсация? Дори и разрешена, това е държавна помощ.

Вариант е схема с облигационен заем, взет от компанията майка на НЕК – БЕХ, за изплащане на дължимите 800 млн. лв. също към тези две компании по въпросните договори за изкупуване на тока. Тогава БЕХ издаде облигации. И сега холдингът може да финансира подобна компенсация. Дъщерните дружества на БЕХ постоянно вземат заеми от собственика си. Компанията майка се използва и като средство за преразпределение на печалбите на дружествата ѝ. Ако досега това не е било проблем, не виждам защо да не стане отново така.

А ако е безлихвен заем от бюджета, не виждам проблем ЕК да нотифицира такава държавна помощ. България е една от последните държави в Европа, които имат подобни дългосрочни споразумения за изкупуване на тока от въглищни централи. ЕК досега се е произнасяло по подобни казуси в Полша и Унгария.

Но НЕК вече има дългове за 4 млрд. лв., сега към тях ще се прибавят още незнайно колко. Остава въпросът как ще ги връща тези пари електрическата компания?

НЕК е в технически фалит поне от 2013 г.  Дългосрочното решение на проблемите на компанията минава през премахването на функциите ѝ на обществен доставчик за регулирания пазар. НЕК трябва да се превърне изцяло в производител на електроенергия. ВЕЦ-овете, които притежава, са едни от най-ефективните производители на енергия и НЕК би могла да е една много печеливша компания, ако сама определя производствената си стратегия и продава електроенергията си на вътрешния и регионалния пазар. Компанията е на загуба от дейността си на регулирания пазар. Така че постепенното премахване на регулирания пазар би облекчило финансовото ѝ състояние. Това, че държавата прави всичко възможно, за да забави това въпреки споразумението със Световната банка и Еврокомисията, е друга тема за разговор.

Тоест, вашето виждане е, че развалянето на тези договори е стъпка напред за пълното освобождаване на пазара на електроенергия у нас?

Виждате, че енергийният регулатор през последните няколко години постепенно намалява квотите на производителите за регулирания пазар. Реално само американските ТЕЦ, ВЕЦ-овете и по-малките ВЕИ са на регулирания пазар. Квотите на ТЕЦ "Марица Изток 2", на АЕЦ "Козлодуй" и на НЕК бяха свити. Стратегията на КЕВР е да намали дела на регулирания пазар и постепенно само американските централи и по-малките ВЕИ да останат на него.

Но това не е ли лош сигнал към големите чужди инвеститори? Как да очакваме нови такива, при положение, че винаги може да им бъдат развалени легитимните договори?

Ако се вземе предвид, че тези договори са сключени при доста съмнителни обстоятелства, чрез посредници, включително държавни такива – политици, които сигурно са взели комисионни и са участвали в корупционни схеми, развалянето им ще покаже политическа воля за подобряване на инвестиционната среда, така че да не се допуска корупция при големи сделки и ефектът от вече сключени такива да се минимизира. Правораздавателните органи би трябвало също да разследват произхода на сделките и условията, при които са сключени, така че да не остава горчиво чувство за безнаказаност.

Цените на централите са доста по-високи от средните пазарни и тук не може да говорим за тяхното ощетяване. По-скоро се поставят нещата на по-честна основа. Не може нормата на възръщаемост на ТЕЦ на лигнитни въглища да е 18 процента, при положение, че повечето такива мощности в Европа работят на загуба или на много ниска печалба. С покачването на цените на парниковите квоти, тенденцията за свиване на печалбата им ще е още по-голяма. Не разбирам защо само България трябва да субсидира използването на лигнитни въглища за производство на ток.

Смятате ли, че се очертава дълга битка около договарянето на условията за прекратяване на двата дългосрочни договора?

Разбира се, че ще има преговори. Аз не очаквам която и да е от двете страни да се съгласи веднага с условията на другата. Но смятам, че собствениците на двете централи осъзнават, че без компромис от тяхна страна държавата едва ли ще се откаже. Българското правителство знае, че ако поиска от ЕК процедура срещу тях заради държавна помощ, това може да активира  арбитражни дела от страна на двете централи. И двете страни имат козове, но мисля, че при положение, че по-голямата част от инвестициите са се възвърнали вече – даже мисля, че при "КонтурГлобал" тя е изплатена, една компенсация би била добре дошла. Защото всички печалби от тук нататък дори и при по-ниска цена на свободния пазар, ще са в допълнение към вече изплатените разходи (по екологизация на централата – б.а.). Тоест няма да има нетна  загуба за тези централи.

А няма ли опасност собствениците на централите, като си получат компенсациите, да кажат, че не им е изгодно да работят на българския пазар и просто да затворят? Все пак на тях се пада съществена част от производството на електроенергия у нас и спирането им може да създаде проблеми с осигуряването на доставките на ток и това да рефлектира върху цените, а отделно ще се отрази и върху дейността на държавната "Мини Марица Изток", която и без това не е в цветущо състояние, но осигурява работа на много хора в региона.

Американските централи произвеждат около една пета от електроенергията в страната.  Разбира се, едно тяхно затваряне ще означава временна дестабилизация на пазара, но не мисля, че ще е доведе до дългосрочни проблеми, тъй като в момента България потребява около 4000-4500 МВ среднодневно, през зимата при пик достига до 8 хил. МВ дневно при налични 13 хил МВ.Дори при недостиг има механизми за балансиране на електроенергията система и без участието на американските централи. Нека не забравяме,че електроенергията може да се внася, не само да се изнася.

Този страх от вноса на електроенергия за мен е напълно необясним. Като че ли съществува комплекс, че ние трябва да останем износител на ток. 

Най-потърпевш, ако спрат двете централи да работят наведнъж, ще е бизнесът, тъй като той вероятно ще трябва да плаща по-високи цени на свободния пазар. 

Но не смятам, че ще се стигне до там, защото не е в интерес на инвеститорите. При спиране загубите им ще са много по-големи, отколкото ако продължат да работят дори и на минимална загуба.

А "Мини Марица Изток" може да изпадне в тежка финансова ситуация в бъдеще, тъй като поскъпването на парниковите емисии, използването на лигнитни въглища за производство на ток ще става все по-губещо.

Това, че ние се опитваме да спрем хода на историята, е отделен въпрос.

Американските централи имат гарантиран пазар до 2035 г. поне. Заради новите екорегламенти на ЕК те ще са последните въглищни централи у нас, които ще спрат работа. Доста по-рано биха били затворени ТЕЦ-овете на Ковачки, както и държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" и по този начин те ще са необходими да осигуряват балансирането на системата през зимните месеци, когато производството от ВЕИ мощности е ниско. Те ще са ключови. Може би през пролетта и лятото ще са принудени да продават на по-ниски цени, но през зимата ще имат добри печалби. Това е пазарът – търсене и предлагане. Защо трябва да субсидираме едни, а други не.

На пазара трябва да излязат и ВЕИ-тата. Техните оперативни разходи са много ниски, което ги прави най-конкурентните на пазара при условия, че правилно разработят стратегия за търговия.

А ако се стигне до арбитражни дела с американските инвеститори при едностранно прекратяване на договорите от НЕК?

България вероятно ще ги загуби, защото договорът си е договор. Затова смятам, че и за двете страни ще е по-изгодно да постигнат съгласие.

Още по темата
Още от Интервюта