Развитието на дебата как чужденците да придобиват собственост върху земя в България

През седмицата нарочната временна комисия за промени в конституцията още веднъж обсъди идеите за отмяна на забраната чужденците да придобиват собственост върху земя в България.

Както е известно, чл. 22 от Конституцията гласи, че "чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя, освен при наследяване по закон", когато "те следва да прехвърлят собствеността си" (ал. 1) и че "при определени със закон условия чужденците и чуждестранните юридически лица могат да придобиват право на ползване, право на строеж и други вещни права" (ал. 2).

През 1991 авторът на тези редове не успя да събере 40 подписа на народни представители (10 на сто от списъчния състав на конституционното събрание), за да се преразгледа тази забрана. Съответно изходът за автора бе Конституцията да се подпише с особено мнение по този член. Най-често изказваният мотив на тогавашните народни представители дори по възможността за обсъждане на въпроса бе, че "турците ще да изкупят земята". За съвсем кратко въпросът възникна повторно в края на 1999 г. - по повод планирането на начина, по който ще трябва да отпадат аналогични конституционни забрани в Полша и Унгария.

По време на изборите през 2001 г. се чуха отделни гласове, че така България щяла да се европеизира. В няколкото конституционни идеи на СДС от 2002 г., този въпрос не бе обсъждан подборно. Това не се случи нито през 2003 г., когато бе създадена въпросната комисия и би следвало да ѝ се определи полето на работа, нито през 2004 г. - когато бяха обсъждани възможните промени в конституцията на България, свързани с проектодоговора за конституция на ЕС.

Пропускането на тези поводи за осмисляне доведе до положението, че и през тази седмица, както и на няколко предишни заседания на комисията, сегашните представители на народа повтарят всъщност мотивите на онези от 1991 г.

Какво предлагат народните избраници?

В началото на ноември, след едно от заседанията на икономическия форум се пусна слуха, че различните партии в народното събрание се обединили около текст, който гласял : "чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условия и по ред, определени със закон или международен договор, ратифициран от Народното събрание."

Недостатък на тази идея е, че пазарът на земя се отваря "на част по лъжичка" и в неопределено бъдеще време, съответно на подписването на съответните договори. Но на заседанието от 9 ноември (без кворум) се обсъждат няколко други идеи (виж http://www1.parliament.bg/Komisii/vkpk/zas09-11-04.htm).

Според депутатите Стойчев и Касабова (НДСВ) текстът би трябвало да казва: "чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или чрез наследяване по закон." Този текст би бил по-ограничителен, тъй като дискриминира всички лица, които не са от ЕС.

БСП (Коалиция за България) предлага още по-големи ограничения, съчетаващи недостатъците (т.е. и отлагането на решението на въпроса, и дискриминацията) на всички останали замисли. Идеята на социалистите тогава е да запазят сегашния текст на чл. 22 от Конституцията и да добавят нова алинея: тези лица от ЕС "могат да придобиват право на собственост върху земя при условия и по ред, определен със закон."

БЗНС - Народен съюз се опитват да въведат формула, която хем позволява на тези граждани и лица да придобиват собственост върху земя в България (поради силата на международен договор), хем да забрани на "турците" и другите "немци" да придобиват в земя в определени райони. Това е по същество едно "гръцко" решение, което чрез една нова алинея да постановява, че "други ограничения върху придобиване на право на собственост от чуждестранни (...) лица в определени местности могат да се въвеждат със закон".

"Компромисът" от тази седмица

Стенограмата от заседанието още не е достъпна на страницата на комисията. Доколкото можахме да съберем информация, новата формула, която ще бъде предложена на гласуване заедно с предложенията на БСП и БЗНС-НС, е съчетание от предложението на НДСВ и изискването за ратификация. Иначе казано, ще се дава предимство на лицата (физически и юридически от ЕС) и възможно на други, ако има двустранен или многостранен договор. Предложенията на БСП и БЗНС ще бъдат отхвърлени всички останали партии. Това обаче няма да наруши изгледите за по-сетнешно окончателно приемане на тази формула, защото тези две партии ще имат извинение, че са се опитали да постигнат каквото са искали и пр.

Защо този "компромис" не е добър? Има няколко причини, поради които това решение може да се смята за половинчато и вредно. Ако то се сравни с едно абстрактно-възможно отваряне на пазара, преди дори либерализирането на поземлените отношения на Нова Европа, ще види следното.

Първо, тазседмичният консенсус запазва дискриминационния замисъл на деленето на света на "европейски" и "неевропейски". Освен страха от "турците", в тази формула се възпроизвежда или въвежда (това е въпрос на тълкуване) и неприязънта към "американци", "евреи" и всякакви други глобални съседи.

Конституционен текст ще отправя послание, по-недвусмислено и от сегашната забрана

Второ, тази формула е всъщност съгласие за парламентарно протакане и законодателен произвол в бъдеще. Мнозинството по този повод е също така "ад хок", както беше и онова през 1991 г. То не отчита интересите на бъдещите поколения, на по-надеждното и бързо движение на капитали и на по-непосредственото, по-близкото до настоящето производство на благосъстояние.

Трето, вероятно това протакане догодина ще се оправдава с подхода, прилаган по този въпрос от повечето страни присъединили се към ЕС през тази година. Проблемът обаче е в това, че към 2014-2015 в тези страни всички ограничения ще са повече или по-малко отпаднали. Други съседи на България ще са на прага на ЕС и вероятно при тях пазарът на земя ще бъде по-либерализиран. У нас през това далечно бъдеще ще бъде все така трудно да се превръща земята в капитал, както това е днес. Фермерите в другите страни са по-мобилни и по-заможни. А политическите партии ще продължават да се плашат от "турци", "словенци", "румънци", "босненци", "словаци" и естествено "евреи" и "американци".