Развитите държави са далеч от общи цели за глобалното затопляне

Развитите държави са далеч от общи цели за глобалното затопляне

Президентът Джордж Буш и американският канцлер Ангела Меркел коментираха с оптимизъм перспективите за споразумение за климатичните промени. Но САЩ и останалите развити индустриални държави от Г-8, които се събират на среща в германския град Хайлигендам, остават на доста по- отдалечени позиции, отколкото лидерите им искат да признаят, предаде АП.

Буш и Меркел трябва да разчистят част от тези трудности на обяда в сряда, преди официалното откриване същата вечер на тридневната среща на Г- 8.

Общите позиции са много повече, отколкото несъгласията, каза съветникът на Буш по националната сигурност Стивън Хадли.

В момента САЩ признават, че глобалното затопляне е сериозен проблем, който трябва да бъде разрешаван и че това трябва да бъде глобална цел. Европа и останалите страни са съгласни с виждането на Вашингтон, че никакво жизнеспособно решение не е възможно без участието на стремително развиващи се в енергийно отношение държави като Китай, Индия и Бразилия, както и че икономическият растеж не може да бъде жертван за сметка на напредък в областта на климатичните промени.

Онова, което Хадли не спомена, е все още съществуващото разминаване как да бъдат реализирани тези цели.

Германия, която е домакин на форума, настоява за специфични мерки като намаляване на въглеродните емисии, за които се смята, че са причина за глобалното затопляне. Меркел си постави тази тема като фокус на форума.

Нейното предложение е за “двустепенна цел” – температурите в глобален мащаб да не се повишат с повече от 2 градуса по Целзий, а след това да започнат обратно да намаляват. Според експерти това означава ограничаване на емисиите на въглероден двуокис с 50 процента под равнищата от 1990 г., което да бъде постигнато до 2050 г. Едно от средствата за постигане на тази цел е пазарът на въглеродни емисии.

Буш обаче е против твърди цели и предпочита отговорът на предизвикателствата да се търси преди всичко чрез технологичния напредък. Миналата седмица той лансира идея в тази посока: 15-те най-големи производители на вредни емисии, включително и развиващи се икономики, да договорят глобални цели по намаляването им до края на следващата година.

Каква е уловката? Всяка държава да решава за себе си до каква степен ще изпълни набелязаните цели и дали да се обвърже с тях.

Буш получи критики за това, че е лансирал идеята си в реч, произнесена дни преди срещата на Г-8 и така подкопава позициите на Меркел с предложение, което едва ли ще побутне решаването на проблема и не е насочено към ясен резултат.

Хадли не е съгласен с тези критики и смята, че стремежът на Буш е да бъде конструктивен и да допринесе за диалога. “Честно казано, това е възможност за Ангела Меркел да председателства много успешна среща на Г-8”, казва той пред АП.

Според Меркел предложението на Буш е прилична точка, от която може да започне да се търси обща позиция. Освен това тя е получила уверенията му, че ООН е форумът, на който да се постигне нов пакт за глобалното затопляне, който да наследи съществуващия Протокол от Киото, чийто срок изтича през 2012 г. Това е ключово настояване и на самата Меркел.

Джулиан Смит, директор на европейската програма в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, прогнозира, че срещата на Г-8 ще протече в добри речи за същността на проблема и “повече разногласия по средствата” за преодоляването му.

Директорът на европейската програма на Съвета по външни отношения Чарлз Купчан определи лансираното преди форума предложение на Буш като палиативно по отношение на Европа, отколкото сериозна стъпка напред.

“За мен е много трудно да повярвам, че Буш, когато наближава края на мандата си, ще сключи някаква сделка, която не е желал преди”.

В балтийския курортен град Хайлигендан, където се провежда срещата на Г-8, протестиращите антиглобалисти са отделени с висока ограда, което не попречи на размаха на демонстрациите.

Срещата на “Голямата осморка” бе предшествана от най-негативната досега оценка на състоянието на демокрацията в Русия, дадена от президента на САЩ. Това става в момент, когато между Москва иВашингтон припламват искри заради противоракетния щит, който САЩ планират да изградят в Европа.  

Възобновената реторика на Москва срещу Запада в стила на Студената война прави невъзможен напредъка по важни теми. В ледена атмосфера премина срещата на върху ЕС – Русия миналия месец, когато Меркел като ротационен председател на ЕС разкритикува Путин за репресиите срещу политическите му опоненти.

Още от Свят