Разводът с американските ТЕЦ – уравнение с много неизвестни

Двете американски ТЕЦ са най-модерните въглищни централи у нас

Вероятно тази есен ще започнат преговорите с двете т.нар. американски топлоелектрически централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3" за разтрогване на 15-годишните им договори за задължително изкупуване на  произведения от тях ток на преференциални цени. Това обяви миналия петък енергийният министър Теменужка Петкова пред журналисти.

Думите ѝ дойдоха по повод внесените от двете компании в началото на юли становища по предложената им от държавата методика за изчисляване на онази част от направените от централите разходи за изграждането на изцяло нова въглищна мощност на мястото на старата ТЕЦ "Марица Изток 1" (над 1.3 млрд. евро) и екологизацията на "Марица Изток 3" (над 700 млн. евро), които двамата оператори не са успели да си възвърнат от тяхната експлоатация за времето до развалянето на контрактите. От "Ей И Ес преди време обясниха, че имат да изплащат кредити за още над 700 млн. евро за строежа на мощността. От "КонтурГлобал" също коментираха, че инвестицията им все още не е възстановена и е разчетено това да стане през предвидения в договора срок.

На базата на тази методика двете страни трябва да си стиснат ръцете за сумата, която ще им изплати държавната "Национална електрическа компания" (НЕК) задето ще спре да им купува тока. Според неофициална информация правителството оценява тази компенсация на 450 млн. евро. Инвеститорите се въздържат да коментират своите изчисления, но се смята, че сумата е далеч над офертата на кабинета. Петкова пък коментира преди време, че неустойката при едностранно разваляне на споразумението е 3 млрд. лв.

Компенсациите са много, не са най-важните

Парите, които трябва да получат двете компании, със сигурност не са маловажна част от намирането на формулата за решението на уравнението по разтрогването на договорите. В него има прекалено много неизвестни - част от тях не са видими за широката публика, а вероятно и за много от политиците, говорещи по темата.

Обезщетенията – независимо от размера им, са в светлината на прожекторите и са лесната новинарска дъвка, но основният въпрос е необходимо ли е действително всичко това и какво  ще се случи на пазара след плащането на парите или след непостигането на договорка.

Налаганото на обществото от политиците мнение е, че търговският развод с "Ей И Ес" и "КонтурГлобал" ще реши всички проблеми пред пълното освобождаване на пазара на ток у нас, цялата енергия ще може да се продава на борсата на справедливи и прозрачни цени и държавата се спасява от евентуална санкция на Еврокомисията заради това, че е дала държавна помощ на американските инвеститори. Друго насаждано очакване е, че цената на тока за домакинствата ако не падне, поне няма да се повишава.

Всички тези прогнози обаче са относителни, а действията на правителството срещу американските централи не се посрещат еднозначно от експертите. В началото на юни коментатор на "Файненшъл Таймс" посочи в свой анализ, че България флиртува с Китай и Русия за АЕЦ "Белене", докато гони други инвеститори, спирайки се точно на казуса с "Ей И Ес" и "КонтурГлобал". Енергийният експерт Илиян Василев заяви в интервю за Mediapool, че американските централи не са единствените с "привилегии“ на българския енергиен пазар и не са най-големият проблем пред либерализацията му.

"Вниманието изкуствено се фокусира върху "американските" централи, докато се правят заслони на други "любимци“, като са правим на слепи за изкривяването на пазарите, за непазарни предимства в сектора. Като се започне от АЕЦ "Козлодуй" (през изкуствено занижената застраховка ядрен риск), през заслоните за възобновяемата енергия, крос-субсидии, дълговете на "Топлофикация-София", свръхтолерантността към централите на Ковачки, към когенерациите (особено някои) и т.н. Да не говорим за скандалната сделка със студения резерв, "доброволно" отказан от ТЕЦ "Марица Изток - 2" в полза на частната ТЕЦ "Варна". Странно е изобщо да се разсъждава на тема "национални интереси" само през ревизия на договорите с "американските“ централи, при това очевидно насилие над здравия разум, справедливостта и бизнес етиката, измерена и през корпоративната социална отговорност", посочи Василев.

Друг енергиен експерт – Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията, обаче смята, че договорите трябва да се развалят, защото изкривяват пазара. Според него вероятно правителството има негласна договорка с Европейската комисия тя да разреши държавна помощ за изплащането на компенсациите от страна на НЕК, тъй като договорите са били политическо решение. По думите му постигането на разбирателство с двамата инвеститора ще е "знак, че в България се търси промяна на инвестиционната среда така, че да не се допуска корупция при големи сделки".

Инвеститорите предпочитат да запазят статуквото

Досега представители на "Ей И Ес" и "КонтурГлобал" са посочвали, че предпочитат да запазят договорите си и според тях има начин те са бъдат преформулирани така, че да отговарят на изискванията на Европейската комисия. Готови са обаче да преговарят за начина на развалянето им, след като това е желанието на правителството. Целта им обаче е да бъдат защитени инвеститорските интереси и дейността на централите, тъй като те са базови мощности и осигуряват значителна част от енергията за вътрешния пазар.  

Самата Петкова миналия петък отбеляза, че преговорите по компенсацията предстоят и запазването на работата на двете ТЕЦ е от важно значение, тъй като без тях българската електроенергетика трудно би могла да са справи.

"Желанието ни е да се намери такова балансирано решение, което да позволи на първата топлоелектрическа централа в България, отговаряща на европейските екологични стандарти, да продължи да допринася за сигурността на енергийната система в страната", коментира пред Mediapool изпълнителният директор на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" Красимир Ненов. Според него това е в интерес на потребителите, а и на българската икономика, тъй ръководената от него мощност "има една от най-ниските цени сред топлоелектрическите централи в страната".

"Ей И Ес България" се ангажира да договори взаимно приемливо решение за договора за изкупуване на електроенергия, което ще гарантира, че централата ще продължи да допринася за сигурността на доставките и енергийната независимост на страната и ще изпрати силен сигнал до инвестиционната общност, че България напълно зачита правата на инвеститорите", посочи наскоро пред изданието Emerging Europe президентът на "Ей И Ес България" Оливие Маркет.

Енергетиката има още много други бакии за оправяне

Но нека оставим настрана споровете дали правителството притиска с популистка цел и харесване от електората двамата американски инвеститори за прекратяване на договорите, оправдавайки това с опит да довърши пълната либерализация на пазара, или наистина иска най-сетне да закрие регулирания пазар с нормативно определяните цени на тока и вратичките за далавери в търговията с ток, пращайки всички количества електроенергия на борсата.

Нека затворим очите си за държавните протекции и помощи за държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", за отстъпените от същото това дружество договори на частната ТЕЦ "Варна", също преференциалните цени на възобновяемите енергийни източници и когенерациите, които се ползват с мощната подкрепа и субсидии от страна на Европейската комисия.

Нека пропуснем факта, че тези две централи са единствените у нас, които отговарят в най-голяма степен на новите екоизисквания на Брюксел, докато останалите въглищни мощности на Христо Ковачки не могат да са надежден балансьор на енергийната система при пиково потребление (справка – февруари 2017 г., когато не успяха да осигурят мощности от студен резев, за което им се плаща).

Нека оптимистично решим, че няма как инвеститорите да затворят централите си след като си получат компенсациите, тъй като все пак имат по-голяма изгода да работят, и няма да са застрашени работните места и в държавните "Мини Марица Изток", които снабдяват двете ТЕЦ и пряко зависят от тяхната дейност.

Хайде дори да не разсъждаваме върху хипотезата, че двете страни не се разберат за развода, държавата анулира договорите едностранно и двамата инвеститори заведат арбитражни дела, които по думите на Владимиров "България вероятно ще ги загуби, защото договорът си е договор".

Точно това са неизвестните, които не е сигурно колко е взело предвид правителството, изисквайки разтрогването.

Регулирани срещу пазарни цени

Нека погледнем цените на тока, които най-вече интересуват потребителя, в чието име се предприемат тези действия спрямо "Ей И Ес" и "КонтурГлобал".

Последното решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за цените на всички в електроенергийния сектор – през производители, доставчик в лицето на НЕК и мрежови оператори, влязло в сила от 1 юли 2018 г. е достатъчно красноречиво.

В него е посочено, че цената на "Ей И Ес Гълъбово" е 178 лв. за мегаватчас без ДДС, а тази на "КонтурГлобал Марица Изток 3" – 115 лв. Средната цена на когенерациите е 173 лв., а на възобновяемите енергийни източници, включително ВЕЦ-овете – средно 315 лв.

Утвърдената цена от КЕВР за регулирания пазар в периода до края на юни 2019 г. е 107 лв/МВтч без ДДС.

Това сочи, че тарифата на "КонтурГлобал" е малко над регулираната, на "Ей И Ес" - повече, но има и по-високи от техните стойности, които също влизат в сметката на тока за бита чрез таксата задължение към обществото. Факт е обаче и това, че след законовите поправки от 2018 г. за извеждането на свободния пазар на производителите на ток от възобновяема енергия и когенерации с мощност над 4 МВ двете американски централи имат най-голяма тежест точно в тази такса като разходи на НЕК за изкупуването ѝ.  

В същото време постигнатата на борсата за търговия с ток у нас средна цена варира. Във вторник тя е била 98 лв./МВтч без ДДС, но в тази цена не влизат мрежовите такси за пренос, разпределение и достъп до мрежата. Освен това борсовите цени са между 64 и 161 лв. в търговията в цитирания ден в зависимост от часа на доставка – дали е пик или не, количествата и други фактори.

Борсовата търговия у нас все още е податлива на търговски манипулации, а регулаторът тепърва ще започва да контролира свободните търговци. Факт е, че има големи флуктуации  в борсовите цени и те зависят от много фактори, върху които правителството няма да може да влияе.

Според Илиян Василев не могат да се правят категорични прогнози как ще се отрази върху цените на пазара извеждането на американските централи на борсата, тъй като зависи от икономическия ръст и потреблението, както и от предлагането от другите електроцентрали. Мартин Владимиров пък смята, че двете компании могат да са добре печелещи от свободния пазар особено през зимата.  Ако тази прогноза се окаже е вярна, за потребителите следва да е по-изгодно токът от двете централи да се изкупува по действащите или подобни на тях нови договори.

При всички положения е ясно едно – че държавата трябва да е направила много внимателен анализ на всички възможни последици от прекратяването на договорите с двете централи преди да седне на масата на преговорите. И ако иска да убеди потребителите, че действително е загрижена за равнопоставеността и прозрачността в сектора, а не просто да цели да се хареса, да вземе мерки и за останалите спорни играчи на енергийния пазар като Ковачки, бившия транспортен министър Данаил Папазов, чиято нова придобивка ТЕЦ "Варна" се уреди с редица договори за студен резерв, след като държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" някак си много услужливо се отказа от свои контракти за същото с Електроенергийния системен оператор.

Още от Анализи и Коментари

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?