Развръзката с приватизацията на БМФ ще е догодина

През 2018 г. предстои развръзката с приватизацията на Параходство "Български морски флот" (БМФ), стана ясно от изказване на икономическия министър Емил Караниколов в четвъртък. 

Причината е, че догодина настъпва следващият отчетен период за следприватизационен контрол. "Едва тогава може да се установи дали отново има неизпъление на следприватизационните ангажименти и евентуално дали да се пристъпи към разваляне на договора", посочи министърът. По думите му към момента няма основание за това, тъй като все още не е приключил периодът за отчитане. За да бъде прекратен контрактът догодина, трябва да има пълно неизпълнение на договора, каза още Караниколов.

По думите му до момента Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е констатирала нарушения на приватизационния договор, отнасящи се единствено до трудовата заетост, като купувачът е плащал неустойки за тях.

Доколко собствениците на БМФ - братя Кирил и Георги Домусчиеви, ще дължат огромни неустойки по договора, пък ще зависи от изхода по заведеното от държавата дело пред Върховния касационен съд, за което настояваше вицепремиерът Валери Симеонов.

В сряда, след разпореждане на премиера Бойко Борисов само за ден държавата намери 2.4 млн. лв., за да заведе дело срещу братя Домусчиеви по казуса с "Български морски флот". Това стана след оплакване на Валери Симеонов от предния ден, според което държавата не може да намери 2.4 млн. лв., за да заведе дело срещу фирмата, приватизирала БМФ през 2008 г., в резултат на което бюджетът може да се лиши от неустойки за 55 млн. лв.

След като бяха осигурени нужните средства, държавата ще може да обжалва решението на Арбитражния съд на БТПП от пролетта, което е в полза на братя Домусчиеви. Чрез него се разрешава промяна на приватизационния договор, благодарение на която компанията няма да изпадне в неизпълнение и няма да дължи огромни неустойки през 2018 г., които се изчисляват на около 55 млн. лв.

В четвъртък стана ясно, че Симеонов е доволен от развръзката на казуса с БМФ.

Всички българи трябва да са удовлетворени от отпуснатите в сряда средства, за да се обжалва решението на арбитража, посочи Симеонов. По думите му, ако не са били заделени тези пари и ако не е било обжалвано решението на "продажния", по думите му, Арбитражен съд към БТПП (Българска търговско-промишлена палата) е щяло да се създаде опасна практика да се обжалва всяка приватизационна сделка и то точно при приватизаторите, които искат да се променят условията, подписани в договора за приватизация.

Моряшкият синдикат: Няма по-добре платени работни места

Междувременно, в защита на тезата на братя Домусчиеви със становище изледе и моряшкият синдикат.

"При тази продължителна криза, ако параходството беше останало държавно, то сега нямаше да съществува, щеше да е фалирало и работните места щяха да са нула", се твърди в декларация на профсъюза.

Оттам изтъкват, че след приватизацията са предприети мерки за оздравяване на фирмата в условията на "невиждана и безпрецедентна по дълбочина криза и най-ниските в историята на корабоплаването нива на фрахтовия пазар".

"Старите кораби се подменяха с нови по-модерни и ефективни. Средната възраст на корабите от 29 години беше намалена на по-малко от 10 години. Държавата продаде 70 % от БМФ за 440 милиона лева, а стойността на активите и корабите само три месеца след приватизацията намаля 10 пъти поради световната криза в корабоплаването. Девет години след приватизацията бе построен и закупен един цял нов флот на стойност 570 милиона и предстоят инвестиции от още над 200 милиона през тази и следващата година. В същото време държавата не е осигурила дори еднастотинка за инвестиции, въпреки че има 30% дял в БМФ. В резултат от "лошата" приватизация и след "нарязаните" кораби, реалната цена на дела на държавата е увеличена", изтъква синдикатът.

Според него БМФ е един от малкото примери за успешна приватизация. "Моряшки синдикат декларира, че няма по добре регулирани трудово-правниотношения, по-сигурни, безопасни и добре платени работни места в България", се посочва в изявлението. В него се твърди още, че в БМФ след приватизацията няма нито един случай или ден на забавяне на моряшките заплати.

"Благодарение на Параходство БМФ хиляди български моряци имат осигурен авъзможност за безопасна и добре заплатена работа, като минимална заплата е над 1400 долара на месец, което е в пъти повече от средната за страната. Какво да се каже за капитаните, главните механици, които получават над 8000 долара на месец", посочва още Моряшкият синдикат.

Арбитражът при БТПП отсъди в полза на Домусчиеви

В началото на април 2017 г. Арбитражният съд при БТПП реши, че собственикът на БМФ "Кей Джи маритайм партнърс" няма нужда да спазва приватизационния си договор, т.е. не бива да плаща и неустойката на държавата. Мотивът на арбитража е "стопанска непоносимост", тъй като корабният бизнес е изпаднал в криза малко след приватизацията на БМФ. Това решение е абсолютен прецедент по отношение на приватизационните сделки.

Решението на арбитража поставя под заплаха изпълнението на всички приватизационни договори. Наред с това държавата е осъдена да плати и част от гигантските разноски на частната компания по делото - 3.7 млн. лв.

През август 2008 г. 70% от БМФ бяха продадени на германско-българския консорциум "Кей Джи маритайм шипинг" срещу 440.1 млн. лв. В края на август 2013 г. собственик на дружеството изцяло вече е българският партньор в сделката - "Адванс пропъртис", холдингът, обединяващ голяма част от бизнеса на братя Домусчиеви.

Купувачът се сдобива с общ тонаж от търговски кораби 1.4 млн. DWT (дедуейт). Един от ангажиментите по договора е към десетата година след сделката купувачът да има 1.3 млн. DWT. Друго изискване е през 2018 г. средносписъчният плавателен състав да е 2360 души. Инвестициите пък трябва да са 779.9 млн. лв. в кораби. Трябва да падне и възрастта на плавателните съдове.

След сделката обаче започва световната икономическа криза и свиването на морската търговия. Осем години след приватизацията и две години преди да трябва да си плати неустойките пред държавата "Кей Джи маритайм шипинг" излиза с искане до Арбитражния съд договорът да бъде изменен така, че ангажиментът за тонаж да бъде намален от 1.39 млн. DWT на 880 хил. DWT, а средносписъчният плавателен състав - от 2360 на 803 души.