"Ред Хот” подлюти съботната вечер в София

"Ред Хот” подлюти съботната вечер в София

Люто, люто щастие. На подскоци – с крака, на ръце и почти на глава, забъркано, подправено и поднесено от пъргавите пръсти върху баса на Флий, от палките на Чад Смит, от невъзможно да бъде объркания глас на Антъни Кийдис и от грифа на Джош Клингхофър, който макар и да не стана от столчето си заради контузия в крака, взриви феновете с изпълненията си.

"Ред Хот Чили Пепърс”  оплетоха София в кървавата сладка сексуална магия на своя фънк-пънк-алтернатив рок. В събота вечер в препълнената зала "Арена Армеец” хиляди разноезични фенове на американската банда куфяха, пищяха, пяха, плакаха. Два часа без прекъсване. Някои от тях изживяха мечтата си от години назад. Но всички – независимо от националност и възраст, бяха едно танцуващо и неимоверно забавляващо се цяло и напълно оправдаха наименованието на тура на "Ред Хот” – I’m Whit You (С теб съм).

Доста преди в 21.30 часа на сцената да стъпят Кийдис, Флий, Смит и Клингхофър, за настроението на публиката се погрижиха първо българската банка Q-Check(Кю-Чек), а после и британската А.А.А.К. (As Able As Kane)

Българите излязоха на открита сцена пред залата и освен добрия бъзик с един по-популярен на нашите балкански ширини стил, който прави и без това още с името си, предложи смесица от пънк и алтернатив на дошлите да се забавляват отрано.

Вече в залата, докато прииждаха феновете на лютите чушлета, някои от които отчаяно търсеха билети в последния момент, А.А.А.К. доказаха защо са били предпочетени за подгряваща група за августовско-септемврийската обиколка на "Ред Хот Чили Пепърс”. Четиримата британци поднесоха изключително оригинален електро-индъстриъл рок саунд, гарниран с еклектични кадри върху видеоекраните.

След което дойде и моментът, в който на сцената се качиха "Ред Хот”. С петминутно интро за барабани и бас, което Флий изкара с почти допряно до пода на сцената чело, бе открит гигът. Появата и на Антъни Кийдис взриви публиката, която от този момент до края не спря да куфее. Логично стартът бе даден с парчета от едноименния албум "I’m Whit You”, след което се започна едно препускане през годините с най-обичаните хитове на групата от 1990-те и началото на този век.

Преходът между "Snow(Hey Oh)”, "Otherside” , "Under The Bridge”, "Look Around” и останалите парчета бе правен от сола на Флий, понякога акомпаниран от Чад Смит и Джош Клингхофър. Тези междинни изпълнения, всяко от които придружено от емоционални изблици на феновете,  бяха и един вид флирт с тях, макар че те отдавна бяха спечелени и омаяни.

Самата група не бе многословна, но затова пък се раздаде напълно на сцената, която бе максимално изчистена за кълчотенията на Флий и Антъни, които бяха като "униформени” с черните си панталони с един дълъг и един три-четвърт крачол и голите си татуирани  тела. Само от време на време Флий не сдържаше възхитата си от публиката с простите възклицания "Изумителни сте” или "Страхотни сте”.

На "Blood sugar sex magik” в залата дори и най-големият музикален инвалид вече дереше гърло, а невероятната "Higher Ground” напомни за по-твърдия стил на бандата и върна по-отдавнашните ѝ фенове обратно в 1989 година, когато албумът им "Mother’s Milk” все още се записваше апокрифно от касета на касета у нас.

"Californication” напомни за най-щурите изпълнения на групата от 1999 г., накара и тийнейджърите да пеят и да се дивят на "странните танци” на "чичковците” и "лелките” в залата.

Макар и Флий да сложи края на купона и да беше ясно, че това не е финалът, последва такъв петминутен рев от страна на публиката, че ушите на всички дълго след това глъхнеха и възприемаха всяка реч гъгнещо.   

Завръшането на бандата на сцената бе белязано от ново интро на Чад Смит и Флий, за да последват "Factory of Faith” и "Soul to Squeeze”. Избухналото "Give It Away” напомни на феновете какво още им е липсвало в тази невероятна нощ и бе логичен завършек на изпълненията на Кийдис и компания. Флий благодари на публиката, увери я, че за групата това е било невероятен гиг, който няма да забрави. Благодари на феновете и за това, че подкрепят музиката на живо. Истинският  край на концерта бе сложен от барабанна канонада, изпълнена от Чад Смит, а някои фенове успяха да се преборят за палките му.

Опиянени от музиката (е, може донякъде пръст в това да има и бирата) феновете на групата продължиха да крещят и пищят и извън залата. А онези, които не успяха да присъстват на шоуто в София, след няколко дни могат да си го свалят от сайта на "Ред Хот Чили Пепърс”, където вече са качени гиговете на бандата от предишните им концерти. 

Споделяне

Още от