Референдумите - само задължителни

Референдумите в България трябва да бъдат само решаващи и да имат задължителен характер. Около това мнение се обединиха участниците в дискусията за подходящите въпроси за допитване до народа у нас в Боровец, организиран от "Болкан Асист" и Българската медийна коалиция с участието на представители на местната власт, юристи, социолози, журналисти.

С промени в Закона за допитване до народа, който влезе в пленарна зала миналия четвъртък, но бе върнат в Комисията по гражданските въпроси за доразглеждане, се разграничават два вида референдуми - решаващ, който има задължаващ резултат, и консултативен, който е само с информационна функция.

Според модератора на дискусията - журналистът от радио "Нова Европа" Георги Коритаров, само решаващият референдум доказва, че политиците разпознават гражданското общество като съавтор на водената политика. Това ще даде сериозен аргумент на държавниците за водената от тях политика, обясни журналистът. Тези с консултативен характер ще са излишно разходване на парите на данъкоплатеца, тъй като не е ясно доколко политиците ще вземат предвид техния резултат, коментираха участници във форума.

Юристката Ралица Негенцова определи разграничаването на решаващи и консултативни референдуми в проектозакона като явен сигнал за съществуването на абстрактни страхове, с които политиците натоварват българските граждани. По думите ѝ консултативните допитвания ще са само едно скъпо социологическо проучване.

Участниците в дебата се обединиха и около тезата, че е изключително важно да се укаже в закона кой точно има правомощието да насрочва допитване и каква е процедурата за формулиране на въпроса, който се задава на гражданите. Най-вече от формулировката на въпроса зависи какъв ще е резултатът от допитването, а законовите неясноти създават сериозна възможност за манипулации и злоупотреби, коментира Ралица Негенцова, според която е необходимо създаването на механизъм, гарантиращ поставянето на въпроси, които са "кауза". Не е ясно кога проблемът се повдига от гражданите и кога се прокарват частни интереси, посочи в защита на тази теза и Белин Моллов.

Същевременно е необходимо да се запишат изрично въпросите, по които народът няма право да се произнася, смятат участниците във форума. Това няма да остави вратички на политиците за ограничаване на темите, по които ще се провеждат референдуми, изтъкна социологът Дочо Михайлов. Народът е суверен и има право да се произнася по всички въпроси освен тези, които нарушават правата на другите граждани, смята и Найденов.

Дебатиращите обаче се разделиха по казуса дали прагът от 50%, под който референдумът се счита за невалиден, трябва да падне. Журналистът Валери Найденов отхвърли категорично идеята за праг с аргумента, че така ще се забранят изобщо референдумите и се позова на практиката на Швейцария, където няма подобни ограничения и посочи, че "за 150 години тази страна не направи нито една глупост, а ние за 15 години колко глупости направихме." Найденов поиска ежегодното провеждане на референдум да стане практика в България.

Според независимата депутатка Елка Анастасова обаче прагът трябва да остане 50% като изискване за представителност и легитимност на допитването. Един референдум с 10% гласове може да бъде изключително лесно купен, посочиха участници.

Местни референдуми за общинския бюджет

Местните референдуми да се провеждат и по въпроси, свързани с бюджетите на общините, настояха общинари. Единствената депутатка, уважила форума, независимата Елка Анастасова, се ангажира да постави въпроса пред колегите си в парламента преди окончателното приемане на промените в закона.

Според Иво Христов, съветник в правната комисия на Народното събрание, местните референдуми са действителните лаборатории за пряка демокрация в България. Той обаче посочи, че заради проблематиката, свързана с националните референдуми, има сериозна опасност "с мръсната вода да бъде изхвърлено и бебето". За местните референдуми трябва да има минимален праг за подписки за иницииране на референдум, смята той.

Нов закон за референдумите скоро няма да има

Журналистът Георги Коритаров беше скептичен, че проектозаконът за допитване до народа скоро ще влезе отново в пленарна зала и че ще бъдат приет от този парламент, тъй като няма задължителен срок за последващото гласуване. По думите му, темата е била употребена за потушаване на междупартийни проблеми. "Дебатът в четвъртък беше всъщност установяване на дипломатически отношения с "Новото време." , посочи Коритаров.

Дебатът по темата за референдуми в България бе възобновен след като преди две седмици представители на управляващото мнозинство смениха първоначалната си позиция и започнаха да лансират в публичното пространство идеята да има еврореферендум едновременно с парламентарните избори. От опозицията веднага привидяха користни цели на управляващите за извличане на политически дивиденти, но същевременно повечето политически сили подкрепиха идеята за провеждане на референдум за влизането ни в съюза .

Паралелно, миналия четвъртък в парламента, с благословията на НДСВ най-сетне влязоха отлаганите близо половин година промени в закона за допитване до народа, внесени от ПГ "Новото време" и депутати от "Коалиция за България". Текстът обаче бе върнат за доработване в Комисията по гражданските въпроси без срок за повторно влизане в зала. Мнозина прогнозираха, че това е вратичката законът отново да бъде отложен неопределено във времето.

В подкрепа на тази теза се изказа днес заместник-председателят на коалиционния партньор на управляващите ДПС Лютви Местан. Той посочи, че парламентът все още не може да се обедини около това, което трябва да предложи - законопроекта за референдума, а комисия по въпросите на гражданското общество не си е свършила добре работата, за да предлага законопроекта за второ четене. В същия дух се изказа и заместник-председателят на ПГ на НДСВ Татяна Калканова, която заяви, че сериозната работа по законопроекта тепърва предстои в гражданската комисия.

Според нововремката Юлиана Дончева обаче "Законопроектът е готов за пленарна зала." Тя апелира към колегите си от другите парламентарни групи да го внесат за второ четене в пленарна зала. "Българският народ е достатъчно зрял, за да участва вече в референдуми", посочи депутатката.

Според предвижданите промени, народът няма да може да се произнася по държавния бюджет и данъците в България, нито по решенията на изпълнителната власт. С подписа на 300 000 български граждани - 5 на сто от населението, Народното събрание ще е задължено да гласува искания за провеждане на национален референдум по въпроси, свързани с решенията на парламента.

С подписка на над 670 000 граждани - 10 на сто от населението, депутатите ще са задължени да гласуват решение за допитване до народа за промени в конституцията. Този референдумът обаче ще е с консултативен характер и резултатът от него не е задължаващ за държавните институции.

Екатерина Михайлова предложи в изричен текст да се предвиди насрочване на референдум по въпроси, свързани с външната политика, но с уточнението, че те трябва да са само консултативни. Това предложение допълнително ще се гледа в комисията по въпросите на гражданското общество заедно с идеята на Станимир Илчев изрично да се укаже в закона, че въпроси, свързани със сигурността и отбраната, не може да са предмет на допитване до народа.

Движението за права и свободи смята, че е крайно време да се направи европейски закон за референдума. Добра илюстрация за този закон ще бъде референдумът за членството ни в ЕС.