Реформа или удар върху пенсионната система

Защо решението относно промяната на режима за вноски във фондовете за ДЗПО не е добро?

Лидия Шулева

На първо място начинът, по който това решение беше взето не е добър – внезапно, без обсъждане и с много недомислени формулировки. Първият резултат – след току що загубения инвестиционен рейтинг, CDS книжата отразяващи риска от фалит на държавата поскъпнаха с 25%, т.е. може приблизително да се каже, че рискът  да се инвестира в Бълагария се увеличи с 25%.

На второ място – какъв ще бъде ефектът за бюджета на НОИ и пенсиите на осигурените лица?

Ако приемем, че т.н. право на избор засяга само младежите, които започват  работа през 2015 г., в годишен план максималната сума може да достигне максимум 10 млн. лв., което е пренебрежимо малко на фона на многомилярдния бюджет на НОИ.

Ако това право се отнася за вече избралите пенсионни фондове, то тук положението е по-сериозно. Нормално е тези, на които им предстои най-скоро да се пенсионират, да започнат да пресмятат къде ще им е по-изгодно да отидат или да останат. Ако доходността на фонда, в който са правили своите вноски им гарантира заедно с пенсията от НОИ по-висока обща пенсия, естествено е те да останат в съответния фонд. При обратния случай, те ще предпочетат да се преместят в НОИ.

Нека да разгледаме кои ще бъдат тези случаи. Основно това са две хипотези – или не са правени редовни вноски във ФДЗПО или реалната стойност на активите в дадени фондове е много по-ниска от счетоводно показваната. Какви могат да бъдат причините за  тези случаи – или лошо управление и отрицателна доходност или инвестиции в акции на свързани лица, които по модела на КТБ имат много по-ниска пазарна стойност. И тъй като в НОИ ще се прехвърлят само нетните суми от партидите на осигурените лица и в двата случая ще влезнат по-малко пари срещу по-големи права - получаване на пенсия в зависимост от осигурителния доход, а не в зависимост от конкретната сума пари, постъпила в НОИ. В този случай “солидарната отговороност” на всички осигурени лица и най-вече на държавния бюджет ще трябва да платят разликата между по-ниските вноски заради лошо управление и необходимите за получаване на съответната пенсия.

Ако разгледаме случая, в който все пак осигурените лица решат да се преместят в НОИ, то всички вноски заедно с натрупаната до момента доходност, ще се прехвърли в НОИ. Натрупаната доходност обаче няма да има влияние върху бъдещата им пенсия, тъй като тя ще се изчислява само на база стаж и осигурителен доход. Средствата от доходността ще бъдат чист приход в НОИ, а за осигурените лица ще бъде чиста загуба.

До какво би довела възможността да се даде право на вече преместили своите вноски осигурени лица да решат да се върнат обратно в някой ФДЗПО. Тъй като вноските в НОИ не са  по лични партиди и не носят доходност, то те ще останат за формиране на бъдеща пенсия от НОИ. Лицето, което реши отново  да се премести във фонд ще може от този момент нататък да прави вноски в ФДЗПО и ще има много по-малко средства по личната си партида в сравнение с лицата, които не са се местили в НОИ и респективно ще получава по-ниска втора пенсия.

На трето място – до какво би довело евентуално по-масово желание за прехвърляне на партиди към НОИ. ФДЗПО са инвестирали парите в различни инструменти – депозити, облигации и акции. Осигуряването на незабавна ликвидност в кратки срокове ще доведе до реализиране на сериозни загуби от спад на цените, както при облигациите, така и при акциите. При предсрочно прекратяване на депозитите също се дължат наказателни лихви. В резултат парите в партидите на осигурените ще намалеят и ще сме отново в хипотезата представена по-горе. Не бива да се забравя, че това би била една “прекрасна възможност”, а защо не и търсена причина, да се оправдае липсата на достатъчно средства по партидите на осигурените лица.

На последно място – риторичният въпрос има ли проблем в пенсионната система включително с фондовете за ДЗПО и това ли е начинът те да бъдат решени?

Да има проблеми, няколко и ще ги разделя в две групи :

Проблеми свързани с НОИ:

1.      Демографската криза и емиграцията – все повече пенсионери срещу все по-малко работещи.

2.      Намаляването на осигурителните вноски отвори големи дефицити в пенсионния фонд и принуди държавата да го покрива от приходите от данъци чрез така нареченото ѝ включване като осигурител.

3.      Ниска събираемост на осигурителните вноски, неефективна работа на НАП.

4.      Сива икономика и укриване на доходи, респективно на осигурителни вноски.

5.      Източване на пенсиионата система чрез фалшиви болнични, решения за инвалидни пенсии.

6.      Ранно пенсиониране на редица категории.

Проблеми свързани с фондовете за ДЗПО:

1.      Неяснота по отношение на нетната доходност.  Има достатъчно обосновани съмнения, че контролните органи и одиторите не дават вярна и точна представа/оценка за стойността на активите на фондовете. Проблемите произтичат както от високите такси за обслужване, така и от неефективно управление. Специално внимание трябва да се обърне на случаите, в които има съмнения за инвестиции в акции на свързани лица.

2.      Липса на възможност за инвестиции в т.н. мултифондове. Това е една възможност за увеличаване на доходността в по-дългосрочен план.

Решава ли някой от посочените проблеми замразяването на възрастта и увеличаването на изискването за стаж?

Замразяването на пенсионната възраст ще създаде допълнителен натиск върху дефицитите в пенсионната система. Изискването за стаж  ще продължава да бъде пречка за въвеждане на гъвкаво работно време и почасово заплащане.

Решава ли т.н. нареченото право на избор в ФДЗПО или в НОИ въпросът с пенсиите на хората? Не, разбира се, и на осигурените лица трябва да им е ясно, че ако останат в НОИ максималната пенсия, която могат да получат е между 35 и 42%  от дохода върху който са се осигурявали. При добро управление с допълнителната пенсия от втория стълб това съотношение може да достигне до 50 -60%, особено ако се завиши делът на вноските в капиталовите фондове.

В заключение, ако много от осигурените лица по една или друга причина решат да прехвърлят вноските си в НОИ, това ще доведе до сериозни рискове и проблеми както на капиталовите пазари, така и на финасовата система като цяло. Ефектът върху бюджета би бил краткосрочен, но със сериозно бъдещо натоварване. Хората ще загубят натрупаната доходност и възможността за по-висока пенсия. Отново се очертава опасност гражданите да платят сметката за неефективно или умишлено лошо управление на средствата в някои от фондовете. 

Едно набързо прието решение със спорен ефект за обществения интерес, може да бъде преосмислено, особено ако се осъзнаят вредите, които то може да нанесе.

*Лидия Шулева е бивш вицепремиер между 2001 и 2005 г., министър на труда и социалната политика между 24 юли 2001 и 17 юли 2003 г. и министър на икономиката между 17 юли 2003 и 23 февруари 2005 г. 

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?