Реформа на авторските права: Онлайн платформите да плащат за линковете

Реформа на авторските права: Онлайн платформите да плащат за линковете

След месеци на преговори и сложни компромиси, правната комисия в Европейския парламент одобри в сряда реформата на авторските права в дигиталната ера. Новото е, че издателите на печатни и онлайн медии получават права сродни на авторските. По този начин компаниите, които имат желание да печелят от разпространение на авторско съдържание, трябва да търсят разрешение и лиценз от издателите, за да правят това, докато индивидуалните интернет потребители ще могат свободно да споделят линкове, както и досега.

Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар бе предложена за пръв път от Европейската комисия през 2016 г. с мотива, че авторите, творците и журналистите трябва да получават справедливо заплащане за своята работа.

Някои от текстовете се превърнаха в обект на ожесточен сблъсък сред евродепутатите. Най-яростният противник на двата ключови текста е Юлия Реда от групата на Зелените/Европейски свободен алианс (която всъщност е член на Пиратската партия в Германия). Тя се закани да оспорва вота на комисията, тъй като приетите текстове ще "унищожат интернет".

Критиците твърдят, че новите правила ще задушат свободата на изразяване като ограничат възможността на интернет потребителите да споделят съдържание. Според някои евродепутати ще бъдат засегнати дори т.нар. мемета, като потребителите ще са длъжни да дават разрешение на останалите да ползват техните мемета.

Ето защо мнозина смятат, че с гласуването в ключовата комисия битката за авторските права е спечелена, но войната едва сега започва.

Едно от най-спорните предложение бе чл. 13, който изисква от големите платформи като Google и Microsoft да инсталират филтри. Този текст бе приет от комисията с 15 гласа "за" и 10 "против".

Макар и с крехко мнозинство, комисията даде мандат за започване на преговори с Европейския съвет и ЕК по директивата, чиято съдба в крайна сметка ще бъде решена от лидерите на ЕС. Мандатът за тези преговори може да бъде поставен на гласуване в пленарна зала в началото на месец юли, ако успеят да се съберат 76 подписа на депутати, които искат решението на правната комисия да бъде преразгледано.

Този вот бележи първата стъпка от парламентарната процедура за приемане на закони за авторските права, които отговарят на предизвикателствата в епохата на интернет, коментира председателят на комисията Аксел Вос (ЕНП). Той припомни, че последните закони в областта на авторските права в информационното общество са отпреди 17 години, а днес интернет е фундаментално различен от това, което е бил през 2001 г.

През последното десетилетие традиционният модел на печатните медии претърпя сериозен удар, като голяма част от хартиените издания намалиха обема си или дори затвориха заради спадащи тиражи и рекламни приходи. Повечето вестници и списания разчитат на онлайн изданията си, които обаче са изключително зависими за разпространението си от технологичните гиганти Google, Facebook и пр. Бизнес моделът на големите платформи е да разпространяват това съдържание безплатно за потребителите, печелейки от реклама. В последните години стана така, че лъвският дял от дигиталната реклама отива при технологичните гиганти, които не плащат нищо за съдържанието, докато рекламните приходи за издателите, които реално произвеждат това съдържание, пресъхват.

Ето защо директивата предвижда интернет платформите да споделят приходите си с издателите и създателите на новини и да носят отговорност за нарушения на авторското право в интернет.

Спорният чл. 11, отнасящ се за защита на публикациите в печатните издания при онлайн употреба, предвижда интернет компании като Google или Microsoft да плащат за показване на началните редове от статии на печатните медии.

В същото време издателите на печатни издания получават права сродни на авторските върху журналистическите текстове в изданията им, което ще им даде по-добри възможности да преговарят с интернет търсачките какво и колко трябва да платят за съдържанието.

Много от текстовете, гласувани в сряда, целят да гарантират на творците, особено музикалните, както и на новинарските издания, справедливо заплащане за тяхната работа. Така например, директивата лимитира какви елементи от новинарски статии могат да публикуват новинарските агрегатори, без да плащат лицензионна такса на носителите на авторски права.

Разпространителите на онлайн съдържание се изисква да имат сключени лицензионни споразумения с издателите, за да могат да публикуват линкове и кратко описание на материала. В противен случай потребителят няма да може да публикува линк към този текст.

Доставчиците на онлайн съдържание освен това ще са длъжни да проверяват предварително дали материалите, които се качват на техните сайтове, имат сключени лицензионни споразумения с държателите на авторските права. Така, ако някой потребител иска да публикува в социалните мрежи някакъв материал, съответната платформа ще трябва да провери дали той има лиценз.

Предложението на ЕК беше само големите онлайн доставчици да са длъжни да правят такива проверки, докато гласуваният от комисията на ЕП текст включва всички доставчици. От този режим са изключени автоматично платформи като Wikipedia или GitHub.

Големите интернет компании лобираха сериозно в Брюксел срещу новите правила, които обаче се натъкват на остра съпротива от редица организации, блогъри и политици. Като цяло политиците от скандинавските страни, Великобритания и пр. са силно настроени за по-либерални права в интернет, докато издателите от Германия, Франция, Италия и др. успяха да убедят мнозинството от представителите си в Европейския парламент да подкрепят промените.

Директивата получи мощна подкрепа от различни европейски асоциации, представляващи медийни издатели и техните организации.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес