Реформа на двете скорости – форсаж за съда, задна за главния прокурор

снимка БГНЕС

Министерството на правосъдието никога няма да признае, че работи по-бързо по идеи, подкрепяни от главния прокурор, и се скатава по такива, които той не подкрепя. Проучване на Mediapool обаче показва точно такава тенденция в законодателната дейност на институцията.

Няма и година от встъпването на Цецка Цачева като правосъден министър в кабинета "Борисов 3", министерството ѝ успя да отметне огромно количество работа. Написан бе нов антикорупционен закон, прокарани бяха мащабни промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), а сега бе внесен колосален проект за промени в Наказателния кодекс (НК), който изправи на нокти целия българския бизнес. Общото между тези три проекта е, че те са подкрепяни от главния прокурор Сотир Цацаров. Политическата воля на управляващите за приемането им е толкова по-несломима, колкото по-логично и разумно звучат доводите "против" на независими магистрати и експерти.

Друга характеристика на това законодателство е, че то отдалечава България от независимото правосъдие, което всъщност е целта на съдебната реформа, за която ЕК ни наблюдава и дава препоръки вече 11 години. Но пък публичната мотивировка на управляващите е, че тези закони се приемат именно в отговор на европейските препоръки.

С промените в НПК "корупционните дела" бяха прехвърлени от неудобния за главния прокурор Софийския градски съд в удобните за него специализирани съдилища. Тези съдилища са създадени през 2011 г. при първото управление на ГЕРБ. Инициативата бе аргументирана с независимия анализ на европейските прокурори, които бяха на мисия в България през 2016 г. Всъщност не става дума за изпълнение на конкретна препоръка, а за интерпретация на предположение в европейския анализ.

После, пак по инициатива на правосъдното министерство, бе променен съдебният закон, за да се дадат в пъти по-високи заплати на "специалните" съдии.

С антикорупционния закон се създаде нова мегаструктура, с чието управление бе натоварен любимия на Бойко Борисов бивш прокурор Пламен Георгиев. От 2011 г. досега Георгиев е назначаван на различни постове от ГЕРБ – от заместник-министър на правосъдието през шеф на Комисията за конфискация до началник на сегашната огромна комисия, която обедини пет антикорупционни структури в една. Преди това Пламен Георгиев разследва без успех делото, по което протекоха записите по аферата "Мишо Бирата". Той обясни, че когато е бил прокурор, не чул тези записи, които през 2011 г. чу цяла България.

Новата антикорупционната комисия вероятно няма да е таван в кариерата на Пламен Георгиев, защото неофициално представители на ГЕРБ го посочват като много подходящ и за главен прокурор. Той има всички шансове да покаже обещаните от него смайващи успехи начело на "Антикорупция" – или поне да вдигне достатъчен шум с няколко антикорупционни "удара", което в България се счита за успех, независимо от изхода на делата, който идва след години. Сега Пламен Георгиев ще има възможност да подслушва всички, без дори да му е нужно да разкрива престъпления, защото няма такава власт. Но пък самото подслушване вече е власт, която може да се използва за шантаж. Оправданието за написването на закона е, че това е настояването на Европейската комисия. Истината е, че не ЕК, а Министерството на правосъдието е написало закона по този начин.

С разглежданите в момента промени в Наказателния кодекс нереформираната прокуратура ще получи най-голямата си власт – да образува наказателно дело срещу който и да е бизнесмен. Главният прокурор е единственият, извън Министерството на правосъдието, който подкрепя този закон. Като оправдание за изготвянето му отново бе цитиран анализът на европейските прокурори, в който обаче никъде не е формулирана именно такава препоръка.

В същия доклад на европейските прокурори обаче има и още една препоръка, по която Министерството на правосъдието упорито се скатава. През декември 2016 г. европрокурорите препоръчаха шефът на Националната следствена служба (НСлС) да бъде функционално независим от главния прокурор. Те настояха още шефът на следствието да може еднолично да образува дело срещу главния прокурор, ако има данни за престъпление. Това се налага, защото по сега действащото законодателство главният прокурор е абсолютно недосегаем. В момента шеф на следствието е Борислав Сарафов, който е дясна ръка на Цацаров.

Месеци след доклада на европейските прокурори шефът на Върховния касационен съд Лозан Панов започна да играе ва банк, заплашен от отстраняване от мнозинството на Цацаров във ВСС. Панов проведе разговори с президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов, настоявайки пред тях за прекратяване на недосегаемостта на главния прокурор, но никой не прие идеите му. Вместо това по темата говори основно Цацаров, който се съгласи да се създаде процедура за разследването му с една уговорка - ако има такава процедура и за шефовете на върховните съдилища. След това темата бе забравена.

В доклада на европрокурорите не се споменава нищо за специални процедури за разследване на председателите на върховните съдилища. Обяснението е просто – те могат да бъдат разследвани от всеки прокурор. Шефовете на съдилищата нямат никаква власт да нареждат на останалите съдии как да си решават делата. Главният прокурор обаче може да разпорежда на всеки прокурор, включително как да се разследва дело срещу самия него.

Министерството на правосъдието започна да работи само по препоръката на Цацаров – да се създаде общ механизъм за разследване на "тримата големи" в съдебната власт. Работата върви много бавно, вероятно поради друга препоръка – тази на премиера Бойко Борисов, че реформата на прокуратурата ще се прави след мандата на Цацаров.

Ето как върви работата. През декември 2016 г. излязоха препоръките на европейските прокурори. През януари 2017 г. излезе докладът на Европейската комисия, която призова препоръките на европейските прокурори да бъдат изпълнени. През февруари 2017 г. правителството вече имаше план за действие по доклада на ЕК. През юли същата година бе утвърдена Пътна карта към плана за действие по доклада на ЕК. В тази пътна карта пише, че правилата за независимо разследване на Цацаров ще бъдат готови през октомври 2017 г.

На 13 декември 2017 г. министър Цецка Цачева заяви пред БНТ, че с изработването на тези правила се е заела работна група в министерството. Тя проучвала практика по този въпрос в другите европейски държави. Работата щяла да приключи през януари 2018 г.

През февруари 2018 г. Цачева каза, че анализирането на практика продължава.

На 16 март Mediapool се обърна към правосъдното министерство в въпроса кога работната група ще бъде готова с предложението си. Отговорът бе - на 31 март.

 

Междувременно Съветът на Европа даде шест месеца срок на България да покаже какво е решението по този въпрос, защото разсъждава по него от 2009 година.

 

Ако срокът най-накрая бъде спазен и през октомври България излезе с конкретни предложения, то цялата работа пак ще пасне като в ръкавица. През 2019 г. мандатът на Цацаров ще е изтекъл, Борисов ще си е спазил обещанието, а човекът на Борисов - Пламен Георгиев вероятно ще бъде на мушката от човека на Цацаров - Борислав Сарафов.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари