Реформата на ВиК сектора в порочен кръг

Липсват конкретни цели за свиване на загубите на вода, не е ясно как ще се осигурят инвестиции за подмяна на водоснабдителната и канализационната (ВиК) мрежа и как това ще се отрази върху цените на водата. Тези проблеми, както и намаляването на ВиК-дружествата от сегашните 54 на 28, зад което общините заподозряха създаване на водни монополи, се откроиха като най-дискусионни при обсъждането на проектостратегията за управление на водите до 2035 г.

Документът, изготвен от министерствата на околната среда и на регионалното развитие, само фиксира известните и без това проблеми, но предлага решения за много малко от тях, твърдят представители на бизнеса и общините.

В проекта за стратегия са заложени три сценария за осигуряване на инвестиции във ВиК-мрежата. Минималният предвижда 13 млрд. лв., оптималният – 24 млрд. лв., а оптимистичният - 43 млрд. лв., обясни министърът на околната среда и водите Нона Караджова. Тя допълни, че за следващия програмен период за еврофинансиране – 2013-2020 г., страната ни ще поиска специално за водния сектор близо 3 млрд. евро, което е над два пъти повече от сегашните.

Планираните европари са двойно по-малко от нужните

Сумата от близо 6 млрд. лв. обаче е два пъти по-малка от предвидената минимална в стратегията. Как ще се осигури основната част от останалите средства не стана ясно, след като се оказва, че привличането на концесионери и частни оператори не се одобрява от обществеността. Засега бе обявено само намерението приходите от таксата водоползване, плащана от ВиК-операторите на държавата, да се влага в мрежата. В момента тези приходи отиват в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. За 2010 и 2011 г. в него са влезли общо 92 млн. лв., но сумата включва и стари задължения за над 30 млн. лв. на ВиК-ата за отпреди повече от пет години.

Приходи от такса водоползване обаче са нищожни на фона на нуждите на водния сектор и на всичко отгоре вероятно ще намалеят още повече, защото се предвижда таксата вече да се плаща не както досега - за черпените от ВиК-ато от водоизточниците количества, а по фактурираните по водомерите на потребителите кубици. Така дружествата няма да плащат за разпиляната по мрежата вода и на практика се лишават от един от стимулите за намаляване на загубите при преноса, който на места стига до фрапантните 80 процента.

Според Нона Караджова обаче от въвеждането на таксата водоползване през 2000 г. досега загубите по водопроводите не са намалели, а в същото време тя е дала основание на някои дружества да вдигнат неимоверно цените си.

От Българската асоциация по водите предложиха сегашните дивиденти в размер на 80 процента от печалбата на държавните ВиК-та да отиват за инвестиции в мрежата, вместо в държавната хазна на общо основание. Екоминистърът обясни, че такова предложение вече било направено пред Министерството на финансите и ще се поднови, но не можа да каже какъв финансов ресурс би се осигурил по този начин.

Без разчети за ефекта на инвестициите

Караджова не успя да даде ясен отговор и на въпроса с планираните евросредства за подобряване на водопроводната мрежа с колко ще се намалят сегашните загуби от течове, които са 50-60 на сто средно за страната. Тя каза, че след като водната стратегия се приеме от парламента, където ще влезе за обсъждане през юни, ще се изготвят краткосрочен и средносрочен план с конкретни разчети за намаляване на загубите до 2015 и до 2021 г. и детайлни и приоритетни инвестиции по водопроводи.

Проф. Петър Калинков от Университета по архитектура, строителство и геодезия упрекна ведомствата, че не са дали анализи как ще се отразят инвестициите върху намаляване на загубите на вода и върху цената ѝ. "Най-оптимистичният сценарий предвижда подмяна на 50 процента от сегашната водопроводна мрежа, което ще свие загубите с 30 процента, което в крайно изражение означава намаление от 12 процента", посочи Калинков и се усъмни в точността на разчетите и прогнозите в проектостратегията.

От думите на Караджова се разбра, че ведомствата нямат точни сценарии и изчисления за отражението на ВиК-инвестициите върху цените на водата за питейни нужди и за напояване на земеделските площи и разчитат на европейските средства, за да няма драстично поскъпване.

Драстично поскъпване на водата или социална поносимост!?

Екоминистърът първо посочи, че "в момента има няколко пъти разлика в цените на водата в различните територии на страната и те ще растат с бързи темпове, заради което се налага подготвянето на специална политика за подпомагане на социално слабите, ако цената на водата надскочи социално поносимите тарифи".

После обясни, че в никакъв случай няма да се позволи цената на водата да превиши определеното нормативно ниво от 4% от средните доходи на домакинство и това ще стане с помощта на евросредствата. Накрая в отговор на въпрос какво ще се случи, ако държавата или общината не успеят да усвоят предвидените от ЕС средства за водния сектор, Караджова коментира, че тогава потребителите ще трябва да плащат по-високи цени и затова трябва да внимават когато си избират местната власт.

По отношение на бъдещата ценова политика се разбра само, че ВиК-ата, които оцелеят след окрупняването им, отново ще се налага да правят петгодишни инвестиционни планове, каквито изготвиха, когато Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) започна да определя тарифите им вместо общинските съвети.

ДКЕВР ще определя в бъдеще и цените за напояване, което накара Българската асоциация по водите да се усъмни в капацитета на регулатора да прави и това. Нейният председател Иван Иванов предложи да има отделна комисия за цените на водата.

Според него стратегията не отчита факта, че с цел да държи по-поносими цени на водата, ДКЕВР системно лишава ВиК-дружествата от възможността да инвестират за подобрения в мрежата, дава ниска норма на възвращаемост на вложенията, а държавата прибира 80% от печалбата на своите фирми в сектора. Иванов предложи водните оператори да бъдат задължени да реинвестират печалбите в мрежата.

Уедряване, конкуренция и битки за своите ВиК-ата

Намерението да се намалят водните дружества от 54 на 28 оператора, които да управляват ВиК-системите на териториален принцип, предизвика противоречиви реакции. Докато представителите на БАН и президентският съветник и бивш зам.-министър на регионалното развитие Екатерина Захариева подкрепиха уедряването на ВиК-ата, общините рязко възразиха.

Захариева дори предложи в стратегията да се предвиди бъдещо намаляване на броя на ВиК-ата, "за да се печели от мащаб". Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) обаче смята, че това противоречи на европейските директиви и ще наложи монопол на няколко ВиК-оператора.

"За съжаление, при добре откроени проблеми в стратегията се дават много малко решения, които обаче не са обвързани с качеството на предлаганата услуга и цената ѝ", коментира Деси Георгиева от НСОРБ. Според сдружението механизмът териториално ВиК с една цена на водата връща модела на кръстосано субсидиране от жителите на различните общини, което влияе негативно на цените и може да откаже потребителите от плащане на сметките.

Георгиева коментира, че вместо да се фиксира броят на ВиК-атата в националната водна стратегия, по-добре е да се запише, че ще могат да работят само онези дружества, които отговарят на строго определени критерии. Това по думите ѝ ще е по-конкурентният и по-пазарен начин за отсяване на водните оператори.

Министър Караджова не се ангажира с коментар по въпроса, а препрати към регионалното министерство, което настоявало за уедряването на ВиК-атата.

В момента не е много ясно на какъв принцип ще бъдат намалени водните дружества, сред които има както държавни, така и общински или със смесено участие, и това със сигурност ще предизвика търкания между двете власти за запазване на собствените фирми. От НСОРБ поискаха да се остави възможността общините също да могат да имат водни оператори, в случай, че не успеят да намерят дружество, с което да сключат договор за управление на общинската ВиК-мрежа, както предвижда стратегията.

Представителят на общините изрази и притеснението им, че като бъдат принудени да прехвърлят част от своята водна инфраструктура на държавата, ще бъдат лишени от възможността да получават еврофинансиране. Това опасение обаче бе отхвърлено от зам.-министъра на околната среда и водите Ивелина Василева, а екоминистърът Нона Караджова бодро подкани: "Драги общини, стягайте се да използвате парите от ЕС за следващия програмен период".

По повод упреците, че стратегията не дефинира регионите с недостиг на питейна вода и не предлага решение и инвестиции за решаване на този проблем, Василева обясни, че това е генерален документ, след одобрението му ще се изготвят отраслови стратегии, които ще навлязат в необходимите детайли.