Реформата ще направи настоящите доценти професори

Реформата ще направи настоящите доценти професори
Академичната длъжност доцент да отпадне и да останат само асистент и професор, а единствената научна степен да бъде доктор. Това по всяка вероятност ще е окончателният вариант на проектозакона за развитието на академичния състав, който министърът на образованието и науката Сергей Игнатов ще внесе през следващата седмица в Министерския съвет. Първоначално предложения от него вариант бе по-близък до сега съществуващата структура като длъжностите бяха асистент, доцент, професор, а степените – доктор и хабилитиран доктор.

На обществено обсъждане в четвъртък обаче обществени анализатори настояха министърът да внесе проекта в Министерския съвет в по-радикалния вариант.

След срещата Игнатов заяви, че по всяка вероятност ще внесе закона в по-радикалния вид, но все пак иска да мине заседанието на Съвета на ректорите в петък и тогава да вземе окончателното решение. Той обясни, че въпросът с доцентите в заварено положение ще бъде решен като те автоматично станат професори.

Законът, изготвен от екипа на Игнатов, предвижда още закриване на Висшата атестационна комисия (ВАК), която сега раздава степените и званията. Това ще правят университетите и научните институти на БАН, което стана повод за коментари от ректори и някои университетски преподаватели, че професорите ще станат повече от студентите. Не липсват и обидени за това, че национални професори вече няма да има, а ще има професори към даден университет.

Според политолога Огнян Минчев “съхраняването на всяка йерархия в този закон може да го направи по един парадоксален начин задълбочаващ статуквото, а не премахващ статуквото“.

"Децентрализацията е един сложен и опасен процес. Ако децентрализирате националната власт и давате правомощия на общинската власт, рискувате да дадете правомощия на братя Галеви и на първа частна община Несебър. Един от основните проблеми на тази реформа е да се избегне именно този ефект“, коментира Минчев. Според него един от начините да се избегнат негативните явления е максималното опростяване на йерархичната структура. “Друг начин е създаването на определена защитна мрежа за получаването на степента доктор“, коментира той. По думите му един от начините е с поддържането на национална банка от независими експерти в определена област, които да участват в журито, пред което се защитава дисертация.

Медийният експерт Георги Лозанов заяви, че промяната е очаквана и искана от обществото, и известна съпротивата ще дойде от много по-малък кръг от хора. “Реформата ще е идването на 10-ти ноември в тази сфера“, коментира той. Той също посъветва министъра да внесе закона в максимално радикален вид.

Евгений Дайнов обаче предупреди, че съпротивата срещу закона ще е голяма, дори много по-голяма от очакваното. Той аргументира тезата си така: “Забелязвате ли с каква злоба шофират ладите си 60-годишните шофьори? Той е чакал 15 години за тази лада, през 1989 година е успял да я вземе. През 90-та година влизат западните коли и той увисва“.

Социологът Андрей Райчев обаче е учуден, че изобщо някой може да иска запазването на сегашната система. “Всички тези боклуци – титли, звания, дисертации не мога да повярвам, че някой ги защитава. Хора, ние ги ненавиждахме!“, обърна се той към останалите участници в дискусията. Райчев сравни сегашната система с дилижанс и поздрави министерството, че не е тръгнало да слага моторен двигател на дилижанса, а е решило той да бъде подменен с кола.

Искането за радикална промяна обаче роди и радикални изказвания. Дайнов характеризира бранещите статуквото така:

"ВАК е средновековна организация тип инквизиция и се характеризира с това, че там се упражнява фриволна, лекомислена, произволна и садистична власт. Ще напиша кофти рецензия на този, за да го прецакам, защото рецензията никога няма да излезе и тя не се публикува. Тези хора много добре знаят, че губейки тази власт, те стават никой. Стават едни прашни чичковци с кал в ушите и с неумити подмишници от две седмици. Не бяха длъжни да се мият докато упражняват тази власт. Като изгубят властта ще трябва да ходят да се къпят, да се подстригват“, коментира Дайнов.

По повод спора за националните професори икономистът Лъчезар Богданов от “Индъстри Уоч “ заяви, че когато един човек стане главен счетоводител в една фирма, той е главен счетоводител само там, а не в цялата страна.

Огнян Минчев също смята, че в закона трябва да се разпише на кой университет става дадено лице професор. “Професор на... Нов български университет, на Каспичанската филхармония и т.н.“, даде пример той.

Георги Ангелов от “Отворено общество“ също приветства опростяването на йерархията и даде пример с това, че миналата година за млад учен у нас е награден 50-годишен човек, а в САЩ – 27-годишен човек, който на 23 години вече е бил професор.

Сред като цяло мощното одобрение на проекта прозвучаха и нотки на скептицизъм. Социологът Цветозар Томов също заяви, че одобрява промените, но смята, че ако те са половинчати, няма да дадат добър резултат. Според него реформата във висшето образование трябва да се извърши цялостно, а не на стъпки, за да не се провали. Той посочи, че заедно с промените в този закон трябва да има и промяна във финансирането на ВУЗ-овете, като според него субсидиите за издръжка на един студент трябва да отиват само за студента, а той от своя страна да си плаща за обучението.

Министър Игнатов призна, че макар да има подкрепата на правителството се чувства сам в прокарването на този закон и призова за подкрепа.

Споделяне
Още по темата
Още от България