Реформата в Бърза помощ закъснява повече от линейките

Проблемът със закъсняващите линейки на Бърза помощ съществува от години и независимо, че е непрестанен източник на недоволство, гняв и скандали, решение няма и няма. Непрестанното му повтаряне (най-вече когато в медиите лъсне история за фатално закъсняла линейка) го банализира по същия начин, по който толкова други жизненоважни за обществото проблеми, с чието решение властите се залавят "незабавно" след избухването на скандал. Енергично се разпореждат проверки, разследвания и най-вече разработване на концепции и планове за реформа.

Това се повтаря през няколко месеца - до година, след което всичко затихва до следващия фатален случай. Менят се сезони, правителства и здравни министри, но проблемите и оправданията на Бърза помощ си остават все едни и същи.

Добре познатият сценарий се разиграва и тези дни, след като стана ясно, че на 4 февруари девет души в столицата са починали, докато са чакали линейка. Здравното министерство назначи дежурната проверка, а от Бърза помощ се оправдаха, че 23-те екипа в този ден е трябвало да се отзоват над 300 сигнала.

Освен това в част от случаите линейките били викани за вече починали пациенти.

Тепърва истината ще бъде установявана, а дългогодишният директор на Бърза помощ Георги Гелев трябва да даде предложения как да увеличи броят на екипите.

Така министерството прехвърля кадровия проблем върху Гелев, който от години се оплаква от ниското заплащане и отлива на персонал и който, въпреки съмненията, че не ръководи добре структурата, никоя власт не смени.

Незнайно защо кадровият проблем в Бърза помощ изведнъж се оказа грижа на директора ѝ, при положение, че преди по-малко от година, след поредната серия фатални закъснения на линейки, Министерството на здравеопазването представи цяла концепция за развитие на спешната помощ.

Документът предвиждаше страната ни да започне да обучава парамедици, което да реши в някаква степен кадровия дефицит в бъдеще. Идеята беше да се разчита основно на парамедиците, а екипи, включващи лекар, да се изпращат само за най-тежките случаи. В по-краткосрочен план се предвиждаше преструктуриране на филиали и формиране изнесени екипи, както и повишаване на заплатите в системата, за да могат да се попълнят незаетите щатове. Сега стартовата заплата на лекар в Бърза помощ е 530 лева, а лекар с 25-годишен трудов стаж и две специалности е с основна заплата 690 лева. Сестрите и фелдшерите получават 450-500 лева, а шофьорите на линейка – 360 лева.

Изчислено беше, че за промените са необходими допълнителни 75 млн. лева при бюджет за Бърза помощ от 82 млн. лева.

60 млн. лева от допълнителните пари трябваше да са точно за за повишение на заплатите и привличане на нови хора, а останалите 15 – за апаратура, оборудване и поетапна подмяна на автомобили. Като крайна цел бе заложено линейките да стигат максимум за 20 минути при животозастрашаващи състояния и за 30-40 минути в останалите случаи.

В тазгодишния бюджет обаче бяха дадени само 10 млн. лева допълнително, което остави мерките в концепцията само на хартия.

Като не бяха намерени пари за реформа в спешната помощ, в края на миналата година целите ѝ бяха преформулирани към намаляване на разходите. Премиерът Бойко Борисов излезе и обяви, че “реформата“ в спешната помощ е започнала, а като лайт мотив на въпросната “реформа“ беше представено прехвърлянето на филиалите за спешна помощ в страната към областните болници. С това щяла да се съкрати администрация и да се вдигнат заплатите на лекарите. Без да е подплатена с разчети, нито със смислени аргументи какви проблеми на спешната помощ се решават, “реформата“ беше посрещната на нож от лекарското съсловие. Опровергани бяха и разчетите на кабинета. Според лекарите администрацията в спешната помощ в цялата страна е 500, а не 1200-1300 души. След бурните реакции намеренията за “реформа“ бързо бяха изоставени и повече не се отвори дума за тях.

Междувременно всичко продължи постарому, а към многото проблеми на Бърза помощ беше добавен още един. С прехвърлянето на всички спешни повиквания към телефон 112 хаосът с линейките стана още по-голям, тъй като сигналите на хората вече се препредават. Преди сигналите се приемаха от диспечери на Бърза помощ със специална подготовка, които отсяваха кое състояние е по-спешно и задаваха доуточняващи въпроси. Сега сигналите се получават от диспечерите на телефон 112 и пренасочват директно – към полиция, Бърза помощ, пожарна и т.н. Диспечерите там нямат медицинските познания на тези от Бърза помощ, поради което работещите от спешните центрове се оплакват, че адресите, които им се подават, постоянно е увеличават. Линейките с и без друго малкото екипи тръгват със съмнение за инфаркт, който на място се оказва температурно състояние.

И в момента много хора търсят Бърза помощ за неспешни случаи като хипертонични и нервни кризи, болки в корема или пък защото са здравнонеосигурени и могат да получат лечение само през спешната помощ.

Напливът към Бърза помощ до голяма степен се дължи и на неуредиците в останалите звена на системата.

При неспешни или неотложни състояния пациентите би трябвало първо да се консултират с джипито си или да отидат в някой от дежурните кабинети. Една от ролите на личния лекар на входа на системата е именно да насочва пациента къде да потърси помощ, а не той да решава по своя преценка. Често обаче хората не търсят или не намират личния си лекар и се обаждат директно на Бърза помощ или пък хукват към някоя от по-големите болници.

От една страна здравното министерство упреква болниците и Бърза помощ, че поемат неспешни случаи, налагат се и финансови рестрикции. От друга страна, когато си позволят да върнат пациент и той или близките му се оплачат в медиите, следват проверки, наказания и последствия за лекарите.

В същото време управляващите не предприемат никакви съществени мерки за реална промяна на ситуацията с Бърза помощ и в здравеопазването въобще, които макар и след време, да дадат някакъв положителен резултат.

Вместо това проблемите се трупат, недоволството на хората расте и отвреме навреме след поредната черна серия започват нови проверки, налагането на нови санкции, писането на нови концепции, които в крайна сметка не водят до нищо.