Реформата в ТЕЛК отново на дневен ред след акцията на прокуратурата

Реформата в ТЕЛК отново на дневен ред след акцията на прокуратурата

Социалният министър Бисер Петков обяви, че е готов да предложи отново концепцията си за реформа в ТЕЛК , която предвижда оценката на работоспособността да се извършва от комисия към Националния осигурителен институт (НОИ). Коментарът му е в отговор на обявената от прокуратурата акция срещу фалшивите медицински експертизи, въз основа на които после се отпускат инвалидни пенсии и други социални придобивки на здрави хора.

Според прокуратурата измамите с инвалидни пенсии се дължат на липсата на контрол от страна на НОИ.

Петков припомни, че социалното министерство има изработена концепция за реформа в ТЕЛК, която предвиждаше именно втора комисия в НОИ да прави преценка на работоспособността и да казва от каква помощ има нужда конкретния човек, а не от медицинската експертиза директно да следват социални придобивки.

“Ние стоим зад концепцията си, която беше предложена през 2017 г. Ако има съответната обществена и политическа подкрепа, този въпрос отново може да бъде сложен на масата, защото представителите на сдружението "Системата ни убива" също искат реформа на ТЕЛК, а в крайна сметка трябва да се разберем каква точно реформа“, каза Петков.

Защо спря реформата в ТЕЛК?

Реформата в ТЕЛК беше замразена от премиера Бойко Борисов през април 2018 година под заплаха от многохиляден протест на национално представителните организации на хората с увреждания. Така след повече от две години обсъждания, концепцията за реформа в ТЕЛК, лансирана още през предишния мандат по времето на Ивайло Калфин, се върна в изходна позиция.

Междувременно беше направена малка стъпка от здравното министерство с приемането на промени в наредба, с които медицинската експертиза се прави по нов начин. Премахнаха се съществуващите диапазони за оценка на трайно намалената работоспособност и се фиксира един процент, който да бъде поставян на хора с еднакви диагнози. Освен това съпътстващите заболявания вече се взимат предвид само ако водещото заболяване води до над 80 на сто нетрудоспособност и ако всяко от съпътстващите заболявания е оценено с над 50 на сто неработоспособност. Срещу тези промени също имаше сериозна съпротива от лекари, работещи в ТЕЛК.

Те целят да да бъде пресечена порочната практика хора с по няколко леки заболявания да получат завишен процент намалена работоспособност и да получат право на различни социални придобивки, а дори и на пенсия. Освен това се фиксираха проценти намалена работоспособност за всяко заболяване според неговата тежест, за да се елиминира субективното им определяне, включително заради корупция.

Реформата в ТЕЛК е необходима, тъй като сегашната система щедро допуска напълно легално социални придобивки да отиват при хора, които нямат нужда от тях.

През годините обаче акциите срещу фалшивите инвалидни пенсии са кампанийни без да водят до реални резултати. За последно кампанията срещу фалшивите инвалидни пенсии се водеше от вицепремиера Красимир Каракачанов, който обяви, че “цели селата, заедно с бебетата в тях, са с инвалидни пенсии“.

70% от хората не знаят от какво са болни

Заместник-главният прокурор Иван Гешев съобщи във вторник пред БНТ, че до момента са разпитани над 200 души, а 70% от тях не са могли да кажат от какво са болни и къде са се лекували. Иван Гешев изчисли, че нарушенията са ощетили хазната със стотици милиони левове, а схемите са различни за отделните региони.

Порочната схема - посредници обикалят села и махали, населени предимно със социално слаби, и предлагат на хората срещу 600 лева да се сдобият с решение на ТЕЛК, което ще им осигури инвалидна пенсия. Резултатът - половината население на села в Силистренско взимат такива пенсии, а стотици милиони изтичат от държавния бюджет и не стигат до реално нуждаещите се.

“Усещането на колегите е, че от тези стотици хора поне 70% не знаят от какво са болни, не знаят дали са ходили на ТЕЛК. Положението е трагично, защото на година от бюджета се изплащат около 1.7 млрд. Всяка такава пенсия води към себе си още няколко неща - поне 39 социални придобивки, за които се плащат още 600 милиона и неизбежно към тази процедура са свързани определени хоспитализации, в голяма част от тях се констатира, че са фиктивни“, каза Гешев.

Не корупцията, а лошата организация са в основата на проблема

"Аз мисля, че числата, които се споменават, поне според мен, са малко преувеличени. Дори да се приеме, че става дума за десетки, стотици милиони лева, те не са загубени заради корупцията. Не мисля, че корупцията е в такива мащаби. Това, което чух от изявленията на прокурора за 4 досъдебни производства и 7 прокурорски следствия - няма как това да обясни милионите". Коментира във вторник пред БНР д-р Стойчо Кацаров, председател на Център за защита правата в здравеопазването.

“Според мен основната причина за загубите е не е в корупцията, а в неправилната организация на цялата система на медицинската експертиза, което води до неправилно насочване на парите“, каза той.

Не се дават достатъчно средства на най-нуждаещите се, а се дават средства на други, които не са толкова нуждаещи се, поясни той.

“Вместо системата да доведе до това тежко болният до получи голяма подкрепа, а другият да получи малка или изобщо да не получи - те биха получили еднакво, защото са оценявани по едни и същи начин“, каза той.

"Аз смятам, че разковничето е в Наредбата за медицинската експертиза. В начина, по който се извършва оценката. Ние трябва да преминем от оценка на заболяване към оценка на работоспособност. В момента не е така, ние по-точно оценяваме заболяването, а не възможността да се работи. И това води до тези изкривявания“, допълни още д-р Кацаров.

Той коментира и мнението на заместник-главния прокурор, че ТЕЛК-овете трябва да преминат към НОИ, за да има контрол: “Не виждам защо министерство на здравеопазването да не може да контролира, а към НОИ да може“.

Според мен чисто управленски не е правилно този, който изплаща възнаграждението, той да осъществява и оценката, допълни Кацаров. 

Още по темата
Още от България