По-краткосрочни мерки за подобряване работата на трудово-експертните лекарски комисии (ТЕЛК) вероятно ще предшестват цялостната реформа на системата, която ще отнеме време и по която се очертава трудно постигане на консенсус между институциите, ангажирани с този процес. Целта е да се реши донякъде проблемът с липсата на кадри в ТЕЛК и да се намали времето за освидетелстване на хората, някои от които чакат с години.
Около бъдещата реформа в ТЕЛК, за каквато беше дадена заявка от здравния министър Петър Москов, се очертават редица спорни въпроси като най-общо възможните пътища, по които може да се поеме, са два.
Единият вариант, предложен от здравния министър, е медицинската експертиза да дава единствено оценка за степента за увреждането и да бъде тотално отделена от социалната оценка за това от какви добавки, пенсии и привилегии има нужда конкретният човек. По темата вече се заформи спор между Москов и вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин, който пък твърди, че в момента социалните служби нямат капацитета да правят такава оценка на всички, минали през медицинска експертиза.
Другият вариант, прилаган в редица европейски страни, е лекари със специална квалификация по социална медицина да правят тази оценка и целият процес да бъде концентриран на едно място.
Въпрос на оценка и анализ е кой от вариантите би бил най-бърз, ефективен, евтин и приложим спрямо кадровия ресурс, с който страната ни разполага.
Разделяне на медицинската от социалната оценка или компетентен лекар и за двете?
Москов вече даде пример, че предлаганата от него реформа всеки лекар със специалност, определени години стаж и сертификат да може да извършва медицинска експертиза, е заимствана от европейски държави като Хърватия, Испания, Холандия, Германия.
В голяма част от страните в Европа обаче медицинската експертиза на неработоспособността се извършва от лекари по социално осигуряване, които са преминали през специализация, допълнителна квалификация или са завършили такава специалност и това им дава правото както да преценят степента на увреждане на даден човек, така и да преценят от какви социални придобивки има нужда. Това сочи справка, изготвена от Европейска асоциация по медицинска експертиза и социално осигуряване EUMASS, публикувана от Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ).
Лекари по социално осигуряване правят медицинската експертиза в Белгия, Чехия, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Италия, Холандия, Норвегия, Словакия, Словения, Швеция, Швейцария. В някои от държавите има комисия от такива лекари, в други един лекар прави оценката. На част от местата социалната медицина е клинична специалност, на други места се карат квалификационни курсове с различна продължителност, от порядъка на една-две години. Тази специалност или допълнителна квалификация прави лекарите пригодни да извършват и социална оценка, освен чисто медицинската експертиза.
"Сега у нас в ТЕЛК работят клинични лекари с минимум пет години стаж по специалността, но те са натоварени не само да определят степента на увреда, но в тяхното решение се съдържа и социална оценка, защото от него произтичат социални помощи, пенсии, добавки, карти за градски транспорт и др. А лекарите са напълно некомпетентни за социалните аспекти. Ако бъде направено разделение и лекарите дават само медицинска експертиза, а социалната оценка се прави от НОИ, служба по трудова медицина или друг, тогава е добре. Но ако се запази сегашната система, тогава тези лекари трябва да бъдат обучени за социалните аспекти", коментира пред Mediapool д-р Стойчо Кацаров от ЦЗПЗ.
Проблем с кадрите и кой да доминира процеса?
Като най-трудно се очертава намирането на баланс между интересите на отделните ведомства, имащи отношение към медицинската експертиза. От НОИ от години имат претенции да участват в експертизата, тъй като от неговия бюджет се финансират стотиците хиляди инвалидни пенсии, възниква обаче въпросът доколко имат капацитет.
"НОИ въобще нямат хора, които да правят експертиза. Те и в момента осъществяват контрол над ТЕЛК и могат да обжалват решенията. Но хората, които го правят, са с по-ниска квалификация от тези в ТЕЛК. В експертните комисии са с минимум пет години стаж по специалността, а част от работещите в НОИ дори нямат специалност", коментира Кацаров.
"Дори да се променя моделът, той няма да се промени утре и затова трябва да се вземат по-краткосрочни мерки", заяви Кацаров.
Такава мярка е предложението лекари, работещи в болниците да участват в ТЕЛК, както и лекарите от ТЕЛК да могат да работят и на друго място, например в болница, което сега е забранено от закона. Преди ден обаче здравната комисия отхвърли това предложение на депутата от Патриотичния фронт Султанка Петрова с аргумента, че то е непълно и трябва да влезе в пакет с други мерки, за да не се преправя закона през няколко седмици.
Според Стойчо Кацаров обаче депутатите е трябвало да го приемат, за да се намали натовареността на ТЕЛК комисиите. Той коментира, че дори след закриването на специализираните ТЕЛК за очна експертиза се чака и по пет години заради липсата на очни лекари, които предпочитат да работят в болниците и да изкарват повече пари. "Сърдечно-съдовият състав на НЕЛК записва за 2017 година", посочи той.
От НОИ са изразили становище, че подкрепят това предложение като временна мярка за преодоляване на проблема с липсата на лекари до намирането на трайни решения. Мярката се подкрепя и от Лекарския съюз.
Обмисля се пакет от експресни мерки за облекчаване работата на ТЕЛК
Депутатът от ГЕРБ д-р Кирил Добрев обясни пред Mediapool, че временните мерки за подобряване работата на ТЕЛК трябва да са няколко, а не само една и не може "трохичка по трохичка на всеки 20-30 дни да се променя закона. "Има още доста неща, които бързо могат да се обобщят и да се направи промяна в закона, която да облекчи и усъвършенства работата на ТЕЛК и НЕЛК, преди да чуем цялостната концепция на Министерството на здравеопазването", заяви Добрев.
По думите му има много допълнителни мерки, които могат да се вземат, включително "прецизиране на това какво да решават комисиите на ТЕЛК – дали само за населението в работоспособна възраст, каквато беше една от идеите или и за децата под 18 години и хората в пенсионна възраст".
Идеята ТЕЛК да се разтоварят от освидетелстването на деца и пенсионери е на Консултативният съвет за оптимизация на осигурителната система, който функционираше по времето на служебния социален министър Йордан Христосков и който предложи редица законодателни промени.
По данни на Националния център по обществено здраве и анализи за периода 2000-2012 година са преминавали през медицинска експертиза (първично освидетелстване и преосвидетелстване) между 176 000 и 240 000 души годишно, като от тях близо 40% са били хора в пенсионна възраст. При приемане на предложението броят на освидетелстваните лица от ТЕЛК и НЕЛК се очаква да намалее с между 70 000 и 170 000 души годишно.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
8 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Деветнадесет организации на хора с увреждания излязоха с протестна декларация срещу предлаганата реформа в ТЕЛК До
Г-н Ивайло Калфин
Заместник-министър председател
на Министерски съвет
Министър на труда и социалната политика
Председател на Националния съвет за интеграция на
хората с увреждания към Министерски съвет
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ
Уважаеми г-н Калфин,
Национално представителните организации на и за хора с увреждания, членове на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, …
категорично протестираме срещу налагащата се практика да бъдем изолирани от сложния процес на бъдещи промени в секторните политики за хората с увреждания. Това поведение на правителството е в дълбоко противоречие с духа и нормата на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана от Република България. В преaмбюла на този документ буква „о”, е записано: ”Държавите – страни по настоящата конвенция считат, че на хората с увреждания трябва да бъде дадена възможност за активно участие в процеса на вземане на решения относно политиките и програмите, включително тези които пряко ги засягат.“
По данни на Европейската комисия и Европейския форум на хората с увреждания 80 милиона граждани на ЕС са с различен вид и степен на увреждане. Те представляват 15% от населението на общността. Време е правителството да спре спекулациите в публичното пространство, че хората с увреждания в нашата страна са необичайно много. По данни на НОИ към 30.09.2015г. картината в цифри е:
* Брой на пенсионерите с водещи лични пенсии за инвалидност:
Инвалидност поради общо заболяване – 450 836
* Пенсии несвързани с трудова дейност:
Военна инвалидност - 2 787
Социални пенсии за инвалидност получавана като водеща – 48 427
Социални пенсии за инвалидност изплащани към друг вид пенсия: 445 481 ( тази добавка представлява 25% от социално инвалидната пенсия и е в размер на 27-30лв. След отпадането от 1.01.2015г. на второто изречение от чл.101, ал.3а от КСО, през следващите три години всички лица със срочен ТЕЛК ще загубят това право, а те са 65-70% от всички хора с увреждания включени в системата на НОИ).
* Пенсии фонд трудова злополука и професионална болест: 9 333
Правителството трябва да набере кураж и да изрече на глас ”голата истина” - „Въпреки дълбоката криза в системата на здравеопазването и лошия стандарт на живот учудващо е, че броят на хората с увреждания в България е под средните нива за Европейските държави”.
С предложените ”Основни насоки за усъвършенстване на експертизата на работоспособността”, се прави поредния опит за административно регулиране на броя на хората с увреждания, в зависимост от финансовите възможности на НОИ. Предложеният материал за обсъждане на заседанието на 9.02.2016г. на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, изготвен без наши представители, предизвиква повече въпроси отколкото предлага верни решения. Неговата висока абстрактност и непълнота не ни позволява да се ориентираме в конкретиката на бъдещите политики. Голямото бързане, буди основателна тревога, че се цели само отнемане на права, а не комплексното решаване на проблема за социалното включване на хората с увреждания.
С оглед големия обем на налагащата се дискусия нашето мнение е, че поставените срокове са крайно нереалистични и ще доведат до поредното влошаване качеството на живот на хората с увреждания. Не е възможно до 30 юни 2016г. да бъде разработена съществената промяна на значим обем нормативни актове и през следващата година да стартира нов тип политика в тази сфера.
Ние считаме, че „Основните насоки за усъвършенстване на експертизата на работоспособността” трябва да дадат отговор на още много принципни въпроси, които впоследствие трябва да бъдат трансформирани в правни норми:
1. Как ще бъде извършвана медицинската експертиза за определяне на вида и степента на увреждането и по какъв начин ще се ограничат корупционните практики.
2. Отдавна категорично сме заявили, че органа за експертиза на работоспособността не трябва да бъде към НОИ, поради явно наличие на конфликт на интереси, водещ до накърняване на основни човешки права. Според нас комисията към НОИ, трябва да се произнася единствено и само за правото на получаване на пенсия.
3. Трябва да се изясни последващата роля на:
- Агенцията за социално подпомагане- процедурата по предоставяне на интеграционни добавки, медицински изделия и помощно технически средства, средства за медицинска и социална рехабилитация, парични помощи и др.
- Агенцията по заетостта - тя трябва да:
* извършва специална анкета за оценка на остатъчната работоспособност на лицето с увреждане с цел намиране на работа,
* организира процеса на квалификация и преквалификация,
* да разполага с база данни на работодателите и да осъществи контакт с тях, да определи подходящите работни места за хора с увреждания, да съдейства за промяна на негативните нагласи към тях, да осигури средства за адаптиране на работното място, да предостави на работодателите информацията за облекченията, които ще ползват при назначаване на лица нуждаещи се от подкрепа и др.
- Агенцията за хората с увреждания – да продължи подкрепата за специализираните предприятия за хора с увреждания и да финансира проекти за достъпно работно място, започване на самостоятелен бизнес и др.
4. Трябва да бъдат ясно определени понятията „временна” и „трайна” неработоспособност, необходими за дейноста на НОИ и категорията „работоспособност на човек с увреждане”, върху която може да се въздейства чрез серия от мерки, необходима за Агенцията по заетостта.
5. Как е възможно комисията за експертиза на работоспособността само по документи да извърши правилна оценка на остатъчната функционалност на лицето с увреждане без личен контакт с него? Никой не може да отрече, че работоспособността е изключително индивидуална характеристика на личността и тя може да се променя в зависимост от различни фактори. Нейната оценка изисква комплексен подход, продължително наблюдение, тестване, експериментиране, мотивиране и многообразие от подкрепящи политики за хората с увреждания.
6. От посочения набор от документи, които трябва да бъдат представени пред Комисията за експертиза на работоспособността оставаме с впечатление, че основният стремеж на предложената концепция е да бъдат отнемани права на вече работещи хора с придобити увреждания, което считаме за силно демотивиращо. Нямат отговор и въпросите:
- Каква ще бъде оценката на Комисията по експертиза на работоспособността за лица с увреждания без трудов стаж.
- Ще получава ли пенсия за инвалидност лице, което неможе да изпълнява заеманата от него длъжност, но е пренасочено в същото предприятие на по ниско квалифицирана работа с по малко възнаграждение.
- Ще получава ли пенсия лице, което напусне работа вследствие невъзможност да изпълнява служебните си задължения, поради придобита инвалидност.
- Ще бъде ли отнета пенсията за инвалидност на лице, което е положило усилие да си намери работа след получаването на увреждането.
- Как ще се оценява вида и степента на увреждане и експертизата на работоспособността на специфичната група - военноинвалидите.
- Как ще бъде направена оценката на децата след навършване на 16 год. , когато имат право на работа, а по българското законодателство тяхното пълнолетие започва на 18 год.
- Как ще бъде реализирана „Дългосрочната стратегия за заетост на хората с увреждания 2011- 2020г.” приета от правителството.
- Организирана квалифицията и преквалификацията на хората с увреждания, при липсата на ефективно функционираща система от специализирани учебни заведения.
- Решен проблема за достъпността на архитектурната и транспортна среда, който е в пряка връзка с условията за трудова реализация.
- Осигурена мотивацията на хората с увреждания да търсят работа, след като съществува възможността да им бъде отнета пенсията и практически доходите им няма да нараснат.
Предложеният за обсъждане документ на заседанието на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, поражда още много въпроси. Те трябва да получат отговори чрез задълбочен диалог между Правителството и Национално представителните организации на и за хора с увреждания.
Ние Национално представителните организации на и за хора с увреждания, използваме случая да изразим становище и по другите въпроси поставени за разглеждане в заседанието на Националният съвет за интеграция на хората с увреждания:
* Нашето становище по предложените от Министерството на здравеопазването промени в Закона за здравето е:
- В състава на предвидените органи, не са включени представители на хората с увреждания. Ние считаме, че това е задължително и произтича от ''Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания''. В Националния съвет по оценка на уврежданията и работоспособността към Министерски съвет по чл. 102 от проекта за промени в Закона за здравето, трябва да бъдат включени представители на Национално представителните организации на и за хора с увреждания. Предложението ни кореспондира със чл. 86а от Закона за здравето, който регламентира че в Обществения съвет по правата на пациента към Министъра на здравеопазването са включени представители от Национално представителните организации на и за хора с увреждания.
Уважаеми г-н Калфин,
Ние легитимните представители на гражданите с различен вид и степен на увреждане, признати за социален партньор на държавата категорично считаме, че за пореден път се прави опит да се решават на парче тежките проблеми на тази социална група. Заявяваме, че подобен подход няма да доведе до пълноценната интеграция на хората в неравностойно положение в обществото и превръщането им в значим национален, обществен капитал допринаящ за личностното си развитие и това на България. Обсъжданите „Основни насоки за усъвършенстване на експертизата на работоспособността” са със много тесен хоризонт и неясни цели. Прилагането им в този вид ще предизвика силно социално напрежение и ще ни принуди, да използваме всички разрешени от закона форми на протест. Ние сме убедени, че само комплексния подход и активен диалог с Национално представителните организации на и за хора с увреждания, може да осигури верните решения. Декларираме, че организациите ни са за дълбоки промени във всички аспекти на политиката за хората с увреждания и сме готови да предлагаме решения в интерес на тях и обществото.
С цел намиране на полезните решения, трябва спешно да бъде създадена работна група, в която да бъдат включени наши представители. Тя трябва да има за задача да формулира основните принципи на промени в Медицинската експертиза и Експертизата на работоспособността съобразени със поставените от нас въпроси.
Заместник-председател на Националния съвет за интеграция
на хората с увреждания и Председател на
Асоциация на родители на деца с епилепсия
Веска Събева
Председател на Съюза на слепите в България
Васил Долапчиев
Председател на Асоциация на родители на деца с увреден слух
Мария Кръстева
Председател на Съюза на инвалидите в България
Красимир Коцев
Председател на Център за психологически изследвания
Диана Инджова
Председател на Съюза на глухите в България
Николай Нинов
Председател на Българска асоциация за невромускулни заболявания
Виолета Антонова
Председател на Асоциация на родители на деца с нарушено зрение
Лазар Живанкин
Президент на Национална организация ”Малки български хора”
Светослав Чернев
Председател на Българска асоциация”Диабет”
Красимир Кънев
Председател на Съюза на военноинвалидите и военно пострадалите
Петър Велчев
Председател на национално сдружение на работодателите на хора с
увреждания
Маринела Ангелова
Председател на Национална асоциация на сляпо глухите в България
Димитър Парапанов
Председател на Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения
Любка Александрова
Председател на Националния съюз на трудово- производителните кооперации
Стилиян Баласопулов
Управител на сдружение„Национален център за рехабилитация на слепи”
Стефан Данчев
Председател на Българска асоциация за рекреация, интеграция и спорт
Павел Савов
Председател на Национален алианс за социална отговорност
Георги Георгиев
Председател на Национална потребителска кооперация на
слепите в България
Михаил Кърлин
СТАНОВИЩЕ
на лекарите, работещи в системата на медицинската експертиза на работоспособността относно реформата в ТЕЛК
Последното предложение на управляващите е след като минат през лекарски комисии, болните с увреждания да се явяват на втора комисия състояща се от лекар със специалност трудова медицина, социален работник, представители на НОИ и Агенция по заетостта, която да решава на какви пенсии, помощи и привилегии ще имат право.
Разделянето на медицинската експертиза от социалната …
и професионалната, както и промяната в терминологията е в центъра на т.нар. „реформа”, като това се дефинира, едва ли не като „златен ключ”, който ще реши всички проблеми на хората с увреждания. От думите на управляващите излиза, че хората с увреждания, след като преминат през бъдещите комисии, няма да имат потребност от инвалидна пенсия защото държавата ще се погрижи да си намерят работа и да се интегрират в обществото. В предложената реформа няма и дума за всички останали сериозни проблеми, съпътстващи тези процеси. /1/
Разделянето на системата за оценка на уврежданията влиза в противоречие с модела на Международната класификация на човешкото функциониране, уврежданията и здравето/ICF/ на Световната здравна организация, приета през 2001 г. от всички държави, членки на ООН, която определя увреждането като комплексен феномен и съчетава медицинския и социалния подход в една концепция и следва да се извърши едновременно от мултидисциплинарен експертен екип.
Към момента съществува шестстепенен контрол при освидетелстване на болните. Той минава през семейния лекар, издаващ първичното направление за ТЕЛК, съответни тесни специалисти, издаващи консултации, подкрепени с инструментални, параклинични и високоспециализирани изследвания. Следващ етап са лекарите от ТЕЛК, всеки от които има специалност и минимум 10 години трудов стаж по съответната специалност. След запознаване с медицинското досие на пациента и преглед на лицето ТЕЛК издава експертно решение. Всички експертни решения с 50% и над 50 % намалена работоспособност се разглеждат от тричленни лекарски комисии към НОИ, които при несъгласие с определения процент от ТЕЛК обжалват решението пред Националната експертна лекарска комисия / НЕЛК /. Когато НЕЛК определи процент намалена работоспособност под 50% НОИ съставя на ТЕЛК ревизионен акт и лекарите от ТЕЛК изплащат получените от болния социални пенсии за периода от явяване на ТЕЛК до явяване на НЕЛК. Няма правосъдна система в света с прецедент като чл. 112, ал. 9 от закона за здравето, който гласи че обжалването на експертното решение на ТЕЛК не спира плащанията по него и сумата изплатена като пенсия се връща от лекарите от ТЕЛК. Контрол се осъществява и от Консултативни комисии към Дирекция социално подпомагане по райони, които след решението на ТЕЛК изготвят индивидуална социална оценка на лицето с увреждане и преценяват потребностите от рехабилитация, възможностите за трудова дейност, професионална реализация, квалификация и преквалификация, обстоятелствата от социален здравен, семеен и битов характер, отнасящи се до възможностите за интеграция, определят какви помощи и социални придобивки се полагат.
Новосъздадените структури практически ще дублират дейността на съществуващите и ще произведат допълнителни затруднения пред хората с увреждания, които следва да извървят трънливия път на сложната процедура за признаване на социалните и осигурителните им права.
Бегъл поглед върху статистиката на заболеваемостта от онкологични, сърдечно съдови, психиатрични и други социално значими заболявания показва, че броят на болните многократно надвишава броя на освидетелстваните от ТЕЛК. По данни от Национален център по обществено здраве и анализи броят на болните от злокачествени заболявания през 2013 г. е 277456 души, броят на психично болните е 144203, на тези със сърдечно-съдови заболявания - 313601, със захарен диабет- 76940 или общо 811750. Ако към това се добавят травматично болните, хората с увредено зрение и слух, вътрешни, неврологични заболявания, вродени аномалии, аномалии на развитието, ортопедични заболявания и др. ,със сигурност ще се окаже, че броят на болните е значително по-голям от този на освидетелстваните в ТЕЛК с 50 и над 50% намалена работоспособност, който към момента са 560000 т.е .8% от населението, а в Европейския съюз този процент надхвърля 16,7% по данни на Евростат.
Ето защо и още десет комисии да се създадат броят на хората с трайни увреждания няма да намалее. Колкото до назначаването на социални работници в структурите на ТЕЛК или в нови комисии, опитът от преди години, когато такива бяха назначени в ТЕЛК и в последствие премахнати показва, че те не допринасят с нищо за подобряване работата на системата. Единствено и само лице с медицинско образование може да преценява специфичните потребности на всеки болен. Назначаването на всякакви други специалисти е само излишно и безсмислено раздуване на администрацията, което ще удължи и затрудни освидетелстването и ще е във вреда на пациентите.
Голяма част от проблемите в ТЕЛК идват от недомислици в Наредбата за експертиза на работоспособността. В нея са включени както сериозни заболявания, водещи до трайни и необратими последици, така и някои състояния, които съвсем не намаляват съществено работоспособността , а също и заболявания протичащи с обостряния и продължителни ремисии при адекватно лечение. Трябва да се преразгледат и сроковете на инвалидизиране, като се даде възможност за значително съкращаване на срока, когато може да се очаква подобрение на състоянието след лечение, рехабилитация, или оперативна интервенция. Контролът може да се засили с наличния ресурс, без излишно удължаване на процедурата и разширяване на администрацията, като се даде възможност на лекарите- експерти към Картотеките за медицински експертни досиета да обжалват решенията на ТЕЛК като допълнителен контролен орган.
Медицинската експертиза и към момента е индивидуална за всеки пациент и в решението на ТЕЛК ясно се посочват противопоказаните условия на труд за съответното заболяване. Към момента пациентите преминават през пет комисии: ЛКК, ТЕЛК, медицински комисии към НОИ, Консултативни комисии към Дирекция Социално подпомагане, а при обжалвано решение и НЕЛК. Създаването на допълнителни комисии само ще увеличи администрацията, ще затрудни допълнително болните и ще удължи срока за получаване на окончателно становище. Съгласни сме, че вместо да се отпускат минимални пенсии за хората с увреждания, те трябва да бъдат интегрирани в обществото. Интеграцията обаче означава осигуряване на специализирано обучение за придобиване на специфични умения, осигуряване на достъпна среда и комфорт, и най вече осигуряване на приспособени работни места, съобразени със специфичните увреждания. Отнемането на инвалидните пенсии, преди да бъдат изпълнени тези условия, може да се нарече само с една дума ГЕНОЦИД !!!
Пенсията за инвалидност не е социална помощ, а покритие на осигурителен риск от държавното обществено осигуряване. В този смисъл социалната оценка не би могла да остави без пенсия лицето защото продължава да работи или има други доходи, след като се е осигурявало за инвалидност поради общо заболяване./1/ Правото на труд на всеки български гражданин е гарантирано от Конституцията на РБ и никакви медицински, социални или други комисии не могат да го отменят. Медицинската експертиза на работоспособността може само да посочи противопоказаните условия на труд за съответното заболяване.
Реформата в сферата на инвалидността е необходима, но трябва да бъде насочена най-вече към социалното включване на хората с увреждания в обществото чрез отстраняване на социалните бариери пред тях, които очевидно съществуват. Това изисква адекватни на потребностите на хората с увреждания политики в множество сфери и области./1/
Реформите в системата на медицинската експертиза трябва да са насочени към улесняване, а не към затрудняване на пациента. Такива реформи вече са започнати. През лятото на 2014 г. бяха закрити специализираните ТЕЛК – очна, белодробна и психиатрична и бяха назначени съответни специалисти към ТЕЛК –общи заболявания, което съкрати с месеци времето за освидетелстване на болните и доведе до премахване на прословутите опашки пред специализираните комисии и еднократно освидетелстване на пациента за всичките му заболявания. Вече е разработена и единна електронна система за нуждите на ТЕЛК, която е в процес на внедряване. За нея са заплатени около 800 000 лв. Внедряването й допълнително ще облекчи достъпа на болните до ТЕЛК и ще даде възможност на контролиращите органи във всеки момент да имат поглед върху работата на ТЕЛК.
Реформата трябва да продължи последователно в синхрон със здравната реформа като се вземат предвид следните предложения:
- ускоряване на въвеждането на електронна здравна карта, която ще дава най-ясна представа за здравословното състояние на пациента.
- преразглеждане функциите на картотеките за медицински експертни досиета в посока работещите там лекари, със стаж и опит в експертизата, да оказват допълнителен контрол и да имат право да обжалват експертните решения на ТЕЛК.
- преразглеждане на Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността, включително сроковете на инвалидизиране.
- включване в състава на ТЕЛК на кариерни консултанти, познаващи добре пазара на труда за насочване на хората с намалена неработоспособност към конкретно работно място, съобразено със специфичните им потребности, посочени от лекарите и съдействие за назначаване на работа.
- създаване на Наредба за експертиза на вид и степен на увреждане при деца съобразена със спецификата на заболяванията и протичането им в детска възраст.
- въвеждане на задължителни разумни срокове за освидетелстване както от ТЕЛК така и от НЕЛК.
- включване в състава на ТЕЛК на лекари-представители на НОИ на ротационен принцип, така че да имат пряк контакт с пациентите и да имат право да подписват решенията на ТЕЛК „с особено мнение”, което автоматично да ги насочва за преразглеждане от НЕЛК.
Използвана литература: Доц. Д-р Божидар Ивков :”Помощ! Помагат ни. Или за делюзията на управляващите.”
ИСТИНАТА И МИТОВЕТЕ ЗА ТЕЛК
Периодично в медиите се появяват материали за работата на Териториални експертни лекарски комисии /ТЕЛК/. Често те са представяни като „социално зло”, работещо срещу интересите на болните с увреждания. Така формираното обществено мнение идва от дълбоко неразбиране на работата на ТЕЛК. Наскоро дори бе предложено закриване на ТЕЛК и предоставяне на възможност на всеки лекар със специалност да определя процент намалена работоспособност на свои пациенти, а на социалните работници …
да определят специфичните потребности на хората с увреждания. Такава децентрализация на системата би довела до значително повишаване на субективизма при оценката на пациентите и до рязко повишаване на броя на хората с експертни решения с процент намалена работоспособност поради значително занижаване на контрола. Към момента съществува петстепенен контрол. Той минава през семейния лекар, издаващ първичното направление за ТЕЛК, съответни тесни специалисти издаващи консултации, подкрепени с инструментални, параклинични и високоспециализирани изследвания. Следващ етап са лекарите от ТЕЛК, всеки от които има специалност и минимум 10 години трудов стаж по съответната специалност. След запознаване с медицинското досие на пациента и преглед на лицето ТЕЛК издава експертно решение.
Всички експертни решения с 50% и над 50 % намалена работоспособност се разглеждат от тричленни лекарски комисии към НОИ, които при несъгласие с определения процент от ТЕЛК обжалват решението пред Националната експертна лекарска комисия / НЕЛК /. Когато НЕЛК определи процент намалена работоспособност под 50% НОИ съставя на ТЕЛК ревизионен акт и лекарите от ТЕЛК изплащат получените от болния социални пенсии за периода от явяване на ТЕЛК до явяване на НЕЛК. Няма правосъдна система в света с прецедент като чл. 112, ал. 9 от закона за здравето, който гласи че обжалването на експертното решение на ТЕЛК не спира плащанията по него и сумата изплатена като пенсия се връща от лекарите от ТЕЛК.
Децентрализирането на системата би довело до значителни затруднения и пред пациентите, които ще се налага да събират становища от 4-5 и повече специалисти след което, неизвестно кой, ще трябва да обедини тези становища и да издаде експертно решение. Накрая социален работник, без медицинско образование, който едва ли ще е запознат с над 90 % от диагнозите, на когото нищо не говорят термини като болест на Чандлер, болест на Крон и т.н. ще трябва да преценява специфичните потребности на болния. Поставя се въпросът пред коя институция недоволните от издадените от специалистите решения ще имат право да ги обжалват. Не по-малко важен е проблемът с пренасянето до съответните специалисти и съхраняването на медицинските експертни досиета на пациентите, които съдържат конфиденциална информация и лични данни. Към момента те се съхраняват в продължение на 40 г. и при необходимост от преосвидетелстване на пациента се предават на служебно лице срещу подпис и приемно-предавателен протокол.
При даване на възможност на всеки лекар със специалност да определя на пациентите си процент трайно намалена работоспособност ще е налице и очевиден конфликт на интереси.
Не е ясно при предложената децентрализация на системата кой ще поеме останалите задължения на ТЕЛК. Освен определяне на процент трайно намалена нетрудоспособност при лица в работоспособна възраст и вид и степен на увреждане при деца и хора в пенсионна възраст, базирани на траен функционален дефицит в хроничен стадий на заболяванията, задължения на ТЕЛК са:
-определяне на специфичните потребности на болния от помощни средства,
-преценка за вида труд който болния може да упражнява без това да се отрази неблагоприятно върху здравословното му състояние,
-закрила по наредба 5 за болестите, страдащите от които ползват особена закрила при съкращение,
-определяне датата на инвалидизиране от която се изплаща пенсията, съгласно законовите разпоредби,
-медицинска експертиза при временна неработоспособност продължаваща повече от 6 месеца,
-медицинска експертиза при обжалвани от НОИ или работодател болнични листи,
-медицинска експертиза при обжалвани от социални грижи протоколи на ЛКК за отпускане на помощни средства като слухови апарати, ортези и др.,
- отговори на писма на работодатели за възможността на лица с намалена работоспособност да заемат определено работно място при промяна условията на труд,
-освидетелстване на български граждани пребиваващи в други страни от ЕС съгласно международни спогодби.
Всички тези дейности изискват време и труд и не биха могли да бъдат извършвани от действащ хирург, чиято работа е да оперира пациента и да проследи състоянието му в следоперативния период, т.е. в острия стадий на заболяването а не в хроничния, когато болния става контингент на ТЕЛК, ако има остатъчен функционален дефицит.
Само за 2014 г и само в гр. София през ТЕЛК са преминали 76 669 пациенти по различни поводи – временна, трайна нетрудоспособност, обжалвани болнични листи и др.
Един от големите митове, редовно разпространявани в медийното пространство е, че лекарите от ТЕЛК са едва ли не „виновни” за повишаване броя на болните с намалена работоспособност. Бегъл поглед върху статистиката на заболеваемостта може лесно да опровергае този мит. Така статистиката само за гр. София на онкологични заболявания е следната: за 2008 г. са регистрирани 49 663 раково болни. През 2013г. броят им е нараснал до 79 971. Отново за 2013 г са регистрирани 540 477 болни страдащи от болести на кръвообращението от които новооткрити са 123 096. Подобни са статистиките за болните от диабет, тежки неврологични заболявания, бъбречни, ортопедични и др.
Друга причина за значителното нарастване броя на пациентите на ТЕЛК в пенсионна възраст е влязлата в сила през 2000 г. промяна в Кодекса за социално осигуряване, която позволи към пенсията за изслужено време и възраст да се добави социална пенсия за инвалидност. Решението на ТЕЛК стана заветна мечта на болни в пенсионна възраст с минимални пенсии.
Друг мит разпространяван чрез медиите е нежелание на лекарите от ТЕЛК да определят пожизнено процент намалена неработоспособност на пациенти с ампутиран крайник и др. дефинитивни състояния. Истината е следната: най-често пациенти с ампутиран крайник имат редица придружаващи заболявания като сърдечно-съдови, бъбречни и др., които протичат в динамика и във времето могат да се подобрят, да се влошат или да настъпи продължителна клинична ремисия. За тези допълнителни заболявания процентът намалена работоспособност не може да бъде определян пожизнено. Ако ТЕЛК освидетелства пациента само по отношение на ампутирания крайник той ще бъде ощетен, тъй като останалите заболявания няма да бъдат оценени. Ако и те бъдат включени в експертното решение не може да се даде пожизнен срок. Това е регламентирано в действащата Наредба за експертиза на работоспособността и не зависи от лекарите в ТЕЛК.
Общественото мнение се манипулира и с мита за голям брой на хора с увреждания които работят. Как би могъл да преживее един инвалид с пенсия под 150 лв. месечно и защо да не извършва трудова дейност ако има остатъчно запазена трудоспособност.
В страните от ЕС се отпускат милиарди за социална адаптация на хората с увреждания и връщането им на пазара на труда чрез приспособяване на работни места, облекчения за работодателите, които създават места за инвалиди, усвояване на нови сръчности и умения от лица с увреждания.
В България – обратно. На човека с увреждане се гледа като на натрапник, като на лице пречещо за реализация на нормален работен процес. Малко са работодателите, които назначават на работа лица с увреждания – напротив, представянето на решение на ТЕЛК е повод за съкращение при първа възможност. Правото на труд е гарантирано от Конституцията на Р.България, а мястото на медицинската експертиза е да даде медицинска оценка на функционалния дефицит на органите и системите засегнати от определено заболяване и да прецени какъв труд може да упражнява лице с увреждане, без да навреди допълнително на здравето си.
В условията на финансова криза и дефицит на средства се прокрадва и митът че органите на медицинската експертиза носят вина за неправилното управление на пенсионните фондове. Експертното решение на ТЕЛК отразява само медицинската оценка на лицето и дава насоки за неговото правилно трудоустрояване.
Реформите в системата на медицинската експертиза трябва да са насочени към улесняване, а не към затрудняване на пациента. Такива реформи вече са започнати. През лятото на 2014 г. бяха закрити специализираните ТЕЛК – очна, белодробна и психиатрична и бяха назначени съответни специалисти към ТЕЛК –общи заболявания, което съкрати с месеци времето за освидетелстване на болните и доведе до премахване на прословутите опашки пред специализираните комисии и еднократно освидетелстване на пациента за всичките му заболявания. Вече е разработена и единна електронна система за нуждите на ТЕЛК, която е в процес на внедряване. За нея са заплатени около 800 000 лв. Внедряването и допълнително ще облекчи достъпа на болните до ТЕЛК и ще даде възможност на контролиращите органи във всеки момент да имат поглед върху работата на ТЕЛК.
На 17.04.2015 г. в новините на Нова телевизия министър Москов заяви, че вместо да се отпускат минимални пенсии на хората с увреждания, те трябва да бъдат интегрирани в обществото. Прекрасно! Интеграцията обаче означава осигуряване на специализирано обучение за придобиване на специфични умения, осигуряване на достъпна среда и комфорт и най-вече осигуряване на приспособени работни места, съобразени със специфичните увреждания. Отнемането на инвалидните пенсии, преди да бъдат изпълнени тези условия, може да се нарече само с една дума –ГЕНОЦИТ !!!
Това е истината! Митове и недоволни от работата на ТЕЛК пациенти винаги ще има, тъй като е естествено всеки болен да желае да получи максимални придобивки, които не винаги му се полагат съгласно законовите разпоредби. Същевременно броят на хората с трайни увреждания на здравето е функция на заболеваемостта и не може да се регулира според финансовите възможности на НОИ.
Д-р Боряна Холевич
Хайде пак рИформа ...
С две думи Гармиш е прав! А Москов е един обикновен популист. Говори това, което публиката иска да чуе, но зад това няма нищо. Започва все повече да носи името си(Москов) със заслужено достойнство. Колко мъдрост има у народа!
Твърдя отговорно (вчера бях на ТЕЛК!), че лекарите телкаджии не са годни (не желаят) да извършват определянето на степента на увреда. Увреждания, описани в Наредбата за медицинската експертиза (Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1), които пациентът показва по тялото си и с изследвания, са невидими за ТЕЛК! Можете да обжалвате решението ни, казват. Преглеждат по 3 (три) пациента наведнъж! Та какво остава за социална оценка или оценка от гледище на трудова медицина. Те собствено медицинската си оценка неглижират, арогантно, безапелационно. Нищо от соца не е спестено, но е ашладисано с мутренско чувство за безнаказаност.
С две думи министъра пак се изцепи без да е подготвен