Реформатори внесоха отпадане на данъците "уикенд" и "градинка"

Да отпаднат приетите на първо четене в парламентарните комисии нови данъци върху фирмените активи, ползвани и за лични нужди, и за градските терени, които не са в регулация или на нивите не е сменено предназначението, внесоха в Народното събрание депутатите от Реформаторския блок Петър Славов и Мартин Димитров във вторник. Двата данъка бяха наречени "уикенд" и "градинка" и се оспорват от бизнеса и от Асоциацията на българските села.

Народните представители са също така против ограничението при разплащанията в брой от 15 на 5 хил. лв.

Преди седмица, по време на дебатите при първото гласуване на внесения от Министерство на финансите законопроект, Петър Славов отбеляза, че предложения данък "уикенд“ демонстрира пълно неразбиране на служебните ангажименти в частния сектор. "Работата за бизнеса не е това, което е за държавния чиновник - от 9 до 17 и от понеделник до петък“ , заяви от трибуната на Народното събрание той.

В своите мотиви за отпадане на спорния данък Славов и Димитров посочват, че и в момента в Закона за ДДС и ДОПК е налице ред за установяване на неправомерно ползване на данъчен кредит за активи, които не се използват за стопанска дейност, а за лични нужди, както предвижда и т.нар. данък "уикенд“.

Въвеждането на новия ред, който се базира на необоримата презумпция "няма подадена декларация за ползване за лични нужди – счита се, че активът изцяло се ползва за такива“, очевидно противоречи и на философията на Закона за ДДС, и на европейски директиви, изтъкват още реформаторите.

"Нещо повече - подобен подход към бизнеса вероятно ще доведе до напрежение и дори до редица осъдителни присъди срещу страната ни (т.е. срещу българския данъкоплатец) в Страсбург, което най-вероятно ще обезсмисли изцяло фискалния ефект от тази мярка“, пише още в мотивите.

Затруднения за голяма част от гражданите и особено за по-малоимотните са причините Славов и Димитров да предложат и отпадане както на данък "градинка“, така и на намаляването на разплащанията в брой от 15 на 5 хиляди лева.

Облагането с 4.50 лв./декар на малките градини в селата, които се използват основно за производство на зеленчуци и плодове за собствена консумация от страна на най-бедното и поставено в социална изолация население, е лишено от финансова и юридическа логика, смятат и от Асоциацията на българските села.

Според организацията, администрирането на данък върху градините и земята би се оказало изключително скъпо и неоправдано в сравнение с евентуалните приходи, които би донесъл. Ако бъде въведен такъв налог, той би заставил собствениците на малки парцели земя да ги продадат, което ще доведе до още по-голямо окрупняване на земеделието в ръцете на корпоративни структури и ще отдалечи България от перспективният и успешен модел за развитие на фамилно фермерство и биоземеделие в селските райони, смята асоциацията.

Логика за въвеждане на новия данък може да има само за изоставени парцели в градовете, чиито собственици не са отговорни към поддържането на земята, допълва т в съобщение до медиите.

Петър Славов и Мартин Димитров предлагат още чрез опрощаване на данък да бъде насърчавано и прякото дарителство (т.е. това, което не е извършено чрез организация) за лечение на деца, когато необходимите средства не се покриват изцяло от държавата или държавата не е отпуснала средствата за лечението към момента на неговото започване.

Към момента се насърчава дарителството само в ползва на организации (например УНИЦЕФ, БЧК, Център "Фонд за лечение на деца“ и Център "Фонд за асистирана репродукция“), но често даренията за спешни и животоспасяващи операции се извършват директно към нуждаещите се.