До намирането на решение на спора

Реформаторите искат глобите за чужди собственици на земя да се отложат

КРИБ: Гоним инвеститорите от България

Реформаторите искат глобите за чужди собственици на земя да се отложат

Глобите за чужденци от страни извън ЕС и офшорни компании, които притежават земеделска земя в България, да бъдат налагани от 1 октомври 2015 г., а не от 1 май, каквито са законовите изисквания в момента. Този компромисен вариант до намирането на решение на проблема предлага председателят на парламентарната комисия по земеделие Румен Христов от Реформаторски блок.

Предложената промяна е в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, заради който Европейската комисия започна наказателна процедура срещу страната.

Едногодишна битка

Предложението за отлагане на санкцията идва година след като парламентът прие забрана земеделска земя да бъде купувана от фирми, които имат акционери офшорни дружества или лица, които не са пребивавали поне пет години в България.

Проблемният закон за земеделската земя беше променен от 42-ото Народно събрание с гласовете на ГЕРБ, БСП и "Атака", а накрая по искане на ДПС беше въведено изискването за уседналост на собствениците на земеделски земи.

Така под ударите на закона попаднаха дори дружества, в които макар и минимален дял има и Световната банка, стана ясно по време на дебата в парламентарната правна комисия по проблема.

Вместо да върви към решаването му обаче 43-ият парламент въведе глоби от 100 лв. за декар и 300 лв. при повторно нарушение за неспазването на тези условия. Според първоначалния вариант на промяната в закона санкциите трябваше да се налагат от 1 октомври, но окончателно депутатите решиха това да стане от 1 май.

Малко след това ЕК започна наказателна процедура срещу страната ни заради ограничителните текстове за свободно движение на капитали и свободата за установяваване в ЕС.

През март парламентарната комисия по бюджет и финанси излезе с половинчато решение на проблема, след като реши че санкциите няма да важат за публичните компании, които притежават ниви и в същото време сред акционерите им има офшорни компании или чужденци от страни извън ЕС. Изключението беше направено чрез приетия на второ четене от комисията Закон за пазарите на финансови инструменти, като вносители на предложението са Мартин Димитров, Румен Христов и Настимир Ананиев от Реформаторския блок.

Това стана след неколкократни призиви на представителите на публични компании, които предупредиха, че ще засегне компании с пазарна капитализация от 1.5 млрд. лв. Те притежават общо около 500 000 дка ниви. Акциите им обаче се търгуват на борсата и могат да бъдат купени от всякакви инвеститори - включително офшорни компании и чужденци от трети страни. Така публичните дружества се явяват нарушители на ограничението за притежаване на ниви, а не могат да принудят инвеститорите да продадат акциите си или да им забранят да ги купуват. Алтернативата е да продадат земите си, с което ще сринат цените на пазара, или да платят поне 50 млн. лв. санкции.

Министерството на земеделието, което е от квотата на ГЕРБ, е твърдо за оставане на забраната, като се аргументира, че тя действа в още 18 страни от ЕС.

Така сега се стига до новото предложение на Румен Христов от Реформаторския блок за отлагане на срока за налагане на санкции с пет месеца.

Да прогоним инвеститорите с национализация

Предложеното отлагане цели да се предотврати прогонването на и без това малкото чужди инвеститори в селското стопанство у нас, ограничаването на интереса към нови инвестиции от чужденци извън ЕС, както и закриването на стотици работни места, аргументира се Румен Христов.

Аргументът, че ограниченията за притежаване на земеделска земя и налагането на санкции за неспазването им ще доведе до отлив на инвеститори се поддържа и от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Организацията е за цялостна отмяна на тези текстове в закона за земите.

Според КРИБ не може със задна дата да бъдат принуждавани собственици на законно купени земи да се освободят от тях до 1 май 2015 г. и ако не го направят да бъдат наказвани с глоби. Ако това недомислие не се промени, държавата ще бъде изправена пред голям брой дела в европейските съдилища, предупреждават от КРИБ.

"Принуждаването на собствениците да прехвърлят имотите си в кратък срок ги поставя в неравноправно положение на пазара и е равностойно на национализация. Това ще доведе до отлив на инвеститори не само в борсовите публични дружества, а изобщо. Мярката ще има много негативно въздействие върху имиджа на България като инвестиционна дестинация, а също и по отношение на правната стабилност и правна предвидимост. Това ще задълбочи инвестиционното и правно недоверие към България", е посочено в становището на КРИБ.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Трябва ли да се отворят ресторантите?