Реформаторският устрем на Макрон започва да се отплаща

Еманюел Макрон

Макар Франция да преживя политически сътресения и разочароващи икономически данни през последните месеци, под повърхността има сигнали за по-дълбока промяна и те сочат, че реформаторският устрем на президента Еманюел Макрон започва да дава плодове.

През по-голямата част от тази година 40-годишният президент и бивш инвестиционен банкер трябваше да понесе не особено вдъхновяващи новини на икономическия фронт с намаляващо потребителско и бизнес доверие и мрачни перспективи за растежа.

Ако погледнем обаче отвъд тези лишени от блясък краткосрочни показатели, ще видим, че заетостта и създаването на нови компании са на рекордни равнища, а покупателната сила е неудържима.

Заедно тези данни са доказателството, че се извършва по-значима, структурна икономическа промяна, която може някой ден, може би все още далечен, да помогне да бъде спрян дългосрочният спад на конкурентоспособността на френския износ.

"Започват да се очертават някои промени", казва икономистът Денис Феран, управляващ директор на мозъчния тръст Rexecode, отбелязвайки най-вече значителния скок на заетостта.
На равнище близо 66 % делът на хората, които имат работа, достигна най-високото ниво си от края на 2003 година. Според Феран това е показател, че потенциалът за растеж на икономиката набира скорост.

Макар прогнозата на Rexеcode за икономически растеж от 1,3 % догодина да е по-ниска от оценката на правителството за растеж от 1,7 %, колегите на Феран са убедени че с времето реформите на Макрон ще добавят към икономическия растеж 0,2-0,3 процентни пункта.

Недоволни избиратели

Макрон обеща реформи, благоприятни за бизнеса, които да стимулират инвестициите и създаването на работни места. Избирателите обаче стават неспокойни пред лицето на толкова бавен растеж.

Понякога резкият му лидерски стил и напускането на няколко ключови министри доведоха до хаотично преструктуриране на кабинета в началото на октомври и само засилиха чувството им на недоволство.

Въпреки подобни неуспехи, които станаха водещи новини в медиите, трудовият пазар изглежда става по-силен дори безработицата упорито да остава висока на ниво 8,7%.

Хората не само получават работа, но и все по-често подписват дългосрочни договори. Работодателите по-рано отхвърляха подобни контракти, страхувайки се, че няма да могат да освободят работниците, ако бизнесът тръгне надолу.

Реформа на трудовия кодекс миналата година се опита да разсее тези опасения, като улесни както наемането, така и уволняването.

"Можете да говорите какво си искате, но като погледнете какво е свършил през тези 18 месеца, виждате, че е бил много активен. (...) Той се захвана с големите проблеми като трудовия пазар", посочва икономистът Жан-Ерве Лоренци, който управлява форума Cercle des Economistes.

Удивително е, но младежката безработица спада въпреки факта, че правителството на Макрон намалява броя на субсидираните работни места, от които в миналото обикновено се възползваха младите хора.

Макар и все още висока - над 20 % - младежката безработица сега е на най-ниското равнище от края на 2008 година, когато започна финансовата криза.

Бум на нови компании

Макрон намали освен това корпоративните и капиталови данъци в опит да стимулира инвестициите, иновациите и поемането на рискове.

Като по поръчка, създаването на нови компании изведнъж скочи и не показва признаци за забавяне въпреки по-слабите икономически перспективи. Рекордните 59 700 нови компании са били създадени през септември, според Националния статистически институт.

Лоренци предупреждава обаче, че "стартъп компаниите и иновациите не могат да оправят икономиката като цяло".

Докато компаниите и богатите получиха данъчни намаления, мнозина избиратели се чувстват пренебрегнати, особено след като понесоха увеличаване на социалните вноски и поскъпване на бензина в началото на годината. Ускоряването на инфлацията само още повече изцеди финансите им.

За да се противопостави на обвиненията, че управлението му е в полза на богатите, правителството на Макрон насочи вниманието си към увеличаване на покупателната сила на домакинствата. Това винаги е било важен въпрос във френската икономика, която е задвижвана от потребителите.

Според официалната статистика намаляването на подоходния данък този месец и понижаването на общинските данъци през ноември би трябвало да увеличат разполагаемия доход с 1,7 % за последните три месеца на годината. Това ще е най-силното тримесечно увеличение от 16 години.

Ясно е обаче, че на Франция все още има да измине дълъг път.

Делът ѝ от износа на еврозоната към света остава без промяна - 12 %, което сочи, че Макрон е постигнал малък напредък в усилията си да преобърне дългосрочния спад на конкурентоспособността.

"Денят, в който стабилизираме или дори си върнем пазарния дял, ще бъде сигнал за истинска структурна промяна. Това обаче е структурен показател, който тепърва предстои да се появи", казва Феран.

По БТА

Още от Европа

Ще оттеглят ли управляващите предложението първият ден от болничните да не се плаща?