Реформирайте Балканския Пакт!

Пактът за стабилност бе създаден през 1999 г. по германска инициатива, а след това разработен от Европейския съюз като реакция на особено трагичните конфликти в Косово, за които се очакваше и да ескалират. Неговата задача бе да преодолее един неоправдан пропуск на европейската политика в Югоизточна Европа (ЮИЕ): пълната липса на цялостна регионална концепция. В резултат от спешното създаване на Пакта, още от самото начало той се оказа в конкуренция с едновременно течащия процес за стабилизация и асоцииране на ЮИЕ, разработен и провеждан от Европейската комисия, както и с други регионални инициативи. Пактът не само не допълни съществено новите инструменти на ЕС - напр. споразуменията за стабилизиране и асоцииране, а отчасти хаотично ги дублира. В следствие на което ЕС изгуби желание да оказва подкрепа.

Федералното правителство допълнително и ненужно влоши изгледите за успех на инициативата

с упоритото налагане на Бодо Хомбах за координатор на Пакта:

като очевидно новоизпечен министър и лаик по въпросите на Балканите, с неговото номиниране бе подаден доста спорен сигнал към страните от региона и към партньорите в ЕС. В рамките на неговия мандат Пактът за стабилност непрекъснато

страда от тежки грешки в конструкцията си:

така напр. координаторът е принуден да изпълнява единствено ролята на посредник (маклер), без да разполага със собствени оперативни средства. Методологията на различните "маси" е извънредно необозрима; цяла поредица от главни и под-координатори буквално се настъпват един друг; Пактът обхваща един тематично необятен дневен ред от задачи - като се започне от "Медии", през "Бежанци" и "Частно стопанство" чак до "Малокалибрени оръжия" и традиционни въпроси от архитектурата на сигурност.

Координаторът трябва да изпълни "шпагат", убеждавайки от една страна донорите - ЕК, международни финансови организации, САЩ, страните-членки на ЕС и т.н. - да подпомагат трансгранични регионални проекти; а от друга страна - държавите-бенефициенти да поръчват такива проекти, но

без договорно-осигурен достъп до средства,

без формулирани критерии за класиране и условия на донорите. В резултат от което координаторът изпада в пълна зависимост от добрата воля на донорите и доверието на бенефициентите.

През изминалите години стана ясно, че и двете са ограничени: донорите, преди всичко ЕК, не бяха готови да предоставят на разположение средства в желаните размери. Точно обратното - тяхната първоначална ангажираност с течение на времето все повече отслабва. А бенефициентите от своя страна се концентрираха много по-малко от необходимото върху действителната същност и релевантност на проектите, отколкото върху възможното оползотворяване на сумите за вътрешнополитически цели. Всичко това задължително доведе до нарастващо разочарование.

Противно на някои очаквания, Пактът за стабилност не само

не внесе ред в контрапродуктивния хаос

на "европейското" присъствие в ЮИЕ, а го направи по-осезаем: натрупват се (без претенции за изчерпателност на списъка) висшият представител на общата външна политика на ЕС; комисарите на ЕК по външните работи, по сътрудничеството за развитие и по хуманитарната дейност; външните министри на съответните страни-председателки в ЕС; ръководителят на Агенцията по възстановяване на ЕС в Солун с нейните подразделения в Прищина, Скопие и т.н.; ръководителят на цивилната част на мисията на ООН в Косово; висшият представител на международната общност; ръководителите на мисиите на ООН и ОССЕ в Босна и Херцеговина; посредници на ЕС и ОССЕ в Македония и други държави в региона; както и специалният координатор на ЕС за Пакта за стабилност, с неговите компетентни по различни области представители и пълномощници.

Съветът по общи въпроси на ЕС номинира в началото на декември 2001г. бившия австрийски вице-канцлер Ерхард Бусек за наследник на Бодо Хомбах. Това е добър избор, тъй като Бусек от години се е утвърдил като изтъкнат специалист по въпросите на Балканите. Персоналната смяна е подходяща възможност за преосмисляне на мандата. Наложителността на реформите е очевидна. Федералното правителство би трябвало да положи настоятелни усилия за да не бъде пропусната тази възможност. Най-важно е изчистването на тематичния дневен ред - Пактът за стабилност не трябва да се занимава с всичко възможно и

преди всичко да не го прави едновременно

За целта е необходимо ясно определяне на приоритетите - какво е способен Пактът да извърши по-добре и по-ефективно от останалите форуми. Освен това спешно необходими са и следните мерки: ясно формулирано възлагане на задачите с цел да се избегне кръстосване и дублиране на компетенциите; структури, изградени еднозначно по критерии за ефективност; прозрачни финансови баланси.

Преформулирането на мандата може да се осъществи в рамките на нова "общоевропейска" конференция. При това трябва да се подчертае отчетливо, че Пактът за стабилност ускорява индивидуалния път на настоящите и бъдещи кандидатки към членство в ЕС, а не ги възпрепятства.

От досегашният опит стана ясно, че Пактът за стабилност се нуждае от повече политическа тежест и по-ярко изразен политически характер. Само ЕС може да му даде това. В тази връзка Пактът трябва да стане в по-голяма степен европейски, да бъде европеизиран, не на последно място поради факта, че по разбираеми причини отслабва готовността на САЩ за интензивен ангажимент на Балканите. Пактът за стабилност има смисъл само ако предоставя на държавите и населението в региона ясни перспективи. Решението може да бъде ако големи области на дейност на Пакта бъдат придадени към компетенциите на ЕС или Пактът бъде преоформен като самостоятелна политическа структура, използваща възможностите и инструментариума на ЕК.

*Карл Ламерс е външнополитически говорител на фракцията на ХДС в Бундестага