Реформите в Съвета за сигурност на ООН - много думи, малко дела

Реформирането на Съвета за сигурност на ООН е като времето - всички говорят за него, но никой не прави нещо по въпроса. Тази година също не е изключение.

Петте постоянни членове на съвета с право на вето - САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Китай - имат този статут от края на Втората световна война насам - вече 58 години. Други 10 страни стават членове на всеки 2 години. .

Всички са на мнение, че системата е ориентирана към северния индустриализиран свят, а развиващите се страни в Африка, Латинска Америка и Азия наред с големи сили като Германия и Япония са лишени от право на постоянно членство.

Но в нито един район няма единодушие по въпроса кои страни да бъдат предложени за такова членство, а онези които го имат, не бързат да разширят своя състав.

"Когато националните интереси са невралгичната точка, алтруизмът има свойството да се губи", посочва Дейвид Малоун, директор на мозъчния тръст Международна академия за мир и експерт по проблема. "Рано или късно, след някое събитие с наистина международно значение може да се постигне съгласие за реформа. Но не го чакайте със затаен дъх."

Тази седмица по време на разискванията в Общото събрание на ООН почти всеки президент, премиер или външен министър призова за преобразяване на Съвета за сигурност, който често взима задължителни за света решения за война или мир.

Фактът, че съветът не постигна споразумение по въпроса за войната в Ирак, още веднъж открои противоречията с пълна сила. Във вторник генералният секретар на ООН Кофи Анан заяви пред 191-членното Общо събрание, че невъзможността да се намери решение е продължила твърде дълго, по-точно едно десетилетие.

"Почтително ви обръщам внимание, ваши превъзходителства, че в очите на вашите народи трудностите да постигнете споразумение не извиняват неуспеха ви", каза Анан.

Германия и Япония, които са сред страните с най-голям финансов принос в ООН, често са споменавани като вероятни кандидати. Но ако те станат постоянни членове, неравновесието в представянето ще се засили още повече в полза на индустриализирания свят.

Япония, чиито вноски са почти толкова големи, колкото на САЩ, отправя искане за постоянно членство всяка година.

Японският външен министър г-жа Йорико Кавагучи заяви във вторник, че реорганизацията на Съвета на сигурност е наложителна, защото в противен случай "способността на ООН да реагира адекватно на новите и сложни проблеми ще се окаже под въпрос".

Сред страните от Латинска Америка логичният кандидат е гигантска Бразилия, но Аржентина и Мексико не са на това мнение. Бразилия, в която се говори португалски, се намира в континент, който общува на испански.

В Азия Индия би била силен кандидат заради огромното си население, но нейният съперник Пакистан и други страни оспорват идеята. А сред африканските държави Република Южна Африка има за конкуренти Нигерия и Египет.

Италия, която бе оставена извън дискусията за постоянно членство, през 1997 г. организира група на средно големи държави и предложи положението в Съвета за сигурност да остане каквото е сега.

Но групата се обяви в подкрепа на система, предвиждаща новите членове на съвета да бъдат избирани периодично за определен срок, като подборът им се прави сред страни, имащи важен принос в дейността на ООН. Според този ротационен принцип набелязаните държави периодично ще са във и извън съвета и сред тях ще са Египет, Мексико, Пакистан, Канада и редица други страни, нямащи шанс да получат постоянно членство.

По БТА

Споделяне
Още от Свят

Как си обяснявате акцията на прокуратурата с обиски и арести в президентството?