Реформите в спецслужбите трябва да вървят така бързо, както в армията

Г-н Шаламанов, какво най-много Ви впечатли от посланието на ген. Джеръми Маккензи, отправено по време на кръглата маса, организирана от Атлантическия клуб в България?

Това, което е най-важното в посланието на ген .Маккензи, е необходимостта от много ясна система за обективно следене на прогреса и то система, която работи в реално време. Така че, като се започне от началника на Генералния щаб, от министъра на отбраната, от министър-председателя, президента, всички да имат ясна представа за това как се изпълнява План 2004. Създаването на специална група от 3-4 човека, която да наблюдава този процес и която наистина да вижда трудностите, които може да възникнат и да предлага съответните решения - най-вече в областта на освобождаване на личния състав, на инфраструктура, на техника, на въпросите, свързани с планиране на реалното участие на страната в операциите, които ще бъдат все повече и повече. Защото от една страна ние трябва да даваме своя принос, но от друга не трябва да разпиляваме усилията си, тъй като в момента най-важното усилие е реформата бързо да бъде завършена.

Всъщност дебатът за разширяването на НАТО има три важни въпроса. Първо, готово ли е НАТО да се разшири, второ, готови ли са кандидатите да се разширят и трето, какъв ще бъде конкретният геостратегически, геополитически контекст на срещата в Прага. Участниците в нашата дискусия поставиха въпроси и от трите групи. Естествено вниманието беше насочено най-вече доколко България е готова, защото това е темата - военната реформа година преди Прага. Направи впечатление, че много от хората - и това е похвално, отдават значение на геостратегическия контекст, който е благоприятен за България. И поради ролята, която имаме в Югоизточна Европа, и поради активното ни участие в процесите, свързани със сигурността на ниво ООН, на ниво ОССЕ и ЕС.

Втората група въпроси - дали НАТО е готова, са наистина съществени. Защото колкото и да са готови страните, колкото и да има нужда от разширението на НАТО, ако НАТО не е готово да направи тази стъпка, няма да има такова решение. Радостното е, че позицията на НАТО е за едно голяма разширение. И наистина трябва да се случи нещо доста сериозно, като промяна в геостратегическия контекст или като сериозни проблеми в реформите в страните, за да се забави този процес, не да прекъсне. Това беше подчертано от ген. Маккензи - че въпросът за приемането на България не стои дали, а кога. Което важи и за другите страни, които са в процеса като нас.

Според вас добре ли върви реформата в българската армия?

Реформата в българската армия е нещо уникално. Тя не може да бъде сравнена с нищо, правено по-рано. Трудно може да бъде сравнена и с това, което се прави в други страни. Въпреки че натам са насочени нашите усилия, защото най-добрият начин за оценка е чрез сравнение. Сравнение по отношение на ясни критерии. Считаме, че това може да стане, ако има по-голяма прозрачност. Затова постоянно искаме и правителството, и парламента, и президента, да осигурят тази прозрачност. Тя ще гарантира първо, по-голяма поддръжка за реформата, второ - преодоляване на потенциалните грешки, които - повярвайте ми, бил съм в Министерство на отбраната, не всякога се виждат добре отвътре. Понякога много по-лесно се виждат отвън и дори проблемите, които възникват вътрешно, много по-лесно се преодоляват чрез външна намеса, чрез външна поддръжка, чрез външна помощ от обществото, включително и за гражданско-военните отношения.

Имаше ли определено послание на ген. Маккензи за промени по отношение на специалните служби?

На тази дискусия такъв въпрос не е повдиган от ген. Маккензи. Но това, което вие поставяте като въпрос, е изключително важно, защото постепенно въоръжените сили на Република България се редуцираха до българската армия. Когато е приеманата конституцията, член 9 пише, че въоръжените сили са гарант на националната сигурност на Република България. Но тогава въоръжените сили включваха Националната разузнавателна служба, Националната служба за сигурност, Националната служба за охрана, транспортни войски, строителни войски, войските на комитета по пощи и далекосъобщения, БА, Гражданска отбрана и т.н. Постепенно при реформите всички елементи бяха извадени от въоръжените сили и сега всъщност фокусирането само върху армията, като гарант на националната сигурност, е много погрешно. Комплексът за гарантиране на националната сигурност включва много други служби, в частност и специалните. Ако не бъдат разглеждани в пакет тези реформи, всъщност грешките могат да бъдат почти непростими.

Кой допуска тази грешка?

Аз не бих казал, че все още е грешка, просто забавяне в паралелни процеси на законодателството. Реформата в армията върви много бързо, реформата в МВР се позабави, а реформата в службите практически не е започнала. Именно за това се получава проблем. Просто казвам, че трябва да бъде променен закона за МВР, както се говори от две години, че е необходим закон за обществен ред и сигурност, че трябва да има закон за службите - дали той ще бъде закон за разузнавателната общност или закон за информационната общност или закон за националната сигурност - просто трябва да го има. Трябва да има закон за управление на кризи, който да покрие Гражданска защита, Пожарна и аварийна безопасност, гражданска мобилизация, и тогава, отново обвързани чрез закон, ще имаме система. Сега практически от системата отпадат много важни елементи и остават извън вниманието на реформата, извън вниманието на гарантиране на сигурността, чрез тяхната дейност.

Съществуват ли рискове тези служби да работят не по правила?

Естествено че има. Вие виждате колко трудно се решава въпроса за гражданския контрол в армията и колко трудни са гражданско-военните отношения. Но именно отправянето, адресирането на този въпрос дава резултати и помага да върви процесът. Въпросът с прозрачността в, условно казано гражданско-военните отношения в МВР и в службите, предстои да бъде поставен на същата висота, на каквато е поставен в Министерство на отбраната. И тогава сигурно и там много неща ще тръгнат със същата скорост.

Ще ни приемат ли в НАТО, ако не са регулирани тези отношения със спецслужбите?

Вижте, всички казват едно - приемането в НАТО е политическо решение. Но аз ще Ви кажа, че дори да бъде отправена политическа покана, реална ратификация за членство в НАТО ние няма да получим, докато не извършим тези реформи, за които си говорим през последните 3-4 години и за които имаме доста добри планове и проекто-закони, но не всички са приведени в действие.

Вие работите над "индикатор за готовност" - един метод за следене на процеса за членство в НАТО. Какво представлява той?

Това е опит въпросът с оценката на готовността да бъде формализиран, да стане обективен, така, както се оценява степента на демократичност на страните и нивото на корупция. Например, Трансперанси интернешенъл дава индекс на корупцията, Фрийдъм хауз пък дава индекс на демократичност. По същият начин ние считаме, че може да бъде постигнат индекс на готовност, дори не просто за членство в НАТО, а за участие в международни военни коалиции. И този индекс се изчислява на базата на една йерархия от критерии - политически, икономически, свързани с регионалното сътрудничество, свързани с хода на реформата, с военните възможности, с геостратегическата позиция на страната, с реалния ѝ принос в операции досега. Смятаме, че от политическа и математическа гледна точка това е постижимо, поставили сме си го като цел.

Това българско изобретение ли е?

Много е трудно да се каже в днешния свят, кое е изобретение и кое не е. Ние наистина ползваме аналогията на Фрийдъм хауз и на Трансперанси интернешънъл. Много от тези въпроси съществуват в плана на действие за членство, в процеса на планиране и преглед. Истината е, че никога страните от НАТО няма да направят такава методика, защото това означава да се откажат от политическото решение и да го направят техническо, както е в Европейския съюз, а това би нарушило принципа в НАТО. Така че принудени сме ние, страните, които сме кандидати за членство, да разработим тази методика, за да имаме обективен инструмент за оценка. НАТО ще иска винаги да остави отворена вратичка за политическа оценка. Това е идея на сдружение "Джордж Маршал" и на Атлантически клуб в България.

Споделяне

Още от България