Регистрацията на партиите за участие в избори се усложнява

Регистрацията на партиите за участие в избори се усложнява
Централната избирателна комисия (ЦИК) вече ще може да отказва регистрация на партии за участие в избори, ако установи, че ръководните им органи не са заседавали повече от 2 пъти, както и ако не са представили за вписване в съда състава на новото ръководство.

Това решиха народните представители във вторник, като приеха окончателно текстове от новия Изборен кодекс, отнасящи се до работата на ЦИК. В момента тя също може да откаже регистрация, но с приетите промени се разширяват основанията за този отказ.

От Коалиция за България посочиха, че с текста реално мнозинството в ЦИК ще определя кои партии да участват в изборите. Това е текст, натоварен с много политическо двусмислие, доколкото комисията се формира от едно политическо мнозинство, заяви Ангел Найденов.

Депутатите гласуват кодекса на извънредни заседания и при удължено работно време, което снощи продължи до полунощ, поради което във вторник не успяха да започнат работа в 9 часа, защото нямаха кворум. Народните представители от ДПС само се регистрираха за заседанието, но после не се появиха в залата, като оставиха социалистите сами да опонират на управляващите.

Още в понеделник вечерта от ДПС обявиха, че няма да участват в дискусиите в знак на несъгласие със запазването на т. н. принцип на уседналост, който изисква избирател да е живял 12 месеца в дадено населено място, за да може да избира местна власт.

По време на дебата за ЦИК социалистите оспориха някои от правомощията ѝ – освен разширените основания да отказва регистрация на партии, вмененото ѝ ново правомощие да насрочва избори за държавен глава, когато президент не е бил избран на първи тур.

Не може конституционно правомощие на Народното събрание да се делегира на ЦИК, посочи Михаил Миков, пояснявайки, че парламентът насрочва датата на избор за президент.

Промените в закона освен това предвиждат ЦИК да определя районните избирателни комисии (РИК), ако политическите партии и коалиции не постигнат съгласие.

Край на удостоверенията за гласуване на друго място

Други промени ограничават възможността на изборите за парламент, президент и на български представители в Европарламента да се ползва удостоверение за гласуване на друго място. Предвижда се с такова удостоверение да могат да гласуват само кандидатите за депутати, евродепутати, президент, както членовете на избирателни комисии и наблюдателите на изборния процес, упълномощени от неправителствени организации.

Управляващите решиха да премахнат удостоверенията за гласуване на друго място заради т. н. вътрешен туризъм. Според Искра Фидосова от ГЕРБ са установили, че на последните избори удостоверенията за гласуване на друго място са използвани за корпоративен и контролиран вот.

Димчо Михалевски от БСП обаче контрира, че това се е случило през 2009 г., когато българите избираха 31 мажоритарни депутати и за тях беше важен всеки глас.

Мая Манолова, която е най-активна от левицата и оспорва почти всеки текст от кодекса, заради което получи като награда букет от червени рози и сини ириси от лидера Станишев, пък обвини управляващите в опит за служебна победа.

На местния вот избирателите също ще имат право да гласуват по настоящия си адрес, но ако отговарят на принципите за уседналост - 12 месеца да са живели на съответния временен адрес. Тогава също в 14-дневен срок преди изборния ден трябва да заявят желанието си в общината по настоящия си адрес.

На местните избори догодина се предвижда изискването за уседналост да е 10 месеца. През есента, когато ще се проведат президентските и местните избори в един ден, гражданите ще могат да избират дали да гласуват по настоящия си или по постоянния си адрес, ако са в различни населени места. Ако обаче не е спазен принципът за уседналост, на временния си адрес те ще могат да гласуват само за президент, а на постоянния си - и за местна власт.

Партиите ще си плащат за наблюдатели на гласуването в чужбина

Депутатите приеха, че всеки български гражданин извън страната, който желае да гласува, трябва да заяви това 25 дни преди изборния ден писмено или по електронен начин до дипломатическото или консулско представителство на страната ни.

Разходите на наблюдателите, предлагани от партиите и коалициите в секционните избирателни комисии в чужбина, ще се поемат от съответната партия и коалиция.

Поправката бе атакувана от Коалиция за България с мотива, че не всяка политическа партия може да изпрати наблюдатели в чужбина. Мая Манолова добави, че само ГЕРБ можела да праща хора във всички посоки на света.

Павел Шопов от "Атака" ѝ отвърна,че БСП може да си позволи неограничени разходи, а ДПС има "неограничен ресурс" в Турция.

Кодексът предвижда добилите гражданственост "изборни" райони вече да се наричат "избирателни", но да си останат 31 на брой.Решено бе също, че наименованието или абревиатурата на коалиция не може да повтаря наименованието или абревиатурата на партия, регистрирана преди насрочването на изборите. Депозитът за участие на партии и инициативни комитети в изборите за народни представители, членове на ЕП и за президент и вицепрезидент ще бъде 10 хиляди лева по сметка в БНБ. В седемдневен срок след обявяване на окончателните резултати от вота със свое решение ЦИК възстановява сумата. Условието е партиите, участвали самостоятелно, и коалициите да са получили не по-малко от две на сто от действителните гласове на национално ниво. Кандидатите, издигнати от инициативни комитети, трябва да са събрали гласове не по-малко от една четвърт от районната избирателна квота в парламентарните избори или не по-малко от две на сто от действителните гласове на президентския вот.Дебатите по второто четене на Изборния кодекс продължават и в сряда.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Одобрявате ли поисканото от здравния министър затваряне на държавата?