Регистрирани са 80 на сто от нивите за евросубсидии

Земеделските стопани са регистрирали 80 процента от обработваемите площи, предвидени за плащане на евросубсидии, съобщи министърът на земеделието и горите Нихат Кабил на пресконференция в понеделник. Крайният срок за регистриране на нивите изтече на 28 февруари и фермерите са вписали в ортофото картата на страната 29,95 млн. дка, които се обработват от 61 363 стопани. От площите над 21,662 млн. дка са на 5005 юридически лица. Физическите лица, регистрирали терените си, са 56 358 души с общо над 8,288 млн. дка.

Нерегистрираните 6 млн. дка от предвидените за плащания 38 млн. дка са основно държавни и общински мери и пасища. Регистрацията при тях е по-сложна, но вече с Националното сдружение на общините са създадени механизми за преодоляване на проблема, обясни зам.-министърът на земеделието Бюрхан Абазов. Кабил пък допълни, че се върви към прехвърляне на пасищата от Държавния поземлен фонд за ползване от общините, като дори се обмисля това да стане безвъзмездно, ако законът го позволява. Ако не, ще се сключват дългосрочни договори за ползване на минимални цени, каза министърът на земеделието.

Вече върви приемането на заявленията от страна на земеделските стопани, че искат да ползват средства от Европейския съюз. Те ще могат да сторят това до 15 май във всяка общинска служба по земеделие и гори, която ще следи да няма грешни документи и ще ги придвижва към Разплащателната агенция, като каквато  условно е акредитиран Държавен фонд “Земеделие”. От 2008 г. заявленията, които се подават ежегодно, ще се приемат в регионалните звена на разплащателната агенция. След две години ще се предвиди и внасянето им по електронен път, заяви Абазов.

Онези стопани, които не са успели да регистрират нивите си, ще могат да сторят това заедно със заявленията за евросубсидии. В документа ще се декларират и културите, и  животните, които ще се отглеждат, за да може фермерът да получи и средствата от националните доплащания. Пари ще се дават дори и ако върху декларираните терени не се отглежда нищо. Достатъчно е те да се поддържат в добро състояния, а не да са целите в бурени и плевели, обясни Кабил.

Той припомни, че през 2007 г. фермерите ще получат за обработване на площи над 0,5 хектара трайни насаждения и хектар за останалите култури подпомагане в размер на 391 млн. лв. От тези пари 118 млн. лв. са национални доплащания, част от които са прехвърлени от средствата, предвидени по оперативната програма за развитие на селските региони.

Оперативната програма бе одобрена от Министерския съвет миналата седмица и до края на март ще замине в Брюксел за съгласувателната процедура с всички 26 страни-членки  на ЕС, допълни Кабил. Тя продължава шест месеца, но очакванията на земеделския министър са процесът да приключи още през юни-юли, защото “оперативната програма бе връщана и съгласувана няколко пъти, преди да добие сегашния вид, така че експертите от европейските страни са запознати с нея”, каза Кабил пред Mediapool.

Ако това стане, министърът ще задейства веднага процедурата по пълната акредитация на Разплащателната агенция, за да може още през август-септември да започне приемането и одобрението на проекти по оперативната програма за селските региони.

Разплащателната агенция бе акредитирана от Европейската комисия с две условия – засилване на административния ѝ капацитет и одобрение на оперативната програма за селските региони. Още този месец ще бъдат назначени допълнително 100 души във фонд “Земеделие”, а при одобрение на оперативната програма през лятото ще отпаднат пречките за пълната акредитация, смята Кабил.

Той допълни, че покрай консултациите по оперативната програма европейски страни са препоръчали на България да създаде гаранционен фонд, чрез който държавата да подкрепя проектите за развитие на селските региони, за да има по-голяма усвояемост на средствата от ЕС, която се прогнозира, че ще е 30 на сто за България. Колкото повече пари усвоим в периода до 2013 г., толкова повече средства ще ни бъдат заложени за следващия период.

Кабил коментира още, че при подготовката на новия регламент за подпомагането на фермерите от Европейския съюз, България настоява субсидирането на енергийните култури да е еднакво за всички страни в общността, защото става въпрос за енергийната стратегия на ЕС.