Регресът на другите държави дръпна нагоре икономическата свобода у нас

България се е изкачила в класацията по икономическа свобода от 49-то на 40-то място сред 152 държави, но това не се дължи на подобрения в страната, а на изоставането на други държави. Това сочи докладът за икономическата свобода по света за 2014 г., изготвен от канадския институт "Фрейзър” и разпространен за България от Института за пазарна икономика. Докладът представя картината през 2012 г. – последната година, за която има налични официални данни за всички страни.

Тазгодишният резултат на страната ни е 7.29 точки от максималните 10, което представлява леко повишение в сравнение с миналата година, когато страната имаше 7.28 точки и беше класирана на 49-то място. Напредването в класацията обаче се дължи на изоставането на други страни, а не на символичното подобряване на резултата на България, посочват анализаторите.

Средната оценка за икономическата свобода по света намалява леко до 6.84 точки в сравнение с 6.87 през миналата година.
 
Хонконг отново е начело на класацията, следвана от Сингапур, Нова Зеландия и Швейцария.

За поредна година Венецуела е страната с най-ниска икономическа свобода. САЩ, които дълги години се считаха за бастион на икономическата свобода, сега се класират на 12-то място в света. В резултат от отслабеното върховенство на закона, увеличеното регулиране от страна на правителството и ефектите от войните срещу тероризма и наркотиците, САЩ главоломно падат надолу в класацията в сравнение с 2000 г., когато страната беше на второ място в света.

В Европейския съюз резултатът на страните варира от 7.84 т. за Финландия (10-то място в класацията) до 6.57 т. за Словения (105-то място в класацията). България е на 21-о място сред страните в ЕС, като този път се нарежда заедно с Испания, която има същия резултат.

България получава максимални точки за плоския данък, но общия резултат в показателя размер на правителството (6.99) е намален заради големия размер на държавните трансфери и субсидии. Резултатът допълнително се влошава от увеличения обем на държавните инвестиции, който през 2011 г. е под 15% от общите инвестиции, но през 2012 г. вече се движи между 15 и 20% от всички вложения.

По показателя законодателна структура и неприкосновеност на частната собственост странати продължава да е с най-ниска оценка от 4.98 заради недоверието в полицията и в независимостта и безпристрастността на съда.

Заради стабилността на Валутния борд, който продължава да гарантира сигурността на парите, и заради сравнително ниската инфлация през 2012 г. България получава най-високата си оценка в показателя достъп до сигурни и стабилни пари – 9.47.

Резултатът в сферата на свобода на международната търговия – 7.58, отразява ниските мита в международната търговия, но и отрицателното влияние на регулаторните  пречки.

За регулиране на кредита, труда и бизнеса получаваме 7.92 точки заради относително слабото регулиране на кредитните пазари и същевременно - от тежките регулации за труда и бизнеса. През 2012 г. показателите, които засягат пречките пред бизнеса, получават малко по-добри оценки в сравнение с предходните няколко години. Въпреки това оценките отразяват все още изключително тежките административни изисквания към бизнеса, множеството трудности при наемането и освобождаването на работници и високото ниво на корупция сред администрацията.

“Широкоразпространената корупция, задушаващата бюрокрация и неефективната съдебната система са основните фактори, които пречат на икономическата свобода в България. И тазгодишният доклад на института Фрейзър ясно показва, че страната продължава да бележи изключително бавен напредък по отношение на икономическата свобода на гражданите и бизнеса. По-притеснително е, че в някои от най-проблемните сфери като независимостта и безпристрастността на съда и доверието в полицията България дори отчита влошаване спрямо предходното издание, което е още едно доказателство за политическото бездействие и липсата на реформи на всяко следващо правителство”, коментира Петър Ганев от ИПИ.

Изследването отново очертава прекия път към по-висок растеж на България, а именно – чрез  намаляване на регулирането за бизнеса, по-малко държавни харчове, свиване на данъчно-осигурителното бреме и гарантиране на върховенство на закона и независимост на съдебната власт, допълват от института.