Регулаторът не дава тарифи за бедни и богати за парното в София

Единственото решение с дълговете на "Топлофикация“ е държавата да си я вземе обратно

Регулаторът не дава тарифи за бедни и богати за парното в София

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е отказала на столичната топлофикация от есента да има отделни цени за парното в зависимост от консумираната топлоенергия. Това е много притеснително, защото на практика няма да се промени нищо в сметките за парно през новия отоплителен сезон, каза кметът на София Йорданка Фандъкова. Тя уточни, че очакват да получат официално решението на ДКВЕР с мотивите за отказа.

В края на юни Столичният общински съвет одобри две тарифи за заплащане на парното чрез промяна на общите условия на "Топлофикация София”. Според тях по време на отоплителния сезон цената на топлоенергията до 250 квтч трябваше да има отстъпка от 20%, а за потреблението от 250 квтч до 1200 квтч също да се плаща с отстъпка, която намалява поетапно до 5 на сто.

Идеята беше по този начин да се помогне на най-бедните, които стоят с изключени радиатори у дома, но плащат заради сградната инсталация и тръбите, които минават през жилищата им. Целта беше да въведем по-справедливо заплащане, като облекчим социално слабите и насърчим хората да си плащат сметките, напомни Фандъкова днес.

Единственото работещо решение за изчистването на задълженията на "Топлофикация София“ към държавния "Български енергиен холдинг" (БЕХ) и дъщерното му дружество "Булгаргаз“ е парното отново да стане държавно. Това стана ясно от изказването на Фандъкова по повод искането на министъра на икономиката Драгомир Стойнев от предишния ден общинският монополист да започне да се разплаща с "Булгаргаз“. Призивът беше направен след като експерти обясниха, че новият ценови модел за тока ще доведе до намаляване на приходите на топлофикациите и до поскъпване на парното през зимата за народа. Стойнев категорично отрече да има такова нещо.

Фандъкова обясни, че основната част от дълговете на „Топлофикация“ са били натрупани по времето, когато тя е била държавна собственост като рекордна е била 2009 г. с натрупани 80 млн. лв.

До началото на 2009 г. държавата и общината деляха собственост в "Топлофикация София“, като тогава дълговете ѝ достигнаха 400 млн. лв. За да спаси положението с огромните задължения, тройната коалиция реши дружеството да стане изцяло държавна собственост. За целта беше отпуснат заем от 200 млн. лв. от БЕХ, с който трябваше да се покрият задълженията към "Булгаргаз“. Тогавашният кмет на София Бойко Борисов заяви „правим огромен подарък на държавата“ по повод смяната на собствеността на „Топлофикация“.

През лятото на 2010 г. бившият вече столичен кмет и тогавашен премиер върна обратно "Топлофикация-София“ на общината с борчове над 510 млн. лв. Тогава Фандъкова заяви, че си дава сметка в какво състояние е дружеството, но въпреки това столицата трябва да поеме управлението му.

Днес Фандъкова акцентира няколко пъти, че дружеството не е натрупало нови задължения откакто е станала общинска собственост, но проблемът със старите остава нерешен. С днешна дата дълговете възлизат общо на 413 млн. лв., от които 190 млн. лв. са към "Булгаргаз“, а останалите към БЕХ.

Фандъкова призова държавата като регулатор и Столична община като собственик на ”Топлофикация" да седнат на една маса и да работят по решаването на проблемите на дружеството, трупани с години.

Дълговете на "Топлофикация-София“ към "Булгаргаз“ са неизменна величина през последните години като се колебаят между 160 млн. лв. през летния сезон и достигат до 260 млн. лв. през зимния период.

Решение на проблема засега няма. Практиката показва, че който и да е собственик на дружеството, то трупа загуби към доставчика на газ. Така преди началото на отоплителния сезон "Булгаргаз“ обикновено плаши, че ще спре кранчето, но това досега не се е случвало.

Въпреки това Фандъкова призна, че риск от спиране на доставките на газ винаги съществува, защото има задължения към "Булгаргаз“. Ако това се случи, отоплителният сезон е под въпрос.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Кой да замени Борисов като премиер на кабинет в рамките на този мандат?