Регулаторът пак умува за “такса електромер“

След като през лятото Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) не се съгласи са има постоянна цена за ползване на капацитета на електроенергийната мрежа от домакинствата, станала по-популярна като “такса електромер“, сега регулаторът обсъжда отново тази възможност. Това съобщи в четвъртък председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев пред журналисти.

Малко преди това регионалният мениджър на ЕВН у нас Йорг Золфелнер отправи призив към ДКЕВР да въведе ясни правила на образуване на тарифите и истински цени на електроенергията.

“ЕВН беше демонизирана заради искането на такса капацитет, но въвеждането ѝ е необходимо, за да има равнопоставено третиране на клиентите“, каза Золфелнер в изказването си пред Българския икономически форум.

Австрийската компания, която снабдява с ток Югоизточна България, поиска през юни сегашната такса за достъп до мрежата да се раздели на две – твърда цена за мощност, която за е 1.50 лв. за всеки абонат, и цена за достъп, която да е според изразходваните от потребителя киловатчаса. Тогава ЕВН изчислиха, че от тази тарифна структура ще паднат сметките на повече от половината им клиенти, увеличение с около 20 стотинки ще има само за 20 на сто от тях.

ДКЕВР обаче не разреши иновацията с мотива, че клиентите не са готови да я приемат и ако се въведе, тя ще е за всички потребители, а не само за тези на ЕВН.

Сега, по думите на Семерджиев, “таксата електромер“ може и да стане факт от 1 юли следващата година, тъй като “тя няма да доведе до повече приходи за дружествата, а до по-справедливо разпределяне на тарифите“.

Той обаче допълни, че тримата снабдители ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН още не са се разбрали помежду си за начина на структуриране на таксата капацитет.

Според Семерджиев тази тарифа няма да е, както искаха ЕВН, постоянна и обща ставка, а ще се определя от инсталираната мощност на клиентите. Така хора, които не ползват много ток, ще бъдат стимулирани да не се присъединяват към мрежата с голяма инсталирана мощност, защото това натоварва системата, каза Семерджиев.

Аргументите на ЕВН за еднаквата такса за всички потребители бяха, че компанията прави разходи за поддържане на капацитета на мрежата до електромерите на всички, независимо дали се ползва или не енергия. Така собствениците на необитаеми вили не плащат нищо, а основната част от тези разходи се разпределят чрез цената за имотите с консумация над 500 кВтч месечно.

Сега Семерджиев изчисли, че при големите жилища, които използват по-голямо количество електроенергия, е необходимо да бъдат присъединени с по-голям капацитет и те ще плащат повече, пропорционално на капацитета. Малките жилища ще плащат по-малка постоянна такса за капацитет, но ще има справедливо разпределение между потребителите, посочи регулаторния шеф.

“Ако плащате средно около сто лева ток месечно, например, то това означава пет лева. Които ще бъдат като постоянна такса и 95 за енергия. Тези, които ползват по-малко за тях може и да се повдигне цената. Но за тези, които ползват повече електроенергия, ще падне сметката", каза Ангел Семерджиев.

Той обаче заяви, че такса електромер ще се въведе само след широко публично обсъждане и със съгласието на потребителите.

Пред форума Йорг Золфелнер повдигна и въпроса с цената на нощната енергия. Според него тя е прекалено ниска и покрива едва една втора от направените разходи за производство, пренос и разпределение.

Мениджърът на ЕВН заяви още, че причината в България да няма положителни примери за енергийна ефективност е неправилното ценообразуване, което поддържа тока по-евтин от топлинната енергия. Високите цени на електроенергията ще доведат до по-разумното ѝ използване, каза Золфелнер.

Тезата му бе подкрепена и от Тодор Николов, представител на френската компания “Далкия“, която притежава “Топлофикация Варна“. Според него е необходимо също така държавата да стимулира развитието на когенарационните системи за производство на електро и топлоенергия , тъй като “те са мост към нисковъглеродната икономика и се използва по-малко първична енергия.

За нея пък отново се съобщи, че изчезва наполовина докато стигне от производствената централа да дома. “Петдесет и три процента от внасяните и добиваните в страната енергийни ресурси се губят при производството, преноса и дистрибуцията“, каза пред форума шефът на Агенцията за енергийна ефективност Кольо Колев. Той припомни печалната статистика, според която, ако енергийната ефективност на българската икономика е съизмерима с тази в страните от Европейския съюз, страната ни ще спести около 76 процента от сега произвежданата електроенергия.