Рехабилитация във виртуална реалност в помощ на пациентите

Хората с редки и хронични заболявания и увреждания се нуждаят от постоянна рехабилитация и дейности, които да поддържат състоянието им. Всекидневното посещение от специалисти при трудноподвижни или ограничени в излизането пациенти обаче е нещо финансово и физически непостижимо. Тук идват на помощ дигиталните технологии.

Именно те са в основата на проекта на Българската Хънтингтън асоциация за физическа и когнитивна рехабилитация на пациенти с увреждания, резултатите от който бяха представени през седмицата. Рядкото заболяване болест на Хънтингтън е наследствено генетично заболяване, водещо до прогресивна дегенерация на нервни клетки в определени области на мозъка. То води до редица нарушения, включващи неконтролируеми движения (хорея), когнитивен дефицит, емоционални нарушения.

В рамките на проекта, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Програма Европа 2019 на Столична община, 16 младежи и възрастни хора с увреждания получиха безплатен достъп до софтуер, чрез който провеждаха специализирани упражнения за двигателна и когнитивна рехабилитация в дома си, посредством технологии за улавяне на движенията в триизмерна среда.

“Става въпрос за т.нар. рехабилитация във виртуална реалност, пригодена за използване в дома. Може да се използва от всеки, който има компютър с камера. Почти няма ограничения за това хора с какви заболявания и увреждания могат да я използват. Единствените ограничения са да имат запазена подвижност на една от ръцете, да разбират инструкциите и да виждат екрана на компютъра. Появяват се предмети, които човекът отсреща трябва да улавя и премества в триизмерна среда, следвайки командите“, обяснява Наталия Григорова от Българската Хънтингтън Асоциация.

Упражненията не могат да заместят изцяло медицинската двигателна рехабилитация, но могат да я допълват, тъй като използването на софтуера подобрява движението на горните крайници, мускулната сила, фината моторика. В същото време програмата може да замести напълно когнитивната рехабилитация, каквато в България почти липсва, казва Григорова.

Тя посочи, че услугата е особено ценна за трудно подвижни хора и живеещи в отдалечение населени места.

Обратната връзка от включените в проекта е показала, че всички споделят позитивен опит и биха искали да ползват софтуера постоянно в ежедневието си. Отзивите са, че дигиталните иновации преодоляват много от ограниченията на стандартните услуги предлагани за интеграция в столицата, защото са на един “клик“ разстояние, разработени по начин, който мотивира тяхното използване, постигайки трайно и дългосрочно влияние върху състоянието на потребителите им.

Анкета на организацията, проведена сред 150 човека с увреждания показа, че 100% от тях имат достъп до интернет и компютър и притежават достатъчно технологична грамотност за да могат да използват без затруднения подобни дигитални приложения в дома си. “От друга страна информацията за такива услуги и изобщо за възможностите, които дигиталните иновации предлагат са много ограничени или изобщо липсват. Социалните услуги в София са добре развити, но за съжаление все още не използват потенциала на съвременните дигитални иновации, за да разширят обхвата и ефективността си“, коментира Григорова.

По думите ѝ би следвало институциите да се ангажират и виртуалната рехабилитация да бъде покривана като помощно средство от социалното министерство или през различни фондове, за да стане по-масова и повече хора да имат достъп до нея.

Организацията е изготвила и наръчник с основни двигателни и когнитивни упражнения , който съдържа упражнения подходящи за хора с увреждания, адаптирани за изпълнение в домашни условия. Наръчникът е достъпен напълно безплатно и през страницата на Българска Хънтингтън Асоциация за всички желаещи да се запознаят с неговото съдържание.

В него има различни упражнения за дишане, баланс, за разтягане и когнитивни упражнения, които могат да се използват независимо от софтуера за рехабилитация във виртуална реалност.