Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Рейтинг на болниците и финансиране според качеството на лечението

Здравните власти си поставят за цел до 2030 г. да има по-малко болници и по-малко хора да лежат в тях

8 коментара
Рейтинг на болниците и финансиране според качеството на лечението

Създаване на рейтингова система на болниците, подобно на съществуващата за университетите и обвързване на финансирането им с качеството на лечението. Това предвижда проект на Национална здравна стратегия за периода 2021-2030 година, публикуван от Министерството на здравеопазването за обществено обсъждане.

Документът предвижда още преструктуриране на болници, като по-малките и неефективни лечебни заведения ще бъдат преустроени в медицински центрове с легла за наблюдение и лечение до 48 часа и в структури за дългосрочни грижи. Като основна цел е набелязано намаление на хоспитализациите и болничния престой чрез извеждането на различни медицински дейности в извънболничната помощ. А също и осигуряване на комплексно лечение – колкото се може повече медицински дейности да се извършват в едно и също лечебно заведение.

В документа обаче липсват конкретно поставени здравни цели за намаляване на заболеваемостта например от сърдечно-съдови и онкологични заболявания, за които само се констатира, че са водещите причини за смъртност и 80% от умиранията се дължат на тях. С хоризонт 2030 остават и редица цели, присъстващи от поне десетилетие в различни управленски програми, които обаче остават нереализирани.

Рейтинг и финансиране според качеството

"С оглед осъществяването на ефективен контрол върху качеството на предоставяните медицински дейности в лечебните заведения и необходимостта от адаптация на системата спрямо нуждите на пациентите, следва да се въведе рейтингова система на лечебните заведения. Целта е тя да отразява ефективността и ефикасността на тяхната дейност, да оцени въвеждането на нови технологии и добри практики, общата удовлетвореност на пациентите от оказаните им медицински грижи, изразходваните ресурси и други", е записано в документа. С внедряването на рейтингова система ще се предостави възможност на пациентите за аргументиран избор на болница, съобразен с конкретните им потребности, като в същото време могат да бъдат включени и техните лични предпочитания, базирани на оценката, дадена от други потребители на предоставяната от лечебното заведение медицинска услуга.

Рейтинговата система може да бъде използвана и за въвеждане на диференциация при сключване на договор с НЗОК, т.е. на болниците да се плаща различно според качеството на услугите – цел, която здравните власти си поставят в стратегията. Ниското качество на медицинските услуги може да послужи и за отказ от сключване на договор с НЗОК, тоест отказ от финнасиране с обществени средства.

"С особен приоритет е създаването на механизъм за обвързване на разплащанията с болниците и информацията за качеството на техните услуги. Разработването на показатели за изпълнение, които подлежат на редовно наблюдение и оповестяване, могат да имат ключов принос за подобряването на качеството в болничния сектор", е записано в документа.

По-малко болници и по-малко хора в болница 

Стратегията предвижда и преструктуриране на болничния сектор, като броят на болниците за активно лечение трябва да бъде оптимизиран и на тяхно място да бъдат създадени медицински центрове или структури за дългосрочни грижи. "За предоставяне на висококачествени услуги в болничния сектор е необходимо и да се създадат стимули за въвеждане на съвременни технологии, които дават възможност за ранна диагностика и безопасно и ефикасно лечение на все по-голям брой заболявания. Основна цел за развитието на сектора следва да е създаването на стимули и условия за осигуряване на възможно най-голям обхват медицински услуги в една болница, тъй като комплексното обслужване ще осигури не само качествена здравна грижа за пациентите, но и максимално ефективно използване на болничния капацитет", е записано още в стратегията.

"Усилията трябва да бъдат насочени и към намаляване на броя на леглата за активно лечение на остри заболявания, развитие на високотехнологични диагностични и лечебни услуги и развитие на структури за рехабилитация, за продължително лечение и палиативни грижи. Много малки и неефективни болници за активно лечение биха могли да бъдат преустроени в медицински центрове с легла за наблюдение и лечение до 48 часа и в структури за дългосрочни грижи, които да осигуряват цяла гама от социални и медицински грижи, включително мобилни медицински грижи, на амбулаторни услуги, физиотерапия, услуги за дневни грижи и в известна степен грижи за отдих и палиативни грижи, предоставяни както на място, така и в домашна среда", предвижда още документът.

Стратегията отчита, че разходите за болнична помощ непрекъснато нарастват, а основна причина за това е увеличаването на броя на хоспитализациите. Причините за това са свързани със финансово обоснования стремеж на лечебните заведения за повишен прием, липсата на мотивация за провеждане на лечение в амбулаторни условия, както и с желанието от страна на пациентите да търсят болничните услуги, тъй като осигуряват по-безпроблемен и безплатен достъп до диагностични и лечебни процедури в сравнение с услугите в извънболничната помощ. Съгласно данни от експертни анализи, повишаването на процента на амбулаторната хирургия, дори само до 30 %, ще спести приблизително 2 милиона леглодни годишно, ще повиши качеството и ще позволи на пациентите да се възстановяват в домовете си, а не в болниците.

Затова се предвижда създаването на стимули за разкриване на специализирани центрове, прилагащи мултидисциплинарен подход при извършването на профилактика, диагностика, лечение, проследяване и рехабилитация на пациенти с конкретни заболявания. Според здравните власти подобни интегрирани здравно-социални подходи и услуги ще бъдат в състояние да решат по най-добрия начин потребностите на пациентите от поддържащо лечение, общи или специфични здравни грижи, социална рехабилитация в амбулаторна или домашна обстановка и ще доведат до чувствително намаляване на потребностите им от прием в болници за активно лечение.

Инвестиция в кадри

Стратегията отчита проблема с недостига на кадри в системата, поради което предвижда развиването на различни стимули за задържането и привличането им. Предвижда се разработване и въвеждане на единна информационна система за мониториране на персонала в здравеопазването като част от националната здравно-информационна система.

Държавата възнамерява да инвестира в това да направи професията на медицинските сестри по-привлекателна за обучение и практика. Както и да продължи приоритетното финансиране на специализациите в дефицитни специалности. Залагат се включително финансови стимули за работа на медицински специалисти в райони с установен недостиг на здравни кадри.

Финансиране

Друга цел, която държавата си поставя е да промени структурата на разходите за здравеопазване като даде приоритет на профилактиката и извънболничната помощ за сметка на лечението в болница. Продължава да стои на дневен ред дълго обсъжданата, но така и нереализирана мярка за селективно финансиране само на определени лечебни заведения от НЗОК по определени критерии, а не на всички. Такава възможност и в момента дава Националната здравна карта, но управляващите отказват да я използват.

Намаляването на доплащането и промяната в модела на финансиране на системата също продължават да стоят като цел до 2030 година въпреки, че присъстват в управленските програми от десетилетие и остават нереализирани.

Още цели

Стратегията предвижда още усъвършенстване на начина на финансиране на стационарната психиатрична помощ с възможности за включването ѝ в здравно-осигурителния модел, подобряване финансирането на майчиното и детското здравеопазване, подобряване на достъпа до лекарства, намаляване на доплащането в системата, доразвиване на електронното здравеопазване.

Като водеща цел е изведено насърчаването на здравословния начин на живот чрез ограничаване на рисковите фактори – тютюневи изделия, алкохол, наркотични вещества, нездравословно хранене и др.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

8 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. boriana
    #8

    Поредната погрешна стъпка. Напомня ми времето когато подгониха учителите за оценките на учениците като израз на знанията им. Горкте даскали вече не смвееха да пишат двойка и така всеки безнадежден глупак можеше да зъвърши успешно с тройка.

  2. Тодор Станков
    #7

    Булли ми взе думите, точно в Бг скъпите болници за сладки неща са частни, но шефове в сянка са същите светила, които ръководят държавните големи болници, в съучастие с определени политици и придворни бизнесмени. Точат системата, и никой не може ги пипна...

  3. Коментарът е изтрит в 17:41 на 11 февруари 2021 от автора.
    #6
  4. mediaman
    #5

    Поредната политическа пръ.дня! какво ли не правят тези хора за да покрадат още малко. Помните ли кои са министрите с най-къс мандат - онези, които искаха да променят системата за по-добро и да спрат кражбите. Мими Виткова ("моите ме предадоха"), Ана Мария (онази от разклона), ген. Николай Петров - може и други да има, ама вече не се сещам. Болници с рейтинги и без персонал е особен принос на българската про.стотия към световната такава. И купете поне 1 медицински хеликоптер преди 2030 г. стратези неземни!

  5. Практик от София
    #4

    А кой ще турга рейтингите ? И кой ще определи кой ще бъде рейтинго-поставача ? А методиката преди или след изборите ще бъде написана ? Или всичкото туй приказване е само удобен претекст за предизборна гербаджийска самореклама ? За едни няколко милиона депресирани, отчаяни, болни и небогати български граждани питам...

  6. Мони Монев Тиранофоб
    #3

    До 2030 г. половината българи ще живеят в шест града. Двама експерти по демография прогнозират, че към 2030 г. 60% от територията на страната ще се превърне в "демографска пустиня"

  7. Мони Монев Тиранофоб
    #2

    ДО 2030 г. да има по-малко болници и по-малко хора да лежат в тях... Лесна цел. Към 30-те в България ще живеят 4 милиона. ---------------------------------- От битов символ чекмеджето се превърна в символ на корупцията и деградацията !

  8. .text
    #1

    "Здравните власти си поставят за цел до 2030 г. да има по-малко болници и по-малко хора да лежат в тях" Хахаха - такава цел даже и нищо да не правят пак ще я постигнат :)

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.