Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Рейтинг на университетите 2022: Безработицата сред висшистите намалява, доходите растат

Все още над 40% от хората с диплома от университет работят на позиция, за която такава не се иска

4 коментара
Сн. БГНЕС, архив

Безработицата сред завършилите висше образование в последните пет години пада до рекордно ниски нива. Средните им доходи също нарастват. Все повече от тях работят на позиция, за която е нужна диплома за висше образование. Въпреки това делът на тези, които са на работа, за която такава не трябва, все още е висок.

Въпреки положителните тенденции все още има големи различия в заплащането, безработицата и приложението на придобитото висше образование в зависимост от завършеното професионално направление, както и в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление.

Това показват част от резултатите от Рейтинговата система на висшето образование за 2022 г., представени в понеделник. Рейтинговата система е изготвена по поръчка на МОН от консорциум, съставен от Институт "Отворено общество" и "Сирма Солюшънс" по поръчка на Министерството на образованието и науката.

 

"През 2022 година могат да се отбележат поне две положителни тенденции във висшето образование: по-добра реализация на завършилите и увеличен брой на научните публикации, включително и на международно разпознаваемите", коментира министърът на образованието проф. Сашо Пенов.

Рекордно ниска безработица

През тази година безработицата сред висшистите, завършили през последните 5 години, пада до рекордно ниските 2% при 3.5% през миналата година. "Това е най-ниската регистрирана безработица сред завършилите откакто съществуват данни за този индикатор в Рейтинговата система, която за първи път беше публикувана през 2011 година", отбелязват авторите на изследването. За сравнение на национално ниво безработицата за второто тримесечие на 2022 г. е 4.7 на сто (данните са на НСИ).

По традиция най-малко висшисти без работа (под и около 1%) има сред завършилите професионалните направления "Медицина", "Фармация", "Стоматология", "Военно дело" и "Математика". Най-голям е делът на безработните висшисти от направлението "Социални дейности" (3.7%), но въпреки това е под средните нива за страната.

Според тазгодишното издание на рейтинга делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада до под 17% от над 25% през 2014 г. На позиция, за която се иска висше образование, работят 54% от завършилите. През 2014 г. делът им е бил под 46%. Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) има сред завършилите "Медицина", "Военно дело" и "Теория и управление на образованието", а най-ниска сред завършилите "Туризъм" (21%).

Доходите растат, различията са големи

Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1647 лева през 2022 г. при 1520 лева през миналата година и едва 867 лева през 2014 година. Сумата изпреварва средния осигурителен доход за страната, който за септември е бил 1335 лева.

Както и през предходните години, най-големи доходи имат завършилите "Информатика и компютърни науки" (3456 лв.), "Математика" (2771 лв.), "Комуникационна и компютърна техника" (2731 лв.), "Медицина" (2711 лв.), "Обществено здраве" (2703 лв.), "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" (2634 лв.) и "Металургия" (2510 лв.).

Заплатата на получилите диплома от направлението "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет за поредна година е най-висока. Тя вече стига 5592 лева. Следват дипломиралите се от направлението "Администрация и управление" в Американския университет (4568 лв.) и "Информатика и компютърни науки" в Нов български университет (4333 лв.). На другия полюс са дипломиралите се от специалност "Театрално и филмово изкуство" от колежа "Любен Гройс" с 967 лева, завършилите "Стоматология" в Медицинския университет в Пловдив – 968 лева, както и специалистите с диплома по "Философия" от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" с 1013 лева.

Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат студентите в първи курс за учебната 2021-2022 година в направленията "Медицина" (5.58), "Фармация" (5.56), "Стоматология" (5.53) и "Ветеринарна медицина" (5.40). С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направление "Металургия" (4.29). Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 5.01. По конкретни висши училища с най-висок успех от средното образование са приетите първокурсници в направление "Администрация и управление" на Американския университет (5.78), следвани от тези в "Право" на Софийския университет (5.74) и в "Медицина" на Медицинския университет – София (5.69).

Икономистите намаляват, но остават най-многобройни

Икономиката остава направлението, в което се обучават най-много студенти, въпреки че броят им намалява и за 2022 г. е 28 223. Следват учещите "Педагогика" (17 083) и "Медицина" (13 271). В сравнение с предходната година най-голямо увеличение на броя на действащите студенти се наблюдава в направленията "Педагогика" (709) и "Педагогика на обучението по …" (366), а най-голямо намаление има в направленията "Икономика" (1098) и "Администрация и управление" (471). Това отразява и държавната политика при определянето на броя на студентите през последните години, която целеше намаляване на броя на икономистите, от които има излишък на пазара на труда, за сметка на специалности като "Педагогика" и "Медицина".

Най-много действащи студенти очаквано се обучават в СУ "Св. Климент Охридски" – 19 999, следван от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" с 16 934 и УНСС с 14 610 студенти. Интересното е, че в три висши училища броят им е под 100. В деветте най-големи университета се обучават половината от студентите в страната. Другата половина се обучават в останалите 43 висши училища.

В частни висши училища се обучават близо 13% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления "Театрално и филмово изкуство" – над 69%, "Теория на изкуствата" – 54%, "Изобразително изкуство" – близо 43% и "Администрация и управление" – близо 42%.

Близо 60% от учещите "Медицина" са от чужбина

В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се удвоява – от около 4% през 2013 година до над 8% от действащите студенти през 2022 г. Делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията "Медицина" (59% от действащите студенти), "Стоматология" (46%) и "Ветеринарна медицина" (31%). В още четири професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% - "Теория и управление на образованието" (16%), "Фармация" (13%), "Транспорт, корабоплаване и авиация" (12%) и "Музикално и танцово изкуство" (11%).

По-добри резултати при научните изследвания

Данните, събрани на целите на Рейтинговата система, показват продължаващо повишаване на броя и влиянието на научните публикации на българските висши училища. Броят на научните публикации на българските висши училища в библиографската база данни Web of Science през петгодишния период 2017-2021 г. е над 20 500 и надхвърля с около1500 броя през предходния изследван петгодишен период (2016-2020 г.). Броят на публикациите в Scopus през периода 2017-2021 г. е малко над 21 000, а това е с 2600 повече в сравнение с предходния изследван петгодишен период (2016-2020 г.). Индексът на Хирш (H-index) за българските висши училища като цяло също се увеличава при сравнение на двата изследвани периода: от 82 на 94 в Web of Science и от 83 на 98 в Scopus. Индексът на Хирш е число, чрез което едновременно се оценяват продуктивността и значимостта на публикациите на определен учен, научна организация или група от организации.

Както и през предходните издания на Рейтинговата система Софийският университет оглавява най-много от стандартизираните класации - в 21 професионални направления от общо 28, с които участва в класациите. Техническият университет – София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 9, с които участва в класациите. Медицинският университет – София е първи в 4 направления от общо 5 в класациите. Химикотехнологичният и металургичен университет и Американският университет в Благоевград имат по 3 първи места.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

4 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. анита хегерланд
    #4

    Малко са мръднали напред. Всички се радваме на висшето образование, което ни поставя в нишата на образованите нации. Проблемът с него е, че когато излязат от университета, те разчитат на свободни работни места за ценза си, които да са по-добре платени от тези на хората със средно образование. Тук разликата е смешна или я няма. Така се стига до младежката безработица, която е световен проблем. Писането на научни трудове без да са финансирани от университетите, е гавра с хората, които искат да направят "научна кариера". Като седнат пред белия лист, какво да направят, за да станат доценти или професори?!

  2. Jordan*
    #3

    Как ще има безработица, като в тази страна се "отглеждат" стотици хиляди чиновници! Да сте чули някоя партия да говори за съкращения на държавните хрантутници?

  3. Мюнхен
    #2

    В България трудът на учения не се уважава. Не се уважава и трудът на този, който е учил, т. е. завършил университет.Един професор работи пет-шест и повече години, за да си купи някаква кола на старо, докато мутра, кръчмар или "бизнесмен" могат да си позволят луксозна кола на мига.Простотията и простащината е издигната в култ- чалгаризация и мутризация на и без това примитивно общество, лишено от справедливост и отдаване всекиму заслуженото. Така е още от времето на Петко Славейков, който описва

  4. Kruger
    #1

    Не виждам къде е в класациите Пожарникарското училище на неграмотния Винету от Банкя:))

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.