Рейтингите на Путин и "Единна Русия" паднаха. Какво да прави Кремъл?

Спадът в подкрепата за руските управляващи продължава: да гласуват за ‟Единна Русия“ са склонни по-малко от една трета от руснаците, сочи проучване на Фонд ‟Обществено мнение“ (ФОМ). Това е рекордно ниско равнище на одобрение за партията на властта за изминалите десет години, отбелязва Би Би Си в анализ по темата. Рейтингът на Владимир Путин също продължава да пада. Политолозите не виждат много възможности за възвръщане на предишната подкрепа.

Според ФОМ, ако изборите бяха следващата седмица, на президента Владимир Путин вероятно ще му е необходим втори тур: само 45% от допитаните биха гласували за него.

Готовността на руснаците да подкрепят Путин на избори е паднала до нивото от 2013 г. Дори по време на опозиционните улични протести през 2011 – 2012 г. подкрепата е била по-висока (48-49%). Същевременно рейтингите на лидерите на Либерал-демократичната партия на Русия (ЛДПР) и Комунистическа партия на Руската федерация (КПРФ) Владимир Жириновски и Генадий Зюганов нарастват. Всеки от тях има по 10% подкрепа от руснаците.

‟Този спад не е от днес и това, което виждаме сега, са малки колебания около новото равнище. Къде са стигнали индикаторите за популярност на властта – стигнали са дотам, където бяха преди Крим“, коментира за Би Би Си управителят на ФОМ Александър Ослон.

По думите му ефектът от присъединяването на полуострова е приключил и ‟е надминат от други ефекти“ - от реформите вътре в страната и външната политика на Русия. ‟Тревожат се (руснаците), затова рейтингите са такива“, обобщава Ослон.

През януари тази година 67% от анкетираните са заявявали, че ще гласуват за Путин на президентските избори. Подкрепата за него започна да пада през юни с внасянето на законопроекта за пенсионната реформа, увеличаването на цените на бензина и повишаването на ДДС.

Още през юни президентският рейтинг падна до 56%. Не помогна нито успешното провеждане на световното по футбол, нито опитите на Путин да се дистанцира от пенсионната реформа – законопроектът беше внесен в Държавната дума от правителството, а самият президент дълго време не го коментираше.

Смяната на тактиката през септември, когато президентът направи телевизионно обръщение за увеличаването на пенсионната възраст и обеща да смекчи реформата, също не спасиха положението. Рейтингите продължиха да падат.

Заедно с рейтинга на Путин падна и този на ‟Единна Русия“, чиито депутати гласуваха законопроекта за пенсионната реформа в Думата. Ако парламентарните избори бяха следващата седмица, ‟Единна Русия“ щеше да получи едва 31%. За цялата си история тази партия само веднъж е била по-зле от сега: година след изборите през 2005 г. рейтингът ѝ беше 21-25%.

И Путин, и ‟Единна Русия“ загубиха натрупаната след анексирането на Крим подкрепа. В средата на на 2015 г. за Путин бяха готови да гласуват 76%, за ‟Единна Русия“ - 56%. За сравнение към момента тези рейтинги са паднали с повече от 20%.

Медведев пое удара

Пенсионната реформа удари най-силно рейтингите на правителството и министър-председателя Дмитрий Медведев. 48% от допитаните от ФОМ смятат, че кабинетът работи лошо, само 32% са оценили дейността му положително.

Още по-лошо е отношението лично към Медведев - 50% от респондентите смятат, че той се справя лошо като премиер.

Ефектът "Крим‟ вече е в историята

Определено рейтингите са интересни на властта и тя им обръща внимание“, твърди политологът Андрей Колядин и добавя: ‟Когато казват, че Путин или Медведев изобщо не реагират, това е лъжа.“

Колядин смята, че властите са осъзнавали риска от загуба на подкрепа, но са се решили на реформата, за да спасят пенсионната система.

Рейтингът може да се вдигне, ако се върнат на власт професионалистите, които да анализират социалните загуби и да изяснят, какво очаква обществото и на какво се надява. ‟И в рамките на резултатите от тези изследвания властта трябва да се променя. Не е необходимо да се завладява Аляска (за увеличаване на рейтинга). Епохата на ‟кримския консенсус“ отдавна приключи, какво да говорим за Крим – това вече свърши, той вече е в историята. Не трябва да се размахва по всякакъв повод.“, отбелязва Колядин.

Война или обновление на властта

Въпросът е в това, къде ще отидат разочарованите от властта – в апатия ли ще изпаднат или ще протестират. И колко дълъг ще бъде пътят от протестните настроения до протестните действия“, коментира пред Би Би Си Константин Калачев. По думите му, за момента протестно настроените хора показват с уличните си акции, че предпочитат да се върви към избори и гласуване срещу властта: ‟Това показаха Далечния изток, Хабаровския край“.

Сред възможностите за увеличаване на рейтингите на властта са ‟малката победна война“ и мощен икономически ръст, смята Калачев. ‟Относно войната – безполезно е да се върви към по-голямо изостряне, тъй като отношенията със Запада няма как да станат по-лоши. Икономически ръст без да се разшири свободата и да се даде коридор за бизнеса е невъзможен. В заключение, по тези направления засега не се отварят никакви възможности“, твърди политологът.

Според него някаква промяна на властта би помогнала: ‟Нов президент или ново правителство. Ново очакване, нов образ на бъдещето – за няколко години това ще помогне. Хората искат промяна. Но въпросът е ще има ли промени при новия човек или всичко ще си остане същото“.

Проблемът е свързан с търсенето на обновление. През последните години то се засилва, но в хода на кампанията за президентските избори на Кремъл му се отдаде да го потуши, актуализирайки темата за враговете, заплахите и перспективите за нестабилност“, съгласен е и политологът Абас Галямов. По думите му, хората са гласували за Путин въпреки собственото си желание: ‟Това не остава без последствия“.

Освен това, след изборите Путин назначи предишния министър-председател и предишните министри, и хората разбраха, че не се планира никакво обновление, добавя Галямов. ‟Разочарованието беше неизбежно. Хората заподозряха, че през цялото време са ги лъгали. Те не смятат да се бунтуват срещу Путин, те просто казват, че няма да гласуват повече за него, това е последно.“

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Защо протестираха строителите?