Рекламният бизнес вече открито може да си има и медии

Рекламният бизнес вече открито може да си има и медии

Съществуващата 12 години в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) забрана за съвместяване на рекламна и медийна дейност от едно и също лице отпадна в сряда с гласуването на второ четене промени в закона.

Поправката не бе предвидена във внесения от Министерския съвет законопроект, а инициативата дойде в парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии от нейната председателка Даниела Петрова от ГЕРБ.

Забраната бе въведена навремето с аргумента, че ако на собствениците на рекламни агенции бъде позволено да притежават и медии, това би открило възможности за манипулиране на рекламния пазар.

Според вносителката на идеята за промяна обаче така или иначе забраната и досега е била лесно заобикаляна. Даниела Петрова отрича инициативата ѝ да е в полза на конкретни лица, като например един от най-големите играчи на рекламния пазар Красимир Гергов, който официално се води "консултант" на електронни медии като бТВ, Pro.bg и BBT.

Според Петрова промяната е наложителна за развитието на пазара с оглед на цифровизацията, в която за всички трябва да има равноправни условия за участие.

Половината програма европейска, но ако е възможно

Европейската продукция в телевизионните програми трябва да обхваща половината (50 на сто) от годишно програмно време, записаха още депутатите в ремонтирания ЗРТ. Те обаче оставиха "вратичка" в закона, като към изискването за 50-процентната европейска квота добавиха уговорката "когато това е практически възможно".

По силата на приетите законови поправки най-малко 12 на сто от европейската квота задължително трябва да бъде предназначена за европейски произведения от независими продуценти. В тези 12 процента не влизат новините, спортните предавания, телевизионните игри, рекламите, както и повторенията на европейските предавания.

Квотата освен това няма да важи за местните телевизионни оператори.

Депутатите отхвърлиха предложението на левицата в квотата от 50 процента да влиза задължителен 25-процентен дял за оригинално произведена българска продукция. Въвеждането на подквота не третира равнопоставено продукциите от европейските страни, заяви Гинче Караминова от ГЕРБ.

Около десет държави в ЕС имат задължителен дял за оригинални национални програми, заяви Стефан Данаилов. Той заедно с Петър Корумбашев бе внесител на поправката, която според левицата би стимулирала българското производство, а оттам - и националната идентичност.

Ние не сме "против" българските продукции, но в законопроекта не може да има думи като "български", което е дискриминационно, каза Искра Фидосова - съпредседател на ПГ на ГЕРБ. Тя обясни, че примерите на левицата за въведена квота за национална продукция в някои европейски страни, важи само за националните им телевизии.

От Синята коалиция не подкрепиха подквотата за българска продукция с аргумента, че тя потиска свободата на пазара и принципа за конкуренция. Трябва да има свобода на избора на телевизионните доставчици и ако българските продуценти са талантливи и предлагат качествени продукции, то процентът на българските предавания ще е повече от исканите 25, каза Асен Агов.

Парламентът прие и по-големи санкции за доставчиците на медийните. Така например, ако наруши условията на лицензията, операторът може да понесе максимална глоба от 7000 лева. Сега максимумът на тази санкция е 5000 лева. При разпространение на програми без уредени авторски права СЕМ може да наложи глоба от 7000 до 30 000 лева.

По четири програми в национален и регионален обхват ще разпространяват БНТ и БНР чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово разпръскване, предвижда още законът.

Друга поправка предвижда Съветът за електронни медии (СЕМ) да отчита дейността си два пъти в годината, а не веднъж годишно, както беше досега. Заседанията на СЕМ освен това вече ще трябва да бъдат публични, като изключения ще бъдат обсъждания на защитена от закона информация.

Измененията въвеждат и нова форма на търговски съобщения - продуктовото позициониране, което се състои във включване или споменаване на продукт, услуга или търговска марка в самото предаване срещу заплащане. Този вид реклама се разрешава за филми и сериали, в спортни и забавни продукции и се забранява в новини, религиозни и детски предавания. Специално ограничение е въведено за обществените доставчици като БНТ, на които продуктово позициониране е позволено само във филмите и сериалите.
Споделяне
Още от България