Реколтата от пшеница е добра, вносът от Украйна е пренебрежимо малък

През 2022 г. земеделските производители ще бъдат подпомогнати с над 700 млн. лв. и така се изравняваме с останалите европейски страни, коментира министърът на земеделието в оставка Иван Иванов. Това безпрецедентно финансиране, заедно с мерките за стриктен контрол на границата, дава глътка въздух на сектора, коментира той в неделя пред БНТ.

Министърът припомни, че през първото полугодие земеделските стопани получиха 143.5 млн. лв. компенсации заради Covid кризата, а заедно с предвидените за второто полугодие 600 млн. лв. европейски и национални средства помощта за годината ще надмине 700 млн. лв. От тези пари за чувствителните сектори като растениевъдство и животновъдство са предвидени 450 млн. лв., като различните мерки за подпомагане ще бъдат обвързани с производството, каза министър Иванов, който е от квотата на БСП. Той съобщи, че предстои да бъде увеличен таванът на държавната помощ за стопанство по Временната рамка на Европейската комисия (ЕК) от 35 000 евро до максималния лимит от 62 000 евро.

"Реколтата от пшеница е добра. До четвъртък следобед от 12 млн. дка в складовете са прибрани над 3 млн. тона", каза министърът и допълни, че ще се доближим до реколтата от миналата година.

"Традиционно от пшеницата в България след жътва 50 % остава тук, останалата е за износ. Ние сме вече нетен износител на зърно и мога да ви уверя, че след началото на войната в Украйна, именно пшеницата на България осигури продоволствената сигурност в ЕС в немалък размер, защото количества зърно имаше в България и Румъния. Изнасяхме и за трети страни", обясни Иванов.

Във връзка със сигнала от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) за складирано зърно от Украйна министърът съобщи, че по данни от Агенция "Митници" в България са влезли 6 хил. т пшеница и 1300 т ечемик, като започват проверки по сигнала от НАЗ. Министърът посочи, че с решение на ЕК вносът на зърно от Украйна е освободен от мито и фитосанитарен контрол заради риска от недостиг в някои страни членки.

"Проверките ще бъдат безкомпромисни. Ако установим, че определени вещества не отговарят на стандартите, това зърно ще бъде подложено на санкции и унищожено", заяви министър Иванов.

Той изтъкна, че количествата пшеница и ечемик, внесени от Украйна, не би следвало да се отразят на пазара у нас: "Допускам и че в немалка степен то е предвидено и за реекспорт, но това са търговски отношения и ние не може да се месим".

"Нашата основна цел е да осигурим качествен хляб на цената, която очакват българските граждани", коментира той и припомни, вече е в сила мярката за нулев ДДС на хляба и брашното.

За засиления контрол при вноса на храни през ГКПП "Капитан Андреево" министър Иван Иванов коментира, че в последните 10 години не са правени такива проверки. В резултат от действията на държавата миналата седмица са спрени 22 т зеленчуци с пестициди, което е рекордно количество. Иванов обясни този резултат с действията на държавата и премахването на частната фитосанитарна лаборатория от граничния пункт.

"Капитан Андреево е една от най-големите граници в света и там влизат много храни и животни за целия ЕС. Има немалко аргументи в подкрепа на твърденията на зам.-министър Иван Христанов, че мафията е на ГКПП "Капитан Андреево" и фактът, че той е охраняван и има заплахи срещу него е красноречив", изтъкна Иванов.

Междувременно ВАС окончателно отхвърли претенциите на частната фирма "Евролаб 2011" срещу действията на държавата, чрез които Агенцията по храните иззе от нея извършването на лабораторни проби на плодовете и зеленчуците, влизащи през пункта.

Така до края на годината БАБХ очаква допълнителни приходи от 25 млн. лв. за второто полугодие.

Във връзка с темата за съставянето на кабинет д-р Иван Иванов заяви: "Аз лично ще харесам това да не ходим на избори и да не хвърлим държавата в хаос, защото едни нови избори ще ни костват милиарди евросредства. Въпросът е да се управлява по начин, по който да има предвидимост, да се виждат резултатите и да не се краде."

Той предупреди, че липсата на парламент ще забави приемането на законодателството, необходимо за старта на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г., по който предстои усвояването на 16 млрд. лв. Отделно без законодателен орган ще се забави и законодателството, свързано с Националния план за възстановяване и устойчивост.