"Алфа Рисърч" отчита безпрецедентна политическа ситуация:

Рекордно неодобрение на кабинета, критично ниско доверие в парламента

БСП и ГЕРБ с изравнена подкрепа, ДПС и Реформаторският блок влизат, ако изборите са днес

Рекордно неодобрение на кабинета, критично ниско доверие в парламента

Едва 23% от пълнолетните граждани на България подкрепят правителството и смятат, че то трябва да изкара четирите си години. Само 11% одобряват работата на парламента, което е най-ниската подкрепа на законодателния орган от последните му пет мандата. Това показва последното изследване на обществените нагласи, проведено от "Алфа Рисърч" сред 1010 пълнолетни граждани в периода 19-25 септември.

Същевременно 76% от гражданите смятат, че са нужни предсрочни избори. От тях 37% са за избори до няколко месеца, а 39% - за парламентарни избори едновременно с изборите за европарламент.

Тези нагласи идват на фона на декларацията на лидера на ДПС Лютви Местан, че няма да има ново правителство в рамките на този парламент до евроизборите и дотогава няма да се правят персонални промени в кабинета на Орешарски. Местан посочи тази дата като разделна, защото вотът на евроизборите щял да бъдат своеобразен тест за подкрепата на сегашния премиер.

Само ден по-рано агенция "Галъп" даде други данни за подкрепата на правителството. Според нейното изследване почти поравно - 45 срещу 44% са подкрепящите правителството и тези, които искат предсрочни избори.

Анализът на "Алфа Рисърч" установява няколко тенденции в обществените нагласи към края на септември:

- Пълзяща делегитимация на институциите - едва 23% се доверяват на правителството, 28% - на премиера Орешарски. Рейтингът на Народното събрание спада до критичните 11%. За последните пет парламента няма друг случай на толкова нисък начален старт и толкова слабо сцепление между политически елит и граждани.

- Слаба подкрепа за основните политики на правителството. Дори относително най-одобряваната - социалната - се посреща с 30% одобрение и 48% неодобрение. Оценките за кадровата политика, борбата с корупцията и монополите са в рамките на критичните 12% подкрепа, здравеопазването и еврофондовете - 15%. Липсата на обществено доверие прави много трудни действията на правителството, тъй като поставя под въпрос водените политики, дори и в тях да има разумно стъпки.

- В условията на криза на институциите и политиките преобладаващата част от гражданите живеят с усещането не за стабилизация, а за неизбежни предсрочни избори, посочват от "Алфа Рисърч". Едва 23% смятат, че правителството трябва да управлява до края на мандата, а 76% - че е нужен предсрочен вот. От тях 37% настояват за провеждането им до няколко месеца, а други 39% заедно с европейските.

- От социологическата агенция регистрират сближаване на електоралните позиции на БСП и ГЕРБ след период на по-ясно изразено преимущество за управляващите (17.9% за БСП и 17.1% за ГЕРБ). БСП отново получава най-голяма подкрепа сред по-възрастните избиратели и живеещите в малките населени места, ГЕРБ връща позиции след началото на есенния политически живот.

"Галъп" също даде изравнени гласове за БСП и ГЕРБ с лека преднина за БСП. А агенция Афис в неделя даде преднина на БСП с 21.2% подкрепа, а ГЕРБ - с 19.9%.

Според "Алфа Рисърч" ДПС (6.1%) и Реформаторският блок (7.0%) са другите две сигурни парламентарни партии, ако изборите бяха днес.

Националистическият вот продължава да бъде разделен основно между две от партиите в тази ниша – НФСБ (2.8%) и Атака (1.6%).

Засилването на политизацията през последния месец мобилизира подкрепа най-вече за водещите партии за сметка на по-малките. Така потенциалът на партия на протестиращите, както и сумарната тежест на други формации въобще остава значителен, но по-нисък в сравнение с периода на най-активните летни протести. Делът на нежелаещите да гласуват нараства до нормалните за неизборен период равнища от 34%, като сред тях се открояват както традиционно отчуждените от политиката, така и част от бившите избиратели на непредставените в парламента партии.

Доверие в правителството и министрите

Месец след началото на новия политически сезон правителството и премиерът Пламен Орешарски продължават да се ползват с високо недоверие. Одобрението за дейността на кабинета остава 23% при двойно по-високо неодобрение (46%). Аналогична е и тенденцията в рейтинга на министър-председателя: доверие, свито до 28%, срещу недоверие от 42%.

Освен кадровите назначения, правителството търпи най-силни критики за политиките по борбата срещу монополите и корупцията с едва 12% положителни оценки. Мерките по предизборните ангажименти за икономическо съживяване (18%), подкрепа за бизнеса (18%), подобряване на здравеопазването (15%), усвояване на еврофондовете (15%) също получават много ниско одобрение. Дори към относително най-високо оценената политика на кабинета "Орешарски“ – социалната – критичните оценки (48%) доминират над положителните (30%).

Три месеца след излъчването на правителството мнозинството от членовете на кабинета са неразпознаваеми за хората, а тези, които са способни да дадат мнение ги оценяват критично.

Всеки втори избирател не е в състояние да посочи нито едно име на министър, който се справя успешно с работата си. В резултат, позитивни асоциации с правителството носят основно двамата силови министри – вътрешният Цветлин Йовчев (с общ индекс за дейността си от 6.6) и военният Ангел Найденов (4.4). Само още четирима имат положителен индекс. Това са външният министър Кристиан Вигенин (2.2), на културата Петър Стоянович (1.6), вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева (1.4) и транспортният Данаил Папазов (0.5).

В дъното на таблицата са министърът на инвестиционното проектиране Иван Данов (отрицателен индекс от минус 3.9), финансовият Петър Чобанов (-4.4) и здравният Таня Андреева (-7.2).

Доверие в институциите

С положителен рейтинг сред висшите държавници се открояват президентът Росен Плевнелиев, еврокомисарят Кристалина Георгиева и омбудсманът Константин Пенчев. Одобрението за дейността на президента през последните месеци бележи лек спад, но той запазва доверието на 35% от пълнолетните жители на страната, срещу 28% недоверие. Преобладаващо позитивно е и отношението към еврокомисаря К. Георгиева – 43% одобрение и 15% неодобрение, както и към омбудсмана К. Пенчев – 35%:14%.

Одобрението за съд, следствие, прокуратура е в минимални стойности между 14% и 16%. Главният прокурор Сотир Цацаров е с положителен рейтинг (29% одобрение срещу 20% неодобрение). Отношението към него през последните месеци обаче търпи динамика, която отразява разминаването между високите очаквания към висшия държавен обвинител и липсата на резултати от ръководената от него институция. В резултат вместо повишаване на одобрението за прокуратурата спада това за главния прокурор (от 35% през август до 29% през септември).

Споделяне
Още по темата
Още от България