Ректорите да се назначават от премиера, ВУЗ - овете сами да определят таксите

От новата учебна година се очаква промяна във финансирането и управлението на университетите. Това предвижда проектът на стратегия за висшето образование, представен от министър Даниел Вълчев на среща с ректорите на висшите училища в страната.

Документът, който трябваше да бъде готов още през миналата есен, ще постави основите на дългоочкаваната реформа на висшето образование и ще даде насоки за развитието на сектора през следващите 10 години. По думите на Вълчев промените по отношение на финансирането и управлението могат да са факт до месец и половина, а цялата стратегията ще е готова най-рано през лятото.

Според предложенията на МОН висшите училища вече ще могат сами да определят таксите за обучение. Досега това се правеше всяка година с решение на правителството. Размерът на таксите се определя от издръжката на един студент, като в момента младежите плащат до 30% от нея, а останалото се покрива от държавата.

По думите на ректорите сега таксите в много от университетите са доста под позволения максимум и с промяната е най-вероятно те да скочат. Това най-вече важи за специалностите по медицина или изкуства, където обучението е в пъти по-скъпо от средната издръжка на един студент, която за миналата година е била малко над 2300 лева.

Според Вълчев обаче няма да има драстично увеличение на таксите, защото държавата ще определя таван. Министърът смята още, че  никой няма да сложи такси, които студентите не могат да си позволят.

Освен това висшите училища ще имат право да слагат различни такси. Идеята на МОН е най-добрите студенти да следват безплатно, а тези с най-слаби оценки сами да плащат образованието си.

Ректорите да се назначават с подпис на премиера

Предвижда се промяна и в управлението на университетите. Договорите на ректорите ще бъдат подписвани от  министъра на образованието или от премиера, е записано в проекта. Така според МОН те ще получат по-голяма независимост от преподавателите, за да прокарват необходимите реформи.

Запазва се обаче начинът на тяхното избиране – чрез гласовете на Общото събрание, в което влизат доцентите и професорите. Така ректорите ще бъдат пряко зависими от подчинените си.

Сегашното положение е много смущаващо. Ако аз съм назначаван от администрацията в министерството, трудно ще да правя някакви реформи, коментира Вълчев.

Някои ректори обаче се опасяват, че промяната може да доведе до политическо влияние в управлението на висшите училища. Трябва ясно да се каже какво ще означава този подпис, защото от една страна това ще засили авторитета на ректора, но от друга политиката не бива да се меси в управлението на университетите, коментира проф. Анелия Клисарова, ректор на Медицинския университет във Варна.

Трябва да има забрана ректорите да бъдат освобождавани предсрочно освен при нарушения, смята Вълчев. Добре е по предложение на Общото събрание ректорите, които са управлявали добре, да имат право на повече от два мандата, уточни той.

По-голямата прозрачност в управлението на ВУЗ-овете ще се гарантира от Съвет на настоятелите, в който ще участват бивши ректори, работодатели, големи дарители, публични личности и студенти. Неговите членове ще бъдат между 9 и 15 души, които ще се избират по равно от академичната общност и държавата.

Още 50 000 студенти могат да учат висше

В момента в българските висши училища могат да влязат още 50 000 студенти, каза Вълчев. Тези  бройки са свободни, тъй като университетите обучават по-малко младежи, отколкото Националната агенция за оценяване и акредитация им е поставила като лимит.

У нас има около 244 000 студенти и техният брой далеч не е прекалено голям, както се смята, посочи още Вълчев. Според него предлаганите мерки ще повишат конкуренцията в сектора и ще увеличи приходите на висшите училища.

Вълчев подчерта, ще трябва да се създаде и надеждно студентско кредитиране, което по някакъв начин да е обвързано със стипендиите за обучение. Премиерът Сергей Станишев, който също присъства на срещата, заяви, че в България отпускането на заеми за следване е формално и неефективно.

Стратегията предвижда да се разработи и програма за поддръжка на студентските общежития, които в момента са в много лошо състояние. По думите на Вълчев е разумно това да стане чрез публично-частно партньорство.

Станишев: Системата за научни степени и звания е “запушена”

Според премиера трябва да промени начина за получаване на научни степени и звания. В България не може да прави истинска научна кариера, подчерта той.

Проблемът е, че процедурата за професионално и научно израстване е бавна и тромава, което води до застаряване на кадрите в тази област. В момента по-голяма част от професорите и доцентите са на възраст между 55 и 65 години, а не малка част са и над 65 години.

Образователната и научна степен “доктор” да се дава от местата, където се провежда обучение за нея, се казва в документа. Председателят на комисията по образование в парламента Лютви Местан (ДПС) е на мнение, че степента  “доктор” трябва да се присъжда централно, а званията асистент, доцент, професор, да се получават от самите университети.

Ректорите и Българска академия на науките също не са единодушни кое решение е най-разумно, затова участниците се разбраха да обсъдят въпроса на друга среща, посветена специално на темата.

Три години следване за бакалавър

Университетите да обучават бакалаври за три години, а не както е в момента четири години, предвижда проектът на стратегията за развитие на висшето образование. Според Даниел Валчев така българските висши училища ще станат по-конкурентни на тези в ЕС, където намалява срокът за базисно обучение в университет за сметка на ученето през целия живот.

Това обаче няма да важи за някои по- тежки специалности, уточни министърът.