Ремонтите в образованието засега са само отвън

Модерно оборудвани кабинети, лаборатории по компютърни мрежи и системи, промишлена електроника, роботика, енергетика. Компютърни кабинети за проектиране на електронни схеми и с различни видове приложен софтуер. Обновен ресторант и кухненска част за учениците по туризъм и специални софтуери за учениците по икономика.

Това са част от новостите в първия в страната Център за високи постижения във видинската професионална гимназия "Проф. Д-р Асен Златаров", за които разказа директорът на гимназията Мариета Георгиева пред Mediapool.

Основно училище "Екзарх Антим I" в Пловдив пък е с ремонтиран покрив, нова дограма, нова подова настилка, нови инсталации и вентилационна система, санирана сграда и обновена столова.

Парите за тези подобрения са по проект за модернизация на образователната инфраструктура по Плана за възстановяване и устойчивост.

Независимо че изплащането на средствата по плана се бави, а политическата криза замрази милиарди за българската икономика и развитието на множество сектори, българското образование изглежда се възползва от средствата за сектора.

Необходимостта от реформи в образователната система е често обсъждана тема и неслучайно в ПВУ са заложени малко над 1.8 млрд.лв с тази цел. Това са около 14% от всички средства.

Въпреки всички вложени средства за образование през последните години, масовото ниво в училище продължава да изглежда изключително ниско, а това често потвърждават и различни международни проучвания и анализи.  

Най-голяма сума е предвидена за модернизацията и създаването на нова образователна инфраструктура – приблизително 680 млн. лв. (679 985 000 лв.). От тях 570 млн. са по механизма за възстановяване и устойчивост, а 110 млн. са държавно съфинансиране.

Данни на Министерството на образованието и науката (МОН) от 2021 г. показават, че ремонтите в училища и детски градини изостават в периода от 2010 до 2020 г.   

По програмата трябва да се ремонтират 57 детски градини, 83 училища и 23 общежития. Предвидено е изграждането на 16 изцяло нови градини и училища и на поне 3 студентски кампуса.

Центрове за високи постижения 

Освен ремонт на сградите и енергийна ефективност с парите по програмата във всяка област в страната трябва да се направи и център за високи постижения. Тези центрове ще са към 28 професионални гимназии в страната, а крайният срок за изграждането им е през юни 2026 г.

За всички ремонти са предвидени общо 422.1 млн. лв. Едно училище ще може да получи най-много 4 млн. лв., а за всички са предвидени общо 332 млн. лв. Училищата с повече от 300 ученици ще получат общо около 159 млн. лв, а тези с между 150 и 300 ученици – около 80 млн. лв.

За детските градини са отделени 90 млн. лв. Максималната инвестиция зависи от големината на градината и е 1.3 млн. лева за по-малките и до 1.8 млн. лева за по-големите

За Центровете за високи постижения са предвидени почти 97 млн. лв, като сметката за един не бива да надвишава 3.5 млн. лв.

Опит от Видин

Видинската професионална гимназия "Проф. Асен Златаров" е първата с център за върхови постижения. Той беше отркит в края на 2024 г. и вече се ползва от всички 450 ученици в училището, разказва директорът Мариета Георгиева.

Гимназията има четири основни направления и центърът е специализиран във всяко от тях.

"Първото е "електроника и компютърна техника". Там имаме най-много лаборатории, защото промишлената електроника, микропроцесорната техника и роботика е в този сектор. Друго направление, в което сме специализирани, е електротехника и енергетика. Там имаме по- малък брой лаборатории, главно свързани с електрически машини, апарати и електротехниците, които се подготвят. Третият ни сектор е "бизнес търговия". И там също имаме оборудвана зала със системи за чекиране, каквито са в търговските обекти, свързани с касови апарати, везни и т.н. И четвъртият ни сектор е "туризъм и хотелиерство". Имаме учебна кухня, учебен ресторант, имаме системи за екскурзоводско обслужване и софтуер за туристическа агентска дейност. Това в общи линии са и четирите специализации на центъра. Мисля, че единствено при нас се предлага бизнес обучение в Северозападна България, както и хотелиерство и туризъм. В областта на енергетиката имаме Център за високи постижения и в област Враца, в Козлодуй, а сферата на електрониката и компютърните системи имаме и в Монтана", разказва тя.

Общата стойност на инвестицията е близо 3.5 млн. лв., от които 2.9 млн. са по ПВУ, а 577 хил. лв. са национално финансиране. Според директорката изграждането на центъра минало безпроблемно и бързо за година и три месеца.

Центърът представлява изцяло обновена сграда, която преди е била учебно-производствен корпус. Там са обособени 12 кабинета, една мултифункционална зала и фитнес. Но центърът се допълва и от оборудваните кабинети по икономика, търговия и хотелиерство, с което новите кабинети и лаборатории стават общо 16.

"Учениците са въодушевени и се радват на промените, особено тези в по-горните класове, които ясно могат да усетят разликата. С центъра изобщо ще се промени качеството на предлаганото обучение. Освен това разчитаме на тази база да продължим изграждането на училището като технологично и да се специализираме в областта на роботиката и електрониката. Допълнително се надяваме да можем да привлечем и бизнес, и обучаващи се от трансграничния регион, тъй като разположението на Видин е ключово", пояснява Георгиева.

Ремонтите трябва да приключат до юни догодина

Вече има и училища, ремонтирани с пари по програмата. Такова е пловдивското основно училище „Екзарх Антим I“. Новата сграда бе открита в началото на годината, а ремонтът ѝ е за 5 млн. лв.

По ПВУ в Пловдив се ремонтират още 4 училища, а общата инвестиция във всички е 23 млн. лв. Преди дни приключи и обновяването на ОУ „Антон Страшимиров“ в Бургас, а през април се очаква да започнат ремонти и в някои от 4-те училища във Варна, одобрени за финансиране.

По график всички ремонти трябва да приключат до юни 2026 г.

Mediapool изпрати въпроси до МОН за това докъде е стигнала работата, но не получи отговори до публикуването на текста.

Нови детски градини и училища

По проекта би трябвало да се изградят не по-малко от осем нови детски градини и осем училища, като за това са необходими 79.2 млн. лв. 66.6 млн. лв са от Механизма за възстановяване и устойчивост, а останалите 13.3 млн. лв са държавно финансиране. Новите сгради ще бъдат в четирите най-големи града в България.

В общината с най-голям проблем с местата в детските градини – Столичната, по този проект трябва да се направят 8 нови сгради. За тях са заделени 26.6 млн. лв. В София, както и в Пловдив, Бургас и Варна ще се правят и нови училщни сгради на обща стойност 53.3 млн. лева. Средствата могат да са и за разширяване на съществуващи училища.

Ремонти на общежития и нови кампуси

Общо 150 млн. лева са отделени и за най-малко 23 общежития към училища в страната. Максималната стойност за ремонт е до 6 млн. лв, а средствата са разпределени поравно на райони за планиране.

Парите са предвидени за общински общежития, общежития на държавни професионални гимназии, спортни училища, училища по изкуства, социални училища за ученици с увреждания и центрове за специална образователна подкрепа.

Други близо 13 млн. лв. ще се вложат в изграждането на най-малко три студентски кампуса. Крайният срок за подаването на проектите е през февруари като е ясно, че кампусите ще са на Софийския университет, Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и Висшето училище за телекомуникации и пощи.

Предвидено е и трите кампуса да са в Студентски град, а максималните суми, които ще получат от СУ и УНСС са до 4 млн. лв, докато на Висшето училище по телекомуникации и пощи ще бъдат отпуснати 4.7 млн. лв.

Въпросните кампуси обаче не са нови общежития, а ремонти на терени към общежитията. Те вероятно ще представляват няколоко съседни блока, около които да се поставят бариери за достъп само от студенти и персонал. А в пространството около тях ще бъдат изградени тротоари, ще бъдат сложени пейки, беседки и осветление.

С оглед всички перипети около получаването на средства по Плана за възстановяване и устойчивост, дори и да не успее да изпълни всички заложени цели, очевидно МОН е сред институциите, които се възползваха максимално от предоставените европейски средства и поне част от инфрастрктурните резултати са видими. Някои училища вече имат модерни STEM кабинети, очаква се в страната да има младежки центорве и центрове за високи постижения.

Големият въпрос обаче е дали системата ще може да се промени отвътре, да се реформира и да отговаря на новите реалности, за да направи учениците по-подготвени и функционално грамотни за предизвикателствата на пазара на труда. А това не зависи от финансиране по европейски проекти.