Ренесансът на петролния бизнес в Русия

Колапсът на руската петролна индустрия възвести икономическия колапс на целия бивш Съветски съюз. Драматичното съживяване на руската петролна индустрия през последните няколко години отбелязва, че Москва все още е една от трите световни сили и че тъй дългоочакваното икономическо възстановяване може да се окаже реално и продължително.

Дори преди жестоките събития от 11 септември възстановяването на руската петролна индустрия се противопоставяше на негативните прогнози във Вашингтон, според които най-голямата по територия страна в света бе обречена да продължи в процеса на икономически спад, демографски колапс и евентуална дезинтеграция.

Днес, като се имат предвид политическите и религиозни безредици в Близкия изток, перспективите за бързо развиваща се руска петролна индустрия изглеждат по-добри от всякога.

Новият руски президент Владимир Путин няма опит в петролния бизнес, но се вслушва в съветите на хора, които имат. Това е бившият руски шпионин, бивш външен министър и премиер Евгений Примаков, славянският еквивалент на Джордж Смайли, който бе вече най-влиятелният специалист в Русия по политическите въпроси на Близкия изток още преди 4 десетилетия или през 60-те години.

Спокойно, неуморно и при необходимост, безжалостно, Путин прогони американските петролни компании от региона на Каспийско море. Докато американските медии тънеха в догадки и само някои експерти обръщаха внимание на това, той и неговите дипломати практикуваха високо ефективна тактика на отлагане на строителството с цел да гарантират, че тези компании, които бъдат изхвърлени от Каспийския регион, ще прокарат тръби през руска територия.

Дългоочакваният петролопровод между Баку и Джейхан, който Турция очаква да построи заедно с Азербайджан, където живеят мюсюлмани, си остава далеч от завършване и експлоатация. Самият петролопровод си остава под въпрос заради политиката на Русия. Макар че като цяло чуждестранните инвестиции в Русия след падането на комунизма са само около 1% от инвестициите в Китай за същия период, руснаците успяха през последните 3 години да привлекат най-накрая значителни инвестиции за модернизиране на тяхната петролна индустрия.

Това има изключително стратегическо значение. Петролът си остава най-важното перо в руския износ, както бе и през периода на бившия Съветски съюз. Относителното възстановяване на руската икономика след 1998 г. частично се дължи на рязката валутна девалвация и мъчителните фискални реформи извършени в края на същата година. Но също така това възстановяване се дължи и на поскъпването с 350% на петрола между 1999 и 2000 г. след споразумението за намаляване на производството между Саудитска Арабия и Иран. Оттогава световните петролни цени отново спаднаха в резултат на забавянето на американската икономика и продължаващата от десетилетие рецесия в Япония.

И въпреки това руската икономика не изпадна отново в криза както предвиждаха експертите във Вашингтон. Руските индустрии като хранително-вкусовата продължават да се радват на ефекта от кризата на западния внос на луксозни стоки след девалвацията от 1998 г. И дори времето и остарелия селскостопански сектор се смилиха над руския народ. Тази година реколтата от зърно ще се окаже една от най-големите в историята на страната.

Но петролът си остава най-добрата твърда валута, тласкащ като локомотив икономиката и съдържащ в себе си перспективи за изтегляне на руската икономика от рецесията. Русия е вторият по големина производител в света на петрол след Саудитска Арабия. Тя произвежда повече от Кувейт, Иран и Ирак. И нейните дългосрочни перспективи за производство и износ са много по-добри от тези на Кувейт или на Иран. Малкият Кувейт си остава застрашен от възможни заплахи било от Ирак, било от Иран, както и от вълните на крайната анти-западната ислямски страст, също както и съседната Саудитска Арабия.

Иранската петролна индустрия бе една от най-важните в света през последните 90 години. Но сега повечето от най-важните петролни полета в страната са на етап на изтощение. Ето защо Иран отчаяно се опитва да разработва находища на природен газ за да може да нагнетява газ в остаряващите петролни кладенци с цел увеличаване на налягането в тях и поддържане на процеса по изпомпване на петрола. За разлика от това Русия най-после успя да се възстанови след 25 години на колосална безстопанственост на нейните собствени петролни резерви по времето на бившия съветски лидер Леонид Брежнев.

Модерните технологии за търсене и извличане на петрол най-накрая успяха да бъдат приложени за изследване и достъп до новите полети и да извличат богатство от старите находища, чието развитие бе блокирано от комунистическите инженери през 60-те и 70-те години.

Понастоящем при нарастващото напрежение между САЩ и ислямския свят Русия се намира в положение, при което тя печели каквото и да направи на петролните пазари. Ако сегашните усилия на САЩ за залавяне на терористите начело с Осама бин Ладен и организацията Ал Каида продължат неограничено, това ще подклажда анти-американски и анти-западни страсти в ислямския свят и Русия ще се превърне в много по-привлекателен енергиен партньор за САЩ и за Западна Европа.

Подобни напрежения също така ще повишат международните цени на петрола и ще дадат на правителството на Путин възможност за ново повишаване на данъчните приходи. Русия също така ще привлече много по-големи чуждестранни инвестиции в руската петролна индустрия.

Русия е най-голямата не-мюсюлманска страна-производител на петрол в света. В същото време, в което това развитие се реализира, Русия едва ли ще фокусира гнева на ислямския свят. Това е защото Ирак и Иран са стратегически съюзници на Русия. И въпреки страстната реторика на Путин по въпроса за присъединяване към САЩ като стратегически партньор в международната война срещу тероризма, неговото правителство все още продължава да осъществява масирани технологични и военни продажби за Иран. Според много доклади Русия също така се надява да сключи подобни сделки с Ирак след като САЩ смекчат международните икономически санкции срещу Багдад.

Също така разгромът на съветската армия в Афганистан между 1979 и 1987 г. от ръцете на подкрепяните от САЩ "муджахидини" развърза ръцете на ислямистите-победители в съседен Пакистан да се концентрират върху единствената останала световна свръх-сила - САЩ. Въпреки своите проблеми в Чечения и ангажимента си за защита на правителството в Таджикистан срещу ислямистките бунтовници, Русия не е основна цел за ислямските екстремисти, както това е със САЩ. В резултат на това дори при продължаване на икономическата криза в САЩ, Русия може да се радва на ръмженето на "биковете" в бързо развиващия се енергиен сектор.