Решаващ ден в драмата с гръцкия дълг

Финансовият министър на Гърция Евангелос Венизелос

Гръцкото правителство се бори с всички сили в преговорите с кредиторите за осигуряване на спасителната помощ от 130 милиарда евро преди да се заеме с по-трудната задача да убеди политическите лидери да подкрепят непопулярните реформи, за които настояват кредиторите, пише агенция Ройтерс.

На прага на фалита, Атина трябва да приключи преговорите с международните кредитори по спасителния план и да получи политическо одобрение за него скоро, така че да си осигури постъпването на средства навреме, за да може страната да изкупи обратно 14,5 милиарда евро облигации, чийто падеж настъпва в средата на март.

Но преговорите с кредиторите от "тройката" се натъкнаха на пречки заради тяхното настояване за намаляване на разходите за труд чрез отмяна на допълнителното заплащане и намаляване на минималната работна заплата - предложения, които бяха твърдо отхвърлени от лидерите на политическите партии.

В съобта Атина не е успяла да постигне споразумение с инспекторите от Европейския съюз, Европейската централна банка и Международния валутен фонд в маратонни преговори и ключови въпроси остават нерешени. "Тройката не отстъпва от позицията си за заплатите, заплащането на допълнителния труд и допълнителните пенсии", заяви източник от гръцкото правителство.

"Нито един от тези въпроси не е решен. Всички те остават отворени и бремето остава за политическите лидери", допълни той.

Финансовият министър Евангелос Венизелос трябва да продължи преговорите с кредиторите в опит да постигне споразумение преди премиерът технократ Лукас Пападимос да свика лидерите на трите партии, които подкрепят коалиционното правителство, за да получи тяхната благословия.

Тази среща, която бе насрочена за събота, сега е отложеназа неделя следобяд, посочи правителствен източник.

Министрите на финансите от еврозоната проведоха в събота телеконференция с гръцкия си колега Евангелос Венизелос, за да обсъдят плана заспасяване на Гърция.

Все по-обезпокоени от неспособността на Атина да приложи реформите за възстановяване на гръцката икономика,чуждестранните кредитори поискаха доказателство за ангажимента на страната да намали разходите преди да ѝ отпуснат още средства.

Те настояват лидерите на политическите партии, които не искат да бъдат пряко свързвани с болезнените реформи непосредствено преди изборите през април, да подкрепят мерките, независимо какъв ще бъде изходът от вота.

"Гръцките политически лидери трябва да представят своя ангажимент към програмата", заяви източник, близък докредиторите. "Няма да бъдат отпускани нови заеми, ако те не направят това", допълни той.

Кредиторите поискаха допълнителни съкращения наразходите на стойност около един процент от БВП, или малко над два милиарда евро, тази година, включително големи съкращения в сферите на отбраната и здравеопазването.Разходите за отбрана следва да бъдат намалени тази и следващата година с 400 милиона евро, а тези в здравеопазването - с 1,1 милиарда евро през тази година, съобщиха източници от правителството.

В. "Катимерини" пише, че ако политическите лидери не постигнат споразумение за реформите, премиерът Лукас Пападимос обмисля дали да поиска от тях одобрение за нов кръг преговори с тройката или пък самите те да се включат в преговорите.

Атина няколко пъти обявяваше, че преговорите по сделката за размяна на гръцки облигации и за втория спасителен заем са във финалната си фаза. Но нито едно от споразуменията все още не е сключено след продължили седмици разногласия, основно заради опасенията, че спасителният план няма да успее да намали гръцкия дълг до управляемо ниво, отбелязва Ройтерс.

Източници от ЕС обявиха, че правителствата на страните от еврозоната може би ще трябва да осигурят 145 милиарда евро за Гърция в рамките на втория спасителен пакет, с 15 милиарда евро повече от първоначално предвиденото, заради средствата, които са необходими за рекапитализация на гръцките банки.

Атина иска също така държавни кредитори, като Европейската централна банка, да се включат в сделката за размяна на облигации, според която банки и застрахователи ще поемат реални загуби от около 70 процента по гръцките облигации, които притежават.

Сделката по размяна на облигации сега е по-лесната част от всеобхватния процес по спасяването на Гърция, заяви финансовият министър Венизелос.

Той каза, че преговорите с международните и частните кредитори трябва да приключат до неделя вечерта. По думите на Венизелос разговорите в Атина с кредиторите "са навлезли в решаващата си фаза".

Президентът на най-голямата германска банка, Дойче банк (DeutscheBank), Йозеф Акерман заяви, че частният сектор е много щедър в предложението да поеме загуби по гръцките облигации и че други трябва да последват тази линия. Акерман не уточни кого има предвид, но напоследък се увеличиха призивите към Европейската централна банка и други да поемат загуби по гръцките облигации, които притежават. "Частният сектор е най-малкото извънредно щедър в предлагането на загуба от над 70 процента" от стойността на гръцките облигации. Мога само да поискам и други да направят същото", каза Акерман.

Германия отхвърля призивите за по-голямо участие на държавния сектор, припомня АП.

Вероятността от фалит на Гърция не е изключена, казва шефът на еврогрупата Жан-Клод Юнкер в интервю за германското списание "Шпигел", цитирано от Ройтерс.

Пред седмичника той подчертава, че Гърция няма да може повече да разчита на солидарността на другите страни от еврозоната, ако не съумее да осъществи договорените реформи.

"Ако установим, че всичко е тръгнало погрешно в Гърция, няма да има нова програма [за помощ] и това би означавало, че през март те ще трябва да обявят фалит", заявява Юнкер. Той добавя, че вероятността от гръцки банкрут трябва да насърчи Атина "да напрегне мускули", когато стигне до прилагане на реформите.

Още по темата
Още от Балкани

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?