Решаващ ден за Гърция

На планираната за днес в Брюксел среща Еврогрупата вероятно ще даде зелена светлина за втората програма за подпомагане на Гърция в размер от 130 милиарда евро, информират световните агенции в понеделник. В Брюксел е и гръцкият премиер Лукас Пападимос, който заяви, че се надява "в понеделник да бъде взето историческо решение".

За да получи втория пакет от тази безпрецедентна помощ от еврозоната и Международния валутен фонд (МВФ), Гърция положи сериозни усилия да съкрати бюджетния си дефицит. Днес министрите на финансите на страните от еврозоната трябва да решат дали Атина е изпълнила всички условия на международните кредитори - Европейската комисия, МВФ и Европейската централна банка (ЕЦБ).

Ако отговорът бъде положителен, Еврогрупата най-сетне ще може да обяви началото на изпълнението на помощта за Гърция, която бе съгласувана на срещата на високо равнище на еврозоната през октомври миналата година.

През миналата седмица до решение не се стигна, тъй като до последния момент се уточняваха новите рестриктивни мерки, които кредиторите искат Атина да приложи в замяна на новата финансова помощ. На 12 февруари парламентът гласува пакет с реформи, но останаха няколко въпроса, по които не се стигна до съгласие. Брюксел настоя лидерите на политическите партии да поемат ангажимент, че реформите ще бъдат прилагани и след очакваните през април предсрочни парламентарни избори.

Председателите на двете най-големи партии, които участват в правителствената коалиция - Нова демокрация и ПАСОК, Андонис Самарас и Георгиос Папандреу изпратиха писмени гаранции, че това ще стане. Третата партия - ЛАОС, която беше техен коалиционен партньор, оттегли подкрепата си за кабинета на премиера Лукас Пападимос.

Договорени бяха и мерки за допълнителни бюджетни съкращения на стойност 325 милиона евро.

Все още отворени въпроси

Според публикация във вестник "Нафтемборики" помощта за Гърция политически е "резервирана", като до днес трябва да бъдат уточнени всички открити въпроси - технически и юридически. Изданието посочва, че в последните 24 часа високопоставени европейски лидери като канцлерът на Германия Ангела Меркел, френският президент Никола Саркози и италианският премиер Марио Монти публично са обявили, че на заседанието на Еврогрупата ще бъде постигнато споразумение за Гърция. Холандия и Финландия също се очаква да подкрепят помощта, твърди вестникът.

Според гръцки дипломатически източници обаче въпреки отбелязания напредък някои важни теми оставали отворени. Според в. "Та неа" на първо място това е въпросът за отписване на гръцкия дълг. Според информацията някои от партньорите на Атина в еврозоната са заявили нежеланието си да участват в процеса по намаляване на гръцките дългове.

Открити остават въпросите за стабилността на гръцкия дълг, специалната сметка, в която ще бъдат преведени партите от новия кредит и начинът за надзор на прилагането на програмата.

САЩ протегнаха ръка за помощ на Гърция - министърът на финансите Тимъти Гайтнър заяви, че САЩ ще приканят Международния валутен фонд да подкрепи споразумението за Гърция.

Предвиденото засега намаляване на дълга няма да е достатъчно

Според източници, запознати с проектоанализа на фонда за платежоспособността на Гърция, цитирани от  в. "Уолстрийт джърнъл" обаче, МВФ очаква гръцкият държавен дълг да достигне 129 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната през 2020 година, след като искаше то да бъде 120 процента. Това равнище е доста над първоначалните оценки за нивото на дълга и сега е още по-трудно да се защитава тезата, че страната някога ще върне задълженията си, отбелязва изданието.

Гръцкият дълг достигна в края на миналата година 166 процента от брутния вътрешен продукт, според последните оценки на МВФ.

По принцип, за да избегне рискове, МВФ има правило да не отпуска средства на страни, които според анализите му не са в състояние да ги върнат. Въпреки това много признаци миналата седмица сочеха, че все още има достатъчно политическа воля в еврозоната да се продължи с нов, увеличен, спасителен финансов пакет.

Гърция, която се бори да избегне фалита, не представлява опасност за световната икономика, увери Йорг Асмусен, който е член на изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). "За щастие Гърция не е заплаха за световната икономика," заяви Асмусен пред в. "Файненшъл таймс Дойчланд". Той е бивш държавен секретар във федералното министерство на финансите на Германия, а от началото на годината отговаря за международните въпроси в изпълнителния съвет на ЕЦБ.

Гръцкият министър на финансите Евангелос Венизелос има навика да отговаря на всички въпроси с 30-минутна лекция за ролята на Гърция в европейската история, заяви пък шведският министър на финансите Андерс Борг, коментирайки изявите на гръцкия си колега.

Според Борг най-важно е тази "глава от днешната гръцка трагедия" да бъде затворена, след което членките на еврозоната да вземат решение за нов пакет за спасение на Гърция. Шведският финансов министър не вярва в изход с фалит на Гърция. Според него, ако спасителният пакет получи зелена светлина, Гърция "ще стане гръцки, а не европейски проблем".

Нови демонстрации в Атина

Над 3000 души, според данни на полицията, демонстрираха в неделя в центъра на Атина в рамките на два отделни протеста срещу новите мерки за  икономии, приети от гръцкото правителство, за да осигури одобрението от еврозоната на втори  спасителен план за страната. Първата демонстрация, в която според полицията са участвали 1 500 души, се състоя преди обяд на площад Синтагма пред парламента по призива на синдиката на частния сектор ГСЕЕ и на държавния АДЕДИ, които протестират срещу "неприемливите изисквания" на международните кредитори - ЕС и МВФ.

Втора демонстрация, в която се включиха около 2000 души, се състоя на същото място в късния следобед по призива на крайната левица.

Демонстрациите бяха организирани седмица след бурните протести, белязани от сериозни инциденти, които съпътстваха приемането от гръцкия парламент на меморандум, договорен с "тройката" кредитори.

Същевременно в сиртаки се включиха участниците в демонстрация в подкрепа на Гърция пред Айфеловата кула. С плакати с надписи "Гърция не е сама" и с лица, боядисани в цветовете на гръцкото знаме, участниците заявиха, че са приятели на Гърция в този труден момент.

Около 200 бяха участниците в демонстрация, провела се Лондон пред сградата на гръцкото посолство.

Все пак в. "Та неа" посочва, че и в двата европейски града в проявата са се включили предимно гръцки граждани.

Призивът за демонстрации в подкрепа на Гърция се разпространяват в социалните мрежи. "Гръцкият народ се нуждае от международна солидарност и иска подкрепата ни. Нека отговорим на призива му. Всички сме гърци", се подчертава в текста. Във Фейсбук е създадена група под името "We are all Greeks".