Решаващи часове за Гърция

Следващите часове ще бъдат решителни за оставането в еврозоната за изправената пред фалит Гърция. Остава съвсем малко време за постигане на споразумение с кредиторите на страната, което ще означава отпускане на допълнителна финансова помощ и възможност за Атина да извърши дължимото в петък плащане от 300 милиона евро към Международния валутен фонд.

Гръцкият премиер Алексис Ципрас пристига спешно в Брюксел за среща в сряда вечер с председателя на Европейската комисия Жан-Клон Юнкер. На практика и двете страни са поставили на масата на преговорите своите варианти за споразумение. Въпросът е дали между тях е възможно да се намери някакъв компромис и кой ще отстъпи пред надвисващата както за Гърция, така и за стабилността на еврозоната опасност.

Последното предложение на кредиторите

Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд очертаха основните линии на споразумение, което е предложено на Гърция, за да бъде сложен край на продължаващите четири месеца мъчителни преговори по гръцкия дълг, съобщи Ройтерс. Съвместното усилие на тройката гръцки кредитори да изготвят условията по сделка от типа "пари в брой срещу реформи" цели да даде възможност на Атина да получи спасителната помощ, преди да е останала без пари.

Тревога цари в лагера на кредиторите на Гърция, че много от елементите в тяхното предложение за споразумение може да накара Атина да го отхвърли, пише британският в. "Файненшъл таймс". От гръцкото правителство се искат първични бюджетни излишъци, които в средносрочен план ще са около 3,5 на сто от БВП, докато Атина бе поискала размерът им да бъде много по-малък, пише вестникът. Кредиторите освен това обмисляли план за удължаване на текущата програма за Гърция за цялото лято и даже след постигането на споразумение със страната, така че ЕЦБ да може спешно да предостави евтини заеми на гръцките банки.

Гръцките предложения

От своя страна гръцкият премиер Алексис Ципрас предложил на международните кредитори гръцки план за реформи. По думите му той е резултат от многобройни компромиси от страна на Атина, които ще се отразят тежко на гръцкия народ. Официалните източници дават малко информация за съдържанието на гръцките предложения, но в пресата се появиха множество точки от тях. Атина предлага през 2015 г. да постигне първичен излишък от 0,8 на сто, през 2016 г. - 1,5 на сто.

Действащите в момента ставки от 6,5 процента, 13 процента и 23 процента трябва да бъдат заменени от ставки 6 процента, 11 процента и 23 процента. Хотелиерският бранш и туризмът в бъдеще ще бъдат облагани с ДДС от 11 процента вместо 6,5 процента. По този начин от новия сезон туризмът, който е най-важният източник на приходи за Гърция, ще има по-голям принос към хазната. Очаква се и да отпаднат данъчните преференции за островите в Егейско море. Запазва се данъкът върху недвижимите имоти, чиято отмяна бе централно предизборно обещание на правителството Ципрас.

Пенсиите вероятно няма да бъдат намалявани. За да свие разходите обаче, Атина е готова да се съгласи с обединяване на всички пенсионни каси. Правителството вече не отхвърля приватизациите, но въпреки това среща силна съпротива от лявото крило на СИРИЗА в парламента. Някои партийни членове вече открито говорят за нови избори, ако отстъпките на Атина стигнат твърде далеч.

Връченият вчера от Атина гръцки вариант на споразумение не удовлетворявал кредиторите, съобщиха информационните агенции.

Между оптимизма и песимизма

Френският президент Франсоа Оланд заяви в сряда, че няколко часа делят Европа и международните институции от възможно уреждане на гръцкия въпрос и призова за балансиран компромис между Атина и кредиторите, предаде Франс прес. Френският държавен глава подчерта, че твърде големите искания към Гърция ще бъдат пречка за връщане на страната към растеж, но ако не се изисква нищо или се изисква недостатъчно, би имало последици за цялата еврозона.

Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги заяви, че Атина и кредиторите са решени да постигнат споразумение, предаде ДПА. "Има обща воля и силна решителност за намирането на съгласие", каза Драги на пресконференция след днешното заседание на ЕЦБ по паричната политика.

"Управителният съвет на ЕЦБ иска Гърция да остане в еврозоната. Трябва обаче да има силно споразумение, а силно споразумение е това, което произвежда растеж, включва социална справедливост и е фискално устойчиво", каза Драги. "Към този момент преговорите напредват", допълни той, без да влиза в подробности.

Междувременно германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви, че предложенията за реформи на Атина затвърждават на пръв поглед песимизма му за възможността да има бързо споразумение между Гърция и кредиторите. "Отчасти се запознах" със списъка с реформи, предложен от гръцкото правителство. Това "не променя мнението, което изразих" миналата седмица за факта, че оптимизмът за бърз изход не е оправдан, това "по-скоро го затвърждава", каза Шойбле на пресконференция в Берлин.

По-рано в сряда финансовото министерство на Германия обяви, че като основа на преговорите ще послужи предложението на трите институции (кредиторите), а не списъкът, представен от Гърция.