Решаващото гласуване за опрощаването на дълговете е в четвъртък

Абсолютната давност най-вероятно ще бъде приета, напук на всички критики

Снимка: Архив

За четвъртък е насрочено решаващото гласуване в пленарна зала на изключително спорната 10-годишна абсолютна давност за дълговете на физически лица.

Тя цели решаването на проблемите на т. нар. "вечни длъжници". В същото време срещу промените има негативни становища от десетки организации, предупреждаващи за негативните последствия от мярката – министерствата на правосъдието и финансите, Европейската банка за възстановяване и развитие, Българската стопанска камара, Висшия адвокатски съвет, асоциациите на банки, колектори, фирми за кредити, дружествата за енергоразпространение и др. Силно засегнати от мярката ще са не само финансовият сектор и комуналните дружества, но и всякакъв вид кредитори на физически лица (включително други физически лица), което неизменно ще се отрази на лихвите и условията по кредитите. На фона на очакван солиден ръст от лошите кредити в банковия сектор заради пандемията от Covid-19 10-годишната давност ще налее допълнително "масло в огъня".

През лятото ГЕРБ и "Обединени патриоти" обявиха, че имат политическа воля да спасят "вечните длъжници" чрез въвеждането на 10-годишна абсолютна давност за задълженията на физическите лица.

Идеята е с изтичането на 10-годишен давностен срок да се погасяват всички вземания срещу физически лица, стига те да не са отсрочени или разсрочени. Това значи, че след изтичането на срока от 10 години за длъжниците няма да има никакви правни последици от факта, че не са погасили задължението си, а кредиторите им ще загубят парите си завинаги.

Въвеждат се шест изключения – когато задълженията са натрупани от физически лица – еднолични търговци, когато те произтичат от "непозволено увреждане" и "неоснователно обогатяване", когато са за издръжка, за трудово възнаграждение и обезщетения по Кодекса на труда.

"Предлаганата давност от 10 години "наказва" кредитора, тъй като погасява вземането дори когато кредиторът е бил активен при събиране на вземането си, но поради обективни обстоятелства (продължителност на съдебните процедури, предшестващи изпълнителното производство, необходимост от водене на отменителни искове, действия по оспорване на принудителното изпълнение и др.п.), не успял да го направи", коментира Висшият адвокатски съвет, цитиран от lex.bg.

Според адвокатите идеята новата давност да бъде спирана по време на производството за установяване на вземането, не решава проблема, тъй като често около дълга има ключови съпътстващи деля, например за наследство, които няма да прекъсват давността.

Още по-проблемен е фактът, че новата разпоредба ще се отнася и за заварените дългове, при които по-високият риск изобщо не е отчетен.

Според адвокатите 10-годишната давност изобщо не е алтернатива на доста по-справедливия инструмент за решаването на проблемите на вечните длъжници – личния фалит. При него основен критерий за опрощаване на дългове е добросъвестността на длъжника – да е декларирал всичките си имущества и да е поел задължение да върне поне част от дълговете си за определен период от време. Според адвокатите новата разпоредба ще се превърне в стимул за неизпълнение на задълженията – ако някой знае, че може и да не плати дълговете си, той ще се опита да протака процеса до изтичане на 10-годишния срок, дори обективно да е в състояние да плаща.

Подобна е позицията и на Българската стопанска камара. Тя смята, че 10-годишната абсолютна давност е "грубо противоречие с конституционния принцип на неприкосновеност на частната собственост и гарантираното право на собственост".

"Освобождаването от имуществена отговорност на неизправните длъжници, без никакви негативни последици за тях, може да ги стимулира към неограничен брой случаи на репродуциране на подобно недобросъвестно поведение", смята стопанската камара. Според нея 10-годишната давност ще ограничи и оскъпи достъпа до кредитиране на физически лица чрез налагане на допълнителни обезпечения на вземанията. Това ще доведе до негативен ефект върху потреблението, ще затрудни стопанския оборот и ще се отрази негативно върху бизнес климата.

"Обсъждането и приемането на закона се извършва при пълна непрозрачност и неглижиране на отрицателните становища на Министерството на финансите, Министерство на правосъдието, работодателските организации и финансовите институции, което бележи с отрицателен знак диалога между законодателната и изпълнителната власт, и гражданското общество", завършва камарата. Тя е склонна единствено да приеме подобно законодателно решение, но с доста по-дълъг срок от 10-годишния – например 15 години.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Как смятате да прекарате Коледа и Нова година?