Решението за Банковия съюз и еврото се отмества към есента

Няма дата за обявяване на резултатите от проверката на 6-те български банки

Снимка: Архив

Решението по въпроса за евентуалното присъединяване на България към Банковия съюз на ЕС и "чакалнята" за еврото по всяка вероятност ще се измести за есента, твърдят източници на Mediapool, запознати с процеса.

Според графика, който българското правителство си беше поставило през юли миналата година, България се надяваше да влезе едновременно в Банковия съюз и в предверието на еврозоната (механизма ERMII) до средата на 2019 г.

Кабинетът подаде официално искане за членство в Банковия съюз на 18 юли миналата година, след като на 29 юни 2018 г. в писмо до евроинституциите правителството пое шест ангажимента като условие България да бъде приета в "чакалнята" на еврозоната. Едно от тях бе тъкмо влизането в Банковия съюз. Тогава София получи политическо обещание от Брюксел влизането в ERMII и Банковия съюз да стане в един и същи ден. Според графика, който България сама си постави, това трябваше да стане до юли 2019 г.

Няма обаче правна норма, която да задължава държавите членки или евроинституциите да спазят договорката. Решението за влизане в Банковия съюз се взема от Европейската централна банка (ЕЦБ), а за присъединяване на лева към ERMII - от държавите в еврозоната, Дания, ЕЦБ и Еврокомисията.

Проверяваните банки могат да откажат публичност на резултатите

Преди да се присъедини към Банковия съюз, България трябваше да се подложи на проверка на активите на банковата система, която по решение на ЕЦБ обхвана шест институции - УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Първа инвестиционна банка, ЦКБ и Инвестбанк. Инспекцията вече трябва да върви към финал, тъй като според предварителния график резултатите от нея трябва да са готови до юни-юли.

На този етап обаче няма яснота дали ЕЦБ ще обяви публично резултатите от проверката на активите и стрес тестовете на шестте банки. Няма дата за подобно оповестяване, а и самите търговски банки имат право да откажат техните резултати да се представят на обществеността, казаха източниците на Mediapool.

МВФ провери как работи "Банков надзор"

Междувременно, МВФ публикува доклад от своя проверка за системата на банковия надзор у нас, чиято реформа е топ приоритет на БНБ след фалита на КТБ.

България все още продължава да има високо ниво на необслужвани кредити, въпреки че делът им намалява, отчита фондът. Той отбелязва, че по този показател има значими разлики между отделните банки, като някои местни трезори имат значително по-високи нива на лоши кредити.

"С едно съществено изключение по отношение на една голяма местна банка, капиталовите съотношения на всички останали са доста над капиталовите изисквания", пише в доклада на Международния валутен фонд.

МВФ поставя специален акцент върху рисковите заеми – това са тези кредити, при които не са спазени изрядно вътрешните процедури или които са свързани с неясна финансова ситуация на кредитополучателя, или са отпуснати при спорна и ненадеждна информация за финансовото състояние на крайните собственици, или имат неясноти около изпълнението на бизнес проектите.

Фондът смята, че провизиите и капиталовите буфери за този вид кредити не могат да бъдат същите като за стандартните заеми, а трябва да има специални, допълнителни капиталови изисквания за такъв тип кредитен риск. При това допълнителните изисквания трябва да важат независимо дали въпросните "нездрави" заеми се обслужват редовно, или не.

МВФ излиза и с конкретни препоръки към организацията на звената в БНБ, които се занимават с банковия надзор, а също и към разпределянето на отговорностите между управителния съвет на централната банка и подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор".

Още по темата
Още от Бизнес

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?