Рестарт и на проекта за хидровъзел "Никопол-Турну Мъгуреле"

Министерски съвет реши да възстанови работата по хидропроект на река Дунав от преди 30 години. На заседанието си в четвъртък кабинетът натовари със задачата за рестарта на проекта за изграждане на хидротехнически възел, който да свързва през Дунав градовете Никопол и Турну Мъгуреле министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.

Ходът беше очакван с оглед на това, че при последните си срещи с крупни енергийни инвеститори като кандидатите за влизане в АЕЦ "Белене" – германската RWE и белгийската "Електрабел", Димитров представя хидромощността като възможност за вложения и се опитва да ги заинтригува.

Решено е министърът да оглави работната група за повторният старт на проекта за хидро-технически комплекс "Силистра-Кълъраш" за изграждането на язовирна стена и водно-електрическа централа с мощност 265 MВ. Той ще допълва ефектите от по-мащабния "Никопол-Турну Мъгуреле", който предвижда да се изгради преградна стена с ширина 16 метра с шосеен и жп път между българския и румънския бряг, а от двете страни да се построят две ВЕЦ станции с обща мощност 600 мегавата.

Димитров ще председателства Междуведомствена работна група, която ще анализира икономическата и екологичната ефективност и целесъобразност на проектите и ще проучва възможностите за публично-частно партньорство при тяхната реализация.

Изграждането на съоръжението "Никопол-Турну Мъгуреле" е проектирано още през 60-те години на миналия век, а първата копка за построяването му е била направена през 1977 г. Неговото построяване ще подсигури целогодишно речно плаване, ще генерира евтина и екологично чиста енергия, а също ще осигури защита срещу наводнения, достатъчно вода за напояване и развитие на туризма и комуникациите в региона.

Изграждането на хидровъзела обаче срещна и своите противници още при идейната му реализация. Според анализ на екоминистерството от 1999 г. за размера и динамиката на изравняванията на коритото на Дунав, построяването на съоръжението ще доведе до повишаване на нивото на реката със 7 метра. Това би означавало около три четвърти от Никопол да бъде залят, както и над 500 хил. дка земеделски земи. На практика Никопол трябва да се изнесе на високата част на платото. По същество това изисква изграждането на нов град, който не само губи историческите и природни предимства, но почти напълно се обезличава, се казва още в научния доклад.

Заместник-председател на Междуведомствената работна група ще е зам.-министърът на икономиката Галина Тошева. Членове ще бъдат представители на отделните министерства и на Българска академия на науките.

Още от Бизнес

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?