Реституция на имоти: минало, което преследва Полша

За Шошана Гринбърг един нов закон, обсъждан в полския парламент, означава да изгуби всяка надежда за компенсация заради имотите, отнети от семейството ѝ по време на Втората световна война.

Дъщеря на оцелял от Холокоста, Шошана Гринбърг, която живее в Израел, е подала преди девет години молба за обезщетение за имотите, принадлежали на фамилията - текстилни индустриалци от град Лодз в Централна Полша.

"Имам чувството, че губя част от тялото си", заявява 74-годишната жена.

Новият закон определя срок за внасяне на искови молби, засягащи по-специално имуществото, конфискувано след войната от комунистическите власти в Полша, и може да прати завинаги в архива хиляди подобни дела.

Оспорваното законодателство бе одобрено от долната камара през юни, което предизвика полемика между Полша и Израел. През седмицата предстои да бъде гласувано и в Сената.

"Цялата несправедлива система"

Въпреки че законът се отнася както до бившите собственици евреи, така и до неевреите, наред с наследниците им, според адвоката Лудвик Кравчик собствениците евреи са засегнати особено силно, тъй като често са подавали молбите си със закъснение.

"По очевидни причини след войната те не са били вече тук, в Полша, а оцелелите са напуснали страната", каза пред АФП Кравчик, специалист по дела за реституция.

По време на войната, от 1939 до 1945 г., са избити шест милиона поляци, половината от които - евреи.

След войната комунистическите власти национализират множество имоти, често опустели, тъй като собствениците са били убити или са избягали от страната.

Сред ищците неевреи има полски аристократи, чиито имоти са били конфискувани.

След падането на режима през 1989 г. Полша така и не приема всеобхватен закон за реституция - противно на други страни от региона, оставяйки на частните лица грижата да си пробват късмета в съда.

"Нито долар"

Новият текст определя срок от 30 години за претенции във връзка с административни решения за статута на конфискувани или национализирани имоти.

Това изглежда ще се прилага и за течащи процедури, което според Кравчик е "очевидно несправедливо", защото мнозина ищци са закъснели не по своя вина заради бавнодействащата съдебна система.

"Бих казал, че се прави опит да бъде спрян реституционният процес . . . чрез заобиколни средства", коментира адвокатът.

Според полското правителство новият закон ще внесе повече яснота по въпроса за правата на собственост и ще премахне проблема с корупцията и с престъпните искове въз основа на фалшифицирани документи.

Израел и Съединените щати силно разкритикуваха текста.

Израел го нарече "неморален" и "невероятен"; външният министър Яир Лапид изтъкна, че "милиони евреи са били убити на полска земя и никакъв закон няма да заличи паметта им".

Полският премиер Матеуш Моравецки заяви от своя страна, че Полша "няма да плаща за престъпленията на (нацистка) Германия". "Нито злота, нито евро, нито долар", настоя той.

"Всичко това ще потъне в забрава"

Световната организация за реституция на еврейски имоти WJRO критикува новия закон, легитимиращ според нея действията на комунистическото правителство.

"Това е много разочароващо - заяви Гидиън Тейлър, президент на организацията - За много семейства тези имоти са последната осезаема връзка с един свят, който е бил разрушен."

Израелецът Давид Котек, 62-годишен, споделя, че е подал иск за обезщетение за къщата на дядо си в град Сосновец, Южна Полша; новият закон обаче може да блокира молбата.

Дядо му и баща му били хвърлени в затвора, но оцелели в Холокоста, после се изселили в Израел. Градската управа на Сосновец сложила ръка на имота им.

След войната те мислели само как да напуснат Полша и не подали навреме иск в съда.

Според Котек въпросът е също и да бъде почетена паметта на еврейската общност в Полша - навремето най-голямата в Европа, днес тя наброява едва няколко десетки хиляди души. "Имали сме някога голяма общност в Полша и всичко това ще потъне в забрава", въздиша той.

По БТА.