Реториката на Симеон II плаши западни наблюдатели

За да дойде на власт, Симеон Втори използва някакви аргументи в политическия живот, които могат да имат отрицателни последствия. Той използва идеята, че трябва да му вярват, че е възможно един човек да дойде и да покаже пътя, ако хората са зад него, стоят зад него като единство, казва Надеж Ригарю от Института за стратегически и международни изследвания в Париж в интервю за Радио "Свободна Европа".

На второ място, Симеон Втори използва и идеята на традицията и спомени от миналото и нещо за идеята на българската идентичност, което би трябвало да се покаже на преден план отново. Тези аргументи са много стари, риторични политически аргументи, които нямат нищо много конкретно, свързано с реалността и особено с една политика, според Надеж Ригарю.

Можем да бъдем учудени, че той освен това не е показвал каква програма иска да намери, какво точно иска да направи за България, какви са конкретните реформи, които той би могъл да подкрепи. Проблемът е, че сега България вече се намира по средата на една много важна структурна реформа, достигнала е стабилност. Така че това, от което тя сега се нуждае България, са повече реформи, приватизация, инвестиции. По тези въпроси Симеон Втори засега още не е казал какво точно има намерение да направи.

На второ място, България много години се бори да успее да достигне момент, в който щеше да има един политически спектър с ясни партии, с ясни идентичности и със стабилен персонал на ръководителите. И тя е успяла от 1997 насам до голяма степен да се стабилизира. Естествено, че има хора, които са разочаровани от сегашния живот, и че би трябвало да се докаже, че политиците могат да се легитимират или да получат доверие от тях и техните отношения с обикновените избиратели да се променят. Но в същото време не съм убедена, че ще се води към подходящ път, ако трябва отново България да мине през една фаза на рекомпозиция на политическите партии, на политическия спектър в България с все повече опити на тези, които са били отлюспени от политическия живот, да се върнат на преден план. Това са хора, които са били важни може би в началото на промените, по-скоро една коалиция на хора, които са или без надежда или с желание за личен успех по-скоро, отколкото един екип за една политическа програма.

Един от най-големите успехи на правителството на Иван Костов е до голяма степен да стабилизира държавата. Въпреки че има и скандали, и проблемите с корупция, и още няколко реформи, които трябва да се водят, тази стабилност е била много висок и важен фактор за признаването на България като кандидат, важен кандидат за Европейския съюз и като потенциален кандидат за НАТО.

Със сегашното положение на Балканите и с проблемите, които сега може да видим в Македония, е много важно България да продължи да има тази стабилна външна политика, която досега е водена. Не бива да се докаже на света, че България пак се връща към едновремешната криза, с което не знае точно къде иска да отиде и как да го достигне.

Това, което бихме могли да очакваме от царя, е той да се върне, да подкрепи реформите ясно и да докаже, че стои с тези, които са решили засега да ги водят, или с тези фигури, които ще докажат, че имат подобно намерение. Надяваме се той, ако дойде на власт, да води една подобна политика на стабилност на Балканите, а не да докаже, че България пак е този лош ученик, казва в заключение Надеж Ригарю.