Рецесия е надвиснала над Европа и заплашва бюджетното равновесие

Въпреки волунтаризма на някои правителства от ЕС, заплахата, макар и краткотрайна, от икономическа рецесия в Европа, следваща рецесията в САЩ, изглежда все по-неизбежна. Ударите ѝ ще засегнат и усилията за намаляване на дефицита в бюджетите.

Три седмици след атентатите в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември икономистите от Мерил Линч предвиждат рецесия в Еврозоната през третото и четвъртото тримесечие или почти по същото време като в САЩ.

"Европа не може да се спаси от сегашния шок и според нас тя се приближава опасно към рецесията", твърдят и анализаторите от Морган Стенли.

Още повече, че "икономиката от Еврозоната беше започнала да забавя темповете си още преди 11 септември", посочват експертите от Бенк ъв Америка, според които атентатите би трябвало да доведат до "свиване" на икономиката в Еврозоната в съвсем близко време.

Непосредственият ефект, който атентатите имат върху европейската икономика, се обяснява не само с все по-тясната взаимна зависимост между САЩ и Европа , но най-вече с шока, изпитан от инвеститорите и потребителите в Европа, обяснява Мерил Линч.

Очакванията са, че не само американските потребители и предприятия ще намалят разходите си и по този начин ще засегнат чувствително износа на големите европейски страни, като Германия и Италия, но и че същият рефлекс ще проявят едновременно с тях европейските предприятия и потребители.

Затова някои правителства като френското и испанското смятат за толкова важно да проявяват упорит волунтаризъм, като поддържат вярата си в предвижданията за растеж над 2 процента и така да насърчават доверието у домакинствата, за да гарантират стабилността на вътрешното потребление, основен двигател на европейската икономика през последните години.

"Ние не сме заплашени от рецесия" въпреки трудната 2001 година, влезе в техния тон и германският канцлер Герхард Шрьодер, като обеща "голям икономически растеж" в Германия през следващата година.

Рецесията би стеснила рамките за маневриране на повечето европейски правителства. След като с Пакта за стабилност те се ангажираха да овладеят дефицита в бюджетите си, сега не могат да разтворят много кесиите си и да раздават например данъчни подаръци, за да насърчат икономическата активност.

Това беше основен въпрос на срещата на европейските министри на финансите преди десет дни в Лиеж, оставен умишлено неразрешен, за да бъдат защитени едновременно и страните, които настояват за по-голяма гъвкавост, и бюджетната праволинейност.

"Пактът предлага известни възможности за маневриране", успокоява белгийският министър на финансите и председател на Еврогрупата Дидие Рейндер в интервю за френския всекидневник "Еко".

Той обаче "позволява да се вземат предвид промените в конюнктурата. Затова не трябва да се смесват вариантите, които трябва да бъдат включени в анализа за прилагането на Пакта за стабилност и отказа от самия Пакт, до което би довело развързването на бюджетния дефицит", отбелязва той.

Нека обаче европейските правителства се успокоят. След няколко бурни тримесечия икономическият растеж би трябвало да се върне в Европа от второто полугодие на 2002 г., смятат повечето икономисти, които очакват ново намаляване на лихвите на централните банки.

Според Морган Стенли "ще настъпи нов мощен подем и европейските пазари ще станат отново привлекателни за инвеститорите. Да се надяваме, че дотогава щетите няма да бъдат прекалено големи".