Рецесията в Европа май няма да ни подмине

Сериозни са основанията да отчетем свиване на икономиката през първото, а и следващото тримесечие

Данните за българската икономика, които бяха публикувани в последните няколко седмици, са кои от кои по-негативни:

1) Може би най-притеснителните данни са тези за външната търговия за първите два месеца, които показват спад на износа от 6.1% на годишна база (с 10% за януари и с други 1.8% през февруари). Наистина за спада най-вероятно е допринесла и високата база от началото на 2011 г., а за февруарски данни – необичайно студеното време.

Вижда се обаче, че се свива както износът ни за ЕС (в унисон с очакванията), така и този за трети страни (по-малко очаквано). Ясно е, че тази година износът, който движеше възстановяването на икономиката ни след кризата, най-вероятно няма да бъде двигател на растежа, а в най-добрия случай ще отбележи слаб растеж или ще стагнира.

Друг е въпросът дали вътрешното търсене би могло да поеме неговата роля на "двигател” на икономиката. Според някои анализатори – да (ЕС, МВФ), но ние оставаме по-скоро скептични предвид продължаващия ръст на спестяванията на гражданите в банките, стабилната загуба на работни места и ръст на безработицата, както и продължаващото свиване при търговията на дребно.

2) Намаление на индустриалното производство за трети пореден месец през февруари (на годишна база). Основният виновник за този спад е преработващата индустрия, където спадът за всеки месец от декември до февруари е двуцифрен - нищо изненадващо, предвид това, че в нея се помещават основни износни отрасли.

3) За строителството няма какво да се каже – както казва народът, за умрелите или добро, или нищо. Секторът остава в червената зона през февруари, т.е. продължава да се свива за четвърта поредна година, като всъщност никога не е излизал от кризата, където навлезе от началото на 2009 г.

Трябва да се отбележи, че през януари секторът успя да регистрира първия си ръст от цели 1.1% на годишна база (благодарение изцяло на гражданско/инженерно строителство), но този ръст бързо беше засенчен от ново свиване с 10% през февруари.

Принципно може да се спекулира, че за лошото представяне през февруари са допринесли големите студове тази година и че секторът през януари е излъчил сигнал за започващо възстановяване, но една такава оптимистична интерпретация може да се потвърди или отхвърли само след като се видят данните за следващите месеци.

Предвид големия спад през последните години (т.е. много ниската база), очакванията за предизборно строителство и правителствените заявки за значително усвояване на европейски средства тази година, секторът би могъл и да отбележи някакъв растеж през 2012 г. Това обаче, ще бъде крайно недостатъчно, за да компенсира свитите продажби навън и очаквания спад на индустрията.

4) Търговията на дребно продължава да се свива и през първите два месеца на 2012 г. Всъщност с изключение на краткия период между март и май 2011 г., когато търговията на дребно (без продажбите на автомобили и мотоциклети) бележи минимален ръст на годишна база, този индикатор показва стабилно свиване на вътрешното потребление от началото на 2009 г.

5) Данните за посещенията на чужди туристи през февруари също не предизвикаха радост, тъй като показаха спад с около 3% на годишна база след около година и половина постоянен ръст. Тези данни попариха очакванията, че отличните условия за ски през февруари, когато страната беше затрупана със сняг, ще привлекат много чужди туристи. За съжаление, заради нова методология за изчисление на приходите от туризъм, данните за началото на 2012 г. не са съпоставими с тези за миналата година.

6) Единствените донякъде оптимистични данни дойдоха наскоро от анкетите на НСИ за бизнес климата за месец март, където имаме покачване от 2.3 пункта спрямо предходния месец. Това покачване обаче далеч не може да компенсира стабилното влошаване на бизнес климата от последните месеци на 2011 г. до момента, като в същото време комплексният индикатор за бизнес климата остава далеч под дългосрочната средна от края на 2008 г. насам. Не трябва да се забравя също така, че данните за бизнес климата съдържат много шум и имат ниска прогнозна сила.

Като цяло данните за първите месеци на 2012 г. показват, че България няма да бъде подмината от започналата в края на 2011 г. рецесия в ЕС. Изглежда все по-вероятно и ние да отбележим свиване на икономиката през първото тримесечие на 2012 г., което може да продължи и в следващите тримесечия. Отражението на европейската рецесия вече се вижда в данните ни за износа и промишленото производство.

В същото време, вътрешното потребление и нетъргуемият сектор на строителството продължават да се свиват, т.е. те все още не са излезли от кризата от началото на 2009 г. и към момента не можем да разчитаме на тях да изиграят ролята на двигатели на икономиката.

Предвид всичко това, крайно време е управляващите да излязат с актуални прогнози за растежа тази година и да започнат да вземат мерки за връзването на бюджета при един все по-реален сценарий за рецесия и у нас.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?