Рецидивът с машинния вот: ЦИК наруши 24 пъти Изборния кодекс

Сн.: БГНЕС, архив

Точно 24 пъти до момента Централната избирателна комисия (ЦИК) комисия е нарушила Изборния кодекс, неосигурявайки възможност за машинно гласуване на провеждани частични местни избори. На толкова места от началото на 2017 година досега е провеждан извънреден вот.

Според действащия Изборен кодекс, във всички избирателни секции в страната трябва да има опция човек да подаде гласа си чрез устройство, а не само чрез стандартните хартиени бюлетини. Това трябваше да е факт още за последните парламентарни избори, които се проведоха на 26 март 2017 г., като преди това ЦИК и институциите изчерпаха законовите си възможности за тестване на системата. На президентския вот в края на 2016 г. такова гласуване имаше в 500 секции и това беше последната възможност за отлагане на пълното му въвеждане, прието в Изборния кодекс през 2014 г.

Преди парламентарния вот миналата година и Върховният административен съд се произнесе, че машинно гласуване трябва да има във всички секции. Такова обаче нямаше - на ЦИК и на правителството не им стигнаха време и ресурс да го организират, обществената поръчка за осигуряване на машините се провали, въпреки допълнително предвидените пари за целта, а оправданието бе, че "ако изборите бяха след 2 години, можеше и да има машинен вот".

Междувременно предстои законът да бъде нарушен още 10 пъти в частта му за машинния вот. Толкова частични избори ще се проведат в края на месец май. За тогава ЦИК отново не е предвидила машинно гласуване, въпреки че законът я задължава.

Причината, според юриста Петър Славов, който заедно с бившия си колега от миналия парламент Мартин Димитров, заведе дело във ВАС за неспазването на изборния закон, че в избирателната комисия смятат, че за всяко населено място трябва да се ползва отделен софтуер.

"Да ти обясни в съдебно заседание член на ЦИК, че не можели да въведат #машинноГласуване, щото трябвали 32+ различни софтуера за терминалите..и последните били хардуеър, а не софтуеър...безценни", написа Славов в сряда в профила си в Фейсбук, веднага след поредното заседание по делото.

Говорителите на ЦИК не бяха открити от Mediapool да коментират този аргумент.

Славов обясни пред Mediapool, че и в съдебна зала не е станало особено ясно какво има предвид ЦИК в становището си.

Съвсем ясно обаче е едно – на 20 май се организират 10 частични вота. ЦИК не възнамерява да осигури машини. Неофициално от там посочват, че "в държавата няма нито една закупена машина".

"Откъде да им ги осигурим тия машини, като то няма нито една", казват членове на ЦИК. Според тях искане за машинно гласуване в кърджалийски села противоречи на здравия разум.

"Законодателят е имал предвид да се осигури хардуер за гласуване веднъж на национално ниво – за парламентарни избори и после така осигурените машини да се ползват, когато има извънредни ситуации. Но да – ако спазваме стриктно закона, трябва да да има машинен вот. Законът обаче не може да се спази, защото противоречи на логиката. Да купим отделно машини за секциите в Трън, после за двете секции в село Студен Кладенец, после на някое друго място? Това е безумие", коментираха членове на ЦИК пред Mediapool. По думите им няма човек със здрав разум, който да иска на местен вот да има машини″.

Мартин Димитров и Петър Славов обаче не смятат така. По време на предходното заседание във Върховния административен съд те са задали въпрос на представителя на ЦИК какво се случва с частичните местни избори и неизпълнението на Изборния кодекс.

Отговорът на комисията се оказва шокиращ: Според ЦИК ние не сме заинтересована страна, защото нямаме постоянна регистрация по местоживеене в населените места, в които се провежда частичен вот, обясни пред Mediapool Петър Славов.

Така според ЦИК излиза, че за да могат Славов и Димитров да претендират за машинно гласуване в дадено населено място, то те трябва да са регистрирани там за вота. Ако се следва логиката на комисията – законите би трябвало да се спазват само по постоянен адрес...

От ЦИК отказват да коментират официално дори и официалното си становище. В него обаче има някакъв резон – няма как комисията за всеки частичен вот да обяснява обществена поръчка за закупуването на пет машини, например, колкото секции има в едно средно голямо село. Ето защо въпросът трябва да бъде решен от законодателя, на коогото обаче му е последна грижа дали гласуваните закони се прилагат.

На този етап парламентарното мнозинство не възнамерява да се занимава с Изборния кодекс. "Такива промени не са на дневен ред", твърдят пред Mediapool представители на ГЕРБ в правната комисия. С отказа си да реши въпроса обаче парламентът става не просто зрител, а и съучастник на нарушаването на нормативната уредба.

"Защо да си навличаме неприятности?", питат от мнозинството и допълват: "Ако тръгнем да отменяме машинното гласуване, трябва да отменим и електронното, защото и с него не можем да се справим, а това ни гарантира протести и напрежение. Няма смисъл – нали все пак се провеждат извънредни избори и никой не ги е оспорил".

Още по темата
Още от България