Рециклиращи фирми: Законови поправки ни изхвърлят от пазара

Браншови организации от областта на металургията се обявиха против приети окончателно от парламента в сряда промени в Закона за управление на отпадъците. Те забраняват предаването на черни и цветни метали от физически лица, ако не притежават сертификат за произход на материалите. Корекциите освен това изискват изнасянето на пунктовете за вторични суровини извън населеното място, ако то няма приет общ устройствен правилник (ОУП).

Стотици фирми от рециклиращия и металургичния сектор ще бъдат принудени да прекратят или свият дейността си, а хиляди хора да останат без работа, заявиха пред журналисти Теменужка Костова, председател на Българска асоциация по рециклиране (БАР), и Политими Паунова, изпълнителен секретар на Българска асоциация на металургичната индустрия (БАМИ).

Тяхната позиция се подкрепа и от Българската стопанска камара. Недоволството е най- вече срещи изискването за ОУП , което според двете организации ще доведе до спирането на събиране и оползотворяване на всички вторични метали, включително при изпълнението на поети от страната ангажименти за събиране на масово разпространени отпадъци, като автомобили, електронно и електрическо оборудване, батерии и акумулатори.

В писмо до председателя на народното събрание Цецка Цачева, до шефа на парламентарната екокомисия Искра Михайлова и министрите на околната среда Нона Караджова и на икономиката Трайчо Трайков, БАМИ посочва, че в момента едва около 33% от населените места имат такива планове, което означава, че останалите ще трябва да затворят съществуващите площадки за отпадъци, включително за МПС, елуреди, батерии и акумулатори.

Поправката ще засегне и много от металургичните фирми, които са лицензирани по същия закон и извършват търговска дейност с вторични метални суровини, които са важна, а в някои случаи и съществена суровина за тяхното производство, твърдят браншовиците.

Според тях новите изисквания ще забавят и оскъпят усвояването и транспортирането на отпадъци. Това ще доведе до огромни загуби за българската металургия, която е основен износител и с положително външнотърговско салдо от около 2 млрд. лв., твърдят организациите.

“Някои области и фирми ще получат монопол върху тази дейност, а други без тяхна лична вина ще бъдат поставени в неравностойно положение и ще ликвидират своите мощности“, се посочва още в становището.

Според Теменужка Костова, проблемът с кражбата на метали, кабели и др. не само няма да бъде решен, но и ще се задълбочи, тъй като много фирми ще се преместят в т.нар. сив сектор и ще продължат да оперират извън контрола на компетентните институции.

Тя призова компетентните институции да съсредоточат усилията си към засилване на контролната дейност, вместо да хабят енергията си в нормотворчество, притискащо легалния бизнес. Шефът на БАР коментира още, че по-голямата част от територията на страната ще остане непокрита от площадки за събиране на вторични суровини и така гражданите няма да могат да предават излязлите от употреба коли, компютри, елуреди и стари метали.

“С изнасянето на пунктовете за изкупуване извън населените места ще се редуцира броят на съществуващите сега над 2300 площадки, което ще направи контрола върху работата им по-ефективен“, посочват от своя страна от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма..

Според бизнеса обаче така ще оскъпи транспортирането на вторичните суровини до площадки, намиращи се на територията на други общини. Освен това, очаква се да се увеличат и продуктовите такси, които са включени в цената на електроуредите.

Полотими Паунова обърна внимание на това, че след закриването на “Кремиковци”, суровина за производството на стомана у нас са само вторично преработените метали. “Днешното решение на НС обрича българското стоманопроизводство на тотална липса на суровини”, заяви тя.

На сегашните площадки се дава деветмесечен преходен период да приведат терените си в съответствие с новите изисквания на закона . След това пунктовете в нарушение ще бъдат закривани служебно със заповед с предварително изпълнение.

С промяната ще се преодолее латентният период от издаване на заповедта за закриване на обекта до влизането ѝ в сила чрез съда. Практиката досега показва, че най-грубите нарушения се извършват от фирми с издадени заповеди за отнемане на лиценз в периода на обжалване, което понякога продължава повече от три години, посочват от икономическото ведомство.