Революцията на газовия пазар и как ще си изиграем картите

Покрай военните сводки в Украйна се прокраднаха няколко новини, които маркират радикални промени на газовия пазар в Централна и Източна Европа. Ако не бяха прекъсванията в снабдяването с газ, намалените доставки на "Газпром" и агресивността на Кремъл, търсенето на незабавни решения по диверисфикацията и укрепването на енергийната сигурност вероятно щяха да отнемат години. Сега се случи буквално за пет месеца.

У нас доминират новините за "Турски поток" и газови хъбове.

Залисани в претенции и търсене на ново гранд продължение на гранд схемите на енергийния шлем като, че ли пропускаме практичното и достъпното – или с други думи възможността да си изиграем правилно картите.

Първо, за първи път в региона се появиха свободни количества природен газ, които се търгуват на спотов пазар. Не от "Газпром", а от нови играчи. Процесът още не е достигнал до нас. Засега. Количествата не са огромни, т.е. недостатъчни са, за да заменят напълно спиране на доставките на газ от Русия, но достатъчни, за да осигурят равнище на маневреност в преговорите с "Газпром". За страни с малка консумация като България те са достатъчни.

Второ, "Газпром" постепенно осъзнава, че пазарът се изплъзва от неговия контрол и преминава в ръцете на потребителите и най-вече на трейдърите. Не българските и на ЕК възражения наклониха везните в полза на решението на "Газпром" да пренасочи газовите си амбиции от Южен към "Турски поток", а осъзнаването на факта, че Украйна успя да реши газовото си уравнение през зимата при рекордно ниско потребление и внос на руски природен газ. Подобна диверсфикиция осъществиха Полша, Словакия, Чехия. Още през 2015 година "Газпром" ще бъде принуден да премине към ползване и на спот референтна цена и в Централна и Източна Европа. В региона за целта се ползват няколко виртуални търговски точки.

Трето, цената на природния газ още от 1 април трябва да падне под 300 долара за 1000 кубически метра в повечето страни. Засега "Газпром" предлага на по-големите си клиенти 325 долара.

През есента, когато по традиция се договорят годишните количества и цени, за първи път от много години, "Булгаргаз" не поиска ревизия на цената във връзка с несъответствие с пазарните реалии.

Премиерът се оплаква, че плащаме най-високата цена, но няма как да я получим, ако не я поискаме и не сме готови да я защитим.

Колкото и странно да звучи - шансовете ни вместо да намалят се увеличиха. Особено във връзка с интеграцията на свободните капацитети на преносната и транзитна мрежа, газохранилищата, интерконекторите, шансовете за активизиране на проучването и добива в дълбоководието и на сушата и, разбира се, вносът от нови източници.

Помислете дали и доколко сме обречени да купуваме руски газ от Турция, както показно се вайкат нашенци. Защо трябва да плащаме за амбициите на Путин и Милер и да внасяме от юг руски газ с интегрирана висока преносна такса, която да покрие разходите на скъпоструваща транзитна инфраструктура в Русия, през Черно море и в Турция, когато просто можем да купим същия природен газ от там, където сега го купуваме или в краен случай на руско-украинската граница, като ползваме радикално по-евтин транзит и надеждна инфраструктура в Украйна.

Ако "Булгаргаз" не го направи, други ще го направят – за българските и регионални потребители. Газовите потоци текат по пазарна логика, а не защото на един или друг политик му е хрумнало да наложи своето мнение.

Не е речено, че трябва да се сърдим на турските и гръцките партньори, ако се увличат по "Газпром" във внушенията, че някой някъде ще ни подмине. Солидарността все още не е силната страна на отношенията ни с партньорите, но напредък определено има. Достатъчно е да си държим съвместните опции, особено извън "Газпром", отворени и да не бързаме да реагираме на всяка дума на Алексей Милер. Особено на внушенията, че колчем се забавим и ще пропуснем "златна“ възможност да се включим към руските газови потоци през Турция.

Нито Гърция, нито Западните Балкани, нито още по-малко Италия могат да генерират сравнимо търсенето, което има Югоизточна и Централна Европа. Единственото, което трябва да направим, е да си направим домашното с интерконекторите, реверсивните капацитети, газохранилищата и управлението на свободните капацитети на преносната и транзитна мрежа.

Има шанс регионът да се диверсифицира реално – дори преди азерският газ да ни достигне или да започне добивът в Черно море.

*Публикуваме коментара от блога на Илиан Василев. Заглавието е на Mediapool.