Резерви към готвените от ГЕРБ промени в здравно-осигурителния модел

Обявените от ГЕРБ намерения за промяна в здравноосигурителния модел родиха множество въпросителни в сектора за техния смисъл и целите, които си поставят. Като един от най-спорните въпроси се очертава обаче този за нуждата от допълнително повишение на здравната вноска, при положение, че събираните в момента пари от нея не се изразходват по предназначение, а голяма част от тях стоят като резерв в БНБ.

Преди дни от здравното министерство обявиха, че от 2011 г. здравната вноска ще се повиши от 8% на 10% за сметка на осигурените и ще бъде въведена задължителна втора осигуровка в частен фонд. Засега обаче не е ясно каква част от събраните средства от здравни вноски ще бъдат насочвани към частните фондове, нито какъв пакет от услуги ще покриват те.

Д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) е против увеличението на здравната вноска. "Смятам, че повишаването ѝ е ненужно и че осемте процента сега са напълно достатъчни за покриване на нуждите в здравеопазването, ако средствата се разходват в пълния им размер и ефективно", каза той пред Mediapool.

"Като цяло съм против да се дават обществени пари на частни фондове. Който иска да се осигурява допълнително, може да го направи по свое желание, а не да бъде задължаван. Освен това на практика няма да има конкуренция между държавната и частните каси. Монополът остава", допълни още Кацаров.

По повод обявеното намерение частните фондове да нямат право на печалба, а само на административни разходи в размер на 2% от парите от вноски, той заяви, че това е в противовес с всички пазарни принципи.

"Може ли едно търговско дружество да не печели и защо ще извършва дадена дейност, ако няма печалба от това? Тогава възниква въпросът дали то няма да формира някаква скрита печалба", посочи Стойчо Кацаров.

Мими Виткова, която е председател на Асоциацията на дружествата за доброволно здравно осигуряване и бивш здравен министър от кабинета "Виденов", коментира пред Mediapool, че обявените намерения за отваряне на системата към частните фондове, между които хората да избират, е добра. "На този етап обаче при липса на повече яснота е трудно да се каже до какво ще доведат тези промени и какъв ще е ефектът от тях", каза Виткова.

"Промени заради самите промени не са нужни", посочи тя. Планираното увеличение на здравната вноска тя коментира така: "Ние като общество сега харчим 5.3% от здравната вноска. Не харчим пълния ѝ размер от 8%, за да анализираме за какво е нужно допълнително увеличение от 2%", каза Виткова.

"От една страна стоят услуги, а от друга страна – пари. Те трябва да бъдат обвързани помежду си, да има оценка на риска, за да има яснота от какви ресурси има нужда", коментира Виткова. Тя допълни, че е нужно реално остойностяване на основния пакет дейности, както и на всички консумативи, тъй като в момента цените на някои от тях стигат до "плюс безкрайност".

Зам.-председателят на КНСБ д-р Иван Кокалов, който доскоро бе и представител на осигурените в управата на НЗОК, заяви пред Mediapool, че увеличение на здравната вноска изцяло за сметка на осигурените няма да бъде допуснато от синдикатите. "Това просто няма да се случи", заяви той. Кокалов вече е сезирал омбудсмана Гиньо Ганев за това дали събирането на здравни вноски, които след това не отиват за лечение, не е противоконституционно.

Иначе Кокалов смята, че предпочетеният от ГЕРБ модел, при който НЗОК поема основен пакет, а частните фондове го надграждат, е приемлив. "Около този модел има консенсус в бранша", коментира той.

Според него обаче е спорно дали той ще заработи през 2011 година. "Съмнително е например дали ще бъде покрито изискването частните фондове да имат съвместими информационни системи с тази на НЗОК", посочи той. Освен това Кокалов е скептичен дали при намалените средства за здравеопазване догодина реформата ще тръгне.

Част от лекарското съсловие е на мнение, че трябва да се върви към повишение на здравната вноска, защото у нас тя е най-ниската в ЕС. Тази теза застъпва зам.-председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Георги Ставракев.

"Право на правителството е да определи как ще набави необходимия ресурс за функционирането на здравната система", заяви той пред Mediapool. "БЛС приема частните фондове да работят с пари събрани от осигуровки, само ако има повишение на здравната вноска. При сегашния размер от 8% не сме съгласни част от ресурсите да се насочват към тях", допълни Ставракев.

Пламен Таушанов от Българската асоциация за закрила на пациентите коментира, че не е редно цялата тежест от здравната реформа да пада върху пациентите и увеличението на вноската да е само за тяхна сметка. "Освен това трябва да се обясни с каква цел се прави това, което до момента не се случва", коментира той пред Mediapool.

Според него по толкова важна тема като здравната реформа, която касае всички хора, е редно да има референдум. "Нека попитат хората какво очакват от промените, какво искат", посочи той.

По думите му като цяло законовите промени трябва да се подлагат на по-широко обществено обсъждане. "Иначе се получава така, че се предлагат неприемливи неща, обществото се надига и управляващите уж правят някакви отстъпки, за да има спокойствие. Така става като в стария виц за един доктор, който трябвало да съобщи на пациента, че кракът му трябва да се ампутира, но се чудел как да му го каже. Лекарят казал на човека, че трябва да му ампутира и двата крака, пациентът започнал да се вайка: "Ама докторе, не може ли само единия" и докторът казал: "Добре, добре – само единият крак ще отрежем". Така пациентът си мисли, че всъщност единият му крак е спасен, а това не е вярно", заяви Ташуанов.